Доц. д-р ЮРИЙ ПРОДАНОВ
Истерията с историята около созополските вампири и балканския туристически маркетинг на търговската марка "Дракула" ме върна към случка отпреди месец. Присъствах на публична защита на докторантура в Шуменския университет. Подобни събития преминават в присъствието на специалисти от съответната научна област. Но този път бе различно. Залата бе пълна с хора, привлечени от темата на изследването: "Лексика за назоваване на средствата за мъчение в славянския превод на Пролога".
Често се замислям откъде у хората идва този нездрав интерес към болката и страданието. От една страна - почти безграничната човешка изобретателност за това как да причиниш болка някому. И от друга - необяснимото любопитство, привличащо ни към чуждата болка. Тълпи от лица, взиращи се в стичащата се кръв - от публичните екзекуции или клади в Средновековието през първите обществени хорър сериали на Гилотината във Франция та до съвременните боксови мачове на телевизионния екран.
Книги от далечната 1330 г. разказваха за мъченията, на които били подлагани първите християни. По редовете на така наречените Станиславов пролог и "Търновската редакция на Стишния пролог" книжовникът преписвач внимателно изреждаше точно 139 думи на 2291 различни места в текста, означаващи средства за мъчение. Мъка върху мъка, причинявана от ръкавици с метални нокти, остри тръстики, разтопено олово, железни ботуши, нажежен шлем... и още, и още.
И тогава се вгледах в една дума. Тя бе от групата думи, означаващи "средства за мъчение с оказване на механично въздействие върху тялото на мъченика". Думата звучеше като разкъсване на плът: ДРЬКОЛЪ. Дума, събрала в себе си и материала, и мъчението - острия дървен кол за пробождане на страдащото тяло.
И сигурно защото съм се разхождал по красивите улици на румънския град Брашов - там, където преди около 550 г. се е разиграла една от най-кървавите сцени на насилие с участието на един почти митичен исторически персонаж - думата-болка предизвика очаквана асоциация.
Аз нямам амбицията на проф. Божидар Димитров владетелят на Влахия Влад Дракула да бъде представен като българин или поне с български произход. Пази боже! Още повече че този сюжет вече бе предъвкан около романа на Елизабет Костова "Историкът" и предизвика доста хапливи и ядни коментари в Румъния. Ще стане дума единствено за произхода на прословутия псевдоним на Влад Трети - Дракула, станал световноизвестен след едноименния роман на Брам Стокър и многобройните филмови интерпретации на неговия сюжет.
Сред обясненията откъде идва прозвището на владетеля на Влахия Влад Трети, познат повече като Дракула, можем да прочетем какво ли не. Едни твърдят, че страшният псевдоним идвал от принадлежността на бащата Влад Втори към „Ордена на Дракона" (Dragon), основан от император Сигизмунд за борба срещу Османската империя. Или пък от румънското Дявол (Dracul), свързвано с необяснимата жестокост на Влад към противниците му, независимо от тяхната народност и вяра. Но дали е така?!
В продължение на векове в говоримия език на прадедите на румънците навлизат думи със славянски и старобългарски произход. В непрестанното местене на армии, граници, народи, книги, историята смесва езиците като в огромна пещ. Едни думи изчезват, претопени във всекидневното говорене, други остават живи, трети оцеляват като корабокрушенци на необитаеми острови, захвърлени по страниците на забравени от всички книги. И като казах книги, някак си забравяме, че в румънския език и култура кирилицата се използва като официална графична система до 1865 г., а богослужението се извършва на черковнославянски език.
Назад във времето на тази езикова история за пръв път се появило и страшното прозвище Дракула. Какво ли е искал да каже онзи, който го изрекъл пръв? И по колко начина е било изричано и чувано това име?
Колкото и необичайно да е, отговора трябва да потърсим в една хроника от 1499 г., написана на латински. Тя разказва за обсадата на Брашов - богат град в Трансилвания, заселен със саксонски търговци, който в средата на XV век е обсаден и превзет от Влад Дракула. Саксонският автор на хрониките, разказващ за нечовешката жестокост на завоевателя, изписва името „Vlad Drac(О)l", а не" Vlad Drac(U)l". И това не е еднократно изписване, а е във всички текстове, посветени на кръвожадния владетел на Влахия. Особено в текстовете, изписвани на латински.
Например в издадената през 2006 г. документална книга на Колин Имбър „Кръстоносният поход към Варна", съдържаща оригинални текстове на участници в паметните събития от 1443-1445 година, четем: „На сутринта великият воевода на Валахия пристигна в галоп, водейки със себе си сто конници. Той се казваше ДРАКОЛ".
Интересното е, че в писмо на италианеца Чириако от Анкона, включено в същата книга и датирано от 12 юни 1444 г., владетелят на Влахия е наречен с името... БЛАДО - своеобразна контаминация между Влад и Дракол. Но пък силно напомняща английското BLOOD (кръв).
Естествената редукция при изговарянето на О в У и фонетичната близост на старобългарската дума ДРЬКОЛЪ (дървения кол като средство за мъчение) с румънската DRAKUL (дявол) най-вероятно са довели до забравата на първоначалното значение на прозвището. Но то означава едно и само едно - любимия начин за измъчване на жертвите чрез набиването на кол. За него свидетелстват всички потресени съвременници и то ще стане неизменна част от името на Влад Трети.
След кръвопролитните сражения с него османлиите от армията на султан Мурат Втори ще го нарекат Kazikli bеy (буквално Набивачът), сънародниците му румънци ще му казват Tsepes - Цепеш, което означава същото. Просто турци и румънци са превели българското Влад (дра)Кола. Какво по-логично обяснение.
Скептиците ще видят в подобна етимология липса на историческа последователност поради факта, че бащата на Влад също е носил прозвището Дракол. Именно то се обяснява с принадлежността на бащата господар към Ордена на Дракона на Сигизмунд. От друга страна пък, прозвището, прякора, човек получава от другите, а не си го измисля сам. Така че едва ли участието на Влад Втори в тази полутайна организация е било толкова известно в една епоха на слухове и предания. А и нищо чудно синът Влад Трети Цепеш, получил закъсняла световна популярност, да е наследил прозвището Дракула заедно със семейната традиция да наказва враговете си, поставяйки ги върху болезнената точка на подостреното дърво ДРЬКОЛЪ.
И тук идва най-неочакваното и май че най-убедително доказателство, свързващо произхода на прозвището на Влад Дракула със старобългарското понятие. Обяснението откъде идва един странен и зловещ ритуал, свързващ в омагьосан кръг историята на жесток владетел и поверията за безжалостните вампири. Защото острият кол (дрьколъ) има последната дума. Той трябва да се забие в сърцето на жестокия кръвопиец - Дракула. За да се сбъдне библейското: С което причиняваш смърт, от него ще умреш завинаги.
