Девствени плажчета с надвиснали над тях вулканични скали, красиви корали и риби, каньони с буйни реки и гъсти гори – трябва да се види! Заслужава си
Неустоимият ми копнеж към откриването на нови диви, красиви и недокоснати кътчета на нашата планета ме отведе там, където през 1453 г. испанският пътешественик Руи Лопес де Вилялобос е открил островите Самар и Лейте и ги кръстил (Филипински острови) на името на испанския крал Филип II.
Може би същият този копнеж към откривателство е водил и известния португалски мореплавател Фернандо Магелан, плавайки под испански флаг през 1521 г. към Филипините, където и намира смъртта си на един от островите, прободен с намазано с отрова копие от местните жители. На остров Себу има издигнат един кръст в негова памет.
Република Филипини се състои от 7107 острова с обща земна площ от около 300 000 кв. км, от които само 700 са населени. На-големи са Лусон, Минданао, Палаван и Миндоро.
На изток е Филипинско море, на запад – Южнокитайско море, а на юг – морето Сулавеси. Най-близката островна държава на изток е Палау. На юг е Индонезия. Населението е около 100 милиона души. Страната е бивша испанска колония, което предопределя да е една от двете католически държави в Азия.
В метрополиса на столицата Манила живеят над 11 милиона души, което го прави един от 20-те най-големи метрополиси в света. Страната е президентска република, получила независимост от САЩ през 1946 г.
Климатът е горещ, влажен и тропичен. Средната годишна температура е около 26,5 °C. Има три сезона – топъл (или летен) от март до май, дъждовен – от юни до ноември, и студен – от декември до февруари.
Моето откриване на Филипините бе в края на студения период (17-27 февруари) и първите дни беше облачно и валеше дъжд. За радост, нямаше тайфуни, земетресения, изригвания на вулкани и други природни бедствия. Пътешествието беше кратко, но изпълнено с много интересни преживявания и неща, които направих за първи път в моя живот. Като например плуване на една ръка разстояние с големи китови акули, скачане от 10 метра във водопад, шнорхелинг в едни от най-красивите коралови рифове, разходка по въжени мостчета над пропасти. След кацането на летището в Манила имаше време само за спане в хотела и на другата сутрин отново самолет до остров Бохол.
От там продължих с бус през дъждовните гори към един резерват, където живее един от най-малките бозайници в света - филипинският дългопет. Животинчето се събира в една шепа, има големи кръгли очи и дълги пети, с които се прикрепя към клончетата на дърветата. През деня спи, но затова пък през нощта вижда всичко, все едно е с уреди за нощно виждане. Главата му може да се върти почти на 360 градуса. Насекомите, с които се храни, нямат никакъв шанс.
Посетих и известните “шоколадени хълмове”, които сега бяха зелени и нямах време да ги чакам до есента, за да покафенеят.
Заради дъжда отпадна минаването с “тролей” над една клисура, затова продължих към друг остров – Тагбиларан, известен с плажовете си, малките пясъчни островчета и кораловите рифове.
Там вече слънцето се показа и дойде време за разходка с лодка към малките пясъчни ивици и островчета, около които имаше коралови рифове. Веднага като стигнах до рифовете, сложих маската и шнорхела и се гмурнах в подводния свят, където ме чакаше голямо разнообразие на корали, риби и други морски обитатели. След лекото разпускане по плажове и ресторанти, продължих с ферибот към остров Себу, където е паметникът на Фернандо Магелан.
Пътьом се отбих и до “зелената градина” с известната длан, извисяваща се над града. В Себу се намира и най-старата църква на Филипините.
На другия ден предстояха две от най-вълнуващите неща, които съм правил през живота си. Първото беше плуване с китови акули на съвсем близко разстояние. Акулите се събират на едно място, където ги хранят, с лодки се отива до мястото, там всеки решава дали да скочи във водата при тях, или да ги гледа от лодката. Аз, разбира се, бях във водата и гледах как идват към мен с огромната си отворена паст. Добре, че не са опасни, а и храната ги привличаше повече. Невероятно преживяване!
Второто приключение за този ден беше 3-часов каньонинг през една клисура с буйна река, скокове във водопади (единият беше от 10 м височина), плуване, пресичане на бързеи. Доста трудно и интересно преживяване.
След остров Себу се отправих със самолет към остров Бусуанга, част от архипелага Палаван, и град Корон, където съжителстваха беднотията и начинаещият туризъм. Отскоро бяха започнали да идват групи с туристи заради многото вулканични островчета наоколо, където имаше неземно красиви плажове и пейзажи, някои почти недокоснати от цивилизацията. Много от тях са собственост на различни местни племена и там не се допускат други хора освен местни. Но някои срещу заплащане можеха да се посетят. На много от тях има вътрешни езера, оградени от вулканични скали.
Два дни се наслаждавах на красиви гледки над и под водата. Посетихме и едно местно село, където видяхме колко просто и нематериално може да се живее. Красотата на подводните рифове тук е впечатляваща.
Не ми се искаше да излизам от водата. А какво да кажа за малките плажчета с тюркоазена кристалночиста вода и висящите над нея от векове вулканични скали.
Накрая остана малко време и за столицата Манила. Като във всеки мегаполис - много богати, много бедни, големи задръствания по улиците, дебели снопове от кабели по стълбовете, мръсен въздух. Но според мен хората там са щастливци, че имат възможността да живеят на такива красиви острови.
