“На 15 години бях Иван Гарелов - правехме в салона на едно столично училище “Панорама” и аз я водех. 45 години по-късно съм издател на две негови успешни книги”, разказва в подкаста “24 часа от живота” Венелина Гочева.
Някъде в осми клас започва в “Средношколско знаме”. След това като ученичка в “Студентска трибуна” и в младежката програма на БНР, после стажант в “Народна младеж”, където закриват Комсомола. Тя е най-младият водещ брой на различния тогава “Диалог”. По онова време винаги прибавя по някоя година отгоре, за да я приемат сериозно хората, за които пише. Спомня си, че първа я разкрива една актриса от Народния театър, която я пита: Колко години остана все в първи курс на университета? Когато започва работа в “Средношколско знаме” и пише без 1 лев хонорар, журналистите, които я вдъхновяват, са Кеворк Кеворкян, Джими Найденов, Нери Терзиева, Тома Томов, Стефан Радованов.
“Днес нормалността, професионализмът и журналистиката без пристрастия се приемат за недостатък. Нашата професия ми напомня футбола - много страсти и обиди, а красива и резултатна игра на терена липсва”, категорична е Гочева.
Валери Найденов е човекът, заради когото тя остава в “24 часа”, когато се правят “сухите тренировки” за новия вестник - имала идея да прави други неща. Той я научава да бъде добър редактор. “Валери Найденов е човекът, заради когото отказах поканата от новия собственик тогава на “24 часа” - немската медийна група ВАЦ, да поема поста главен редактор.
Отговорът ми бе, че той е създателят на “24 часа” и ако се върна, ще е заедно с него. Но Валери за мен бе и първият автор, чийто договор подписах, когато три години по-късно аз станах главен редактор.
И Валери беше моята номинация за първата голяма награда на злополучния конкурс “Черноризец Храбър” преди повече от 20 години. Тогава сред кръг мъже издатели видях колко разрушителен е българският комплекс от чуждия успех и талант. Е, така и най-добрият български публицист днес Валери Найденов не взе големия “Черноризец Храбър”, разказва още Венелина Гочева.
Къде е мярката в нашата професия, колко дълбоко трябва да рови един журналист и къде любопитството му трябва да отстъпи на приличието, за какво от миналото в професията съжалява, на кое непременно иска да научи младите колеги, кога плаче и още от интервюто с Венелина Гочева ще чуете днес в подкаста “24 часа от живота” в сайта на “24 часа” и във всичките ни подкаст платформи.
