8-годишната Моника Нейчева влиза в магазин за играчки в щата Мериленд и веднага е привлечена от игра с кон, нарисуван на нея. Не иска да си тръгне от магазина, докато не й я купят, защото много обича конете.
Родителите й обясняват, че това е шах и е много труден, но въпреки това го купуват. 4 месеца по-късно през 2008 г. Моника печели първата си купа в турнир с 500 начинаещи.
Сега Моника е на 11 години. Тя и семейството и живеят в САЩ от 2005 г., откакто тя е на 4. Баща и Веселин, хирург от "Пирогов", е поканен на специализация в реномираната болница "Джон Хопкинс" в Балтимор. Майка й Александрина е дипломиран помощник-физиотерапевт, но в момента се занимава с развитието на младата шахматистка.
"Нямам време и аз да работя, трябва винаги да съм на линия. Подкрепям я във всичко, което прави. Водя я, присъствам с нея навсякъде. Животът е забързан, върви като на лента", разказва Александрина.
Успехите на Моника потвърждават думите й. Българчето е в топ 100 на Американската федерация по шах за момичета под 13 години от 2009 г. насам. В момента е 73-а за месец юни (виж факсимиле от сайта на федерацията в галерията). Печелила е 9 щатски и междуградски турнира. Веднъж спечелила 160 долара и си купила игра.
Интересното при нея е, че постига всичките си успехи без треньор. Не са успели да намерят подходящ - някои живеели далече, други не говорели английски или български, на трети не харесвала начина на обучение. В началото й помогнали баща й и дядо й, а сега се обучава предимно сама. Винаги след игра обсъжда стратегиите с противниците си.
"Обичам атаката и да матирам противника. Обичам победата, но и загубата не е лоша, защото ме учи на много неща", казва уверено Моника.
На турнири другите противници се учудват, защото всички имат треньори и тренират с часове на ден. "Винаги ставам червена в началото, притеснявам се, а и всички други са по-големи и са свикнали, но аз и тях понякога побеждавам", казва Моника. "Понякога искам да играя на турнири за деца, но са много далеч."
Играла е в Принстън през април, пътуват често до Ню Йорк, Ню Джърси, из Мериленд. Канят я на много турнири, на някои дори предлагат да поемат разноските, но няма време за всички. Канили са я дори в Бразилия. Преди е играла за Мериленд, но в момента
представлява щата Кънектикът, където се преместили. Въпреки това никога не пропуска да отбележи откъде всъщност идва.
Всички в семейството й имат български паспорти, не са емигранти. Идват си до България всяко лято.
"Много се гордее с това че е от България, едва ли има някой като нея, който толкова се гордее", казва майка й. "Тя е щастлива тук, има семейство и приятели, които я чакат. Нищо не може да замени България".
Моника добавя: "Всички тук ми викат, че искат да са от Америка, аз им викам, че съм от България". Много от приятелите й отвъд океана знаят откъде е и са научили много за родината ни покрай нея. Някои непознати ги приемат за руснаци заради акцента на майката.
Моника вече няма акцент нито на български, нито на английски. Демонстрира го в кратък урок по шахмат, в който изброява имената на фигурите - rook, king, bishops, queen..."
Има голяма разлика в познанията й сега и тези от първите дни, когато е пристигнала в Щатите. В началото 4-годишната Моника не е разбирала и дума на английски. Един път вдигнала ръка в предучилищната, защото другите си я вдигнали, но като я избрали, само си отворила устата и нищо не излязло. Тогава я записали на уроци за чужденци в държавно училище. След 3 теста спечелила една от най-големите стипендии за частното момичешко Roland Park Country училище и учила там от I до III клас. Там учели и децата на Рокфелер.
Наложило се да се преместят в Кънектикът и там решили да я запишат в държавно училище да види и другата страна на нещата. И там Моника се представила брилянтно. Основното си образование е завършила с отличие, заради което е получила сертификат, подписан от министъра на образованието и от самият Барак Обама. Това е чест, която немного ученици получават, но Моника е с много високо ниво на математика и английски.
"Бих се върнала тук да работя. Там повече плащат, но и тук бих го вършила", казва 11-годишната Моника. Майка й добавя: "Тя винаги е казвала, че иска в България да живее, но просто засега се налага да останем там. Изборът къде ще ходи после си е неин. И аз бих се върнала, никога не съм имала амбиция да съм в чужбина."
И тук играе шах през лятото, за да го поддържа, участвала е и в турнири като "Славия оупън", но с приятели шахматната дъска не захваща. Летата си прекарва като всяко българско дете - катери се по дървета, играе с приятели, ходи на езда. Любимите й яденета са мусака и овчарска салата. Не гледа филми за вампири, страх я е, пък и не й дават. Може да пише и чете на български, защото всяка година й купуват учебници, които изучава с интерес.
Като се върне в Кънектикът в края на лятото, ще обучава начинаещи на шах. Прави го всеки вторник с голямо желание от месец насам в местната библиотека, за което са й много благодарни. Като учудено я попитат на колко е години, че играе шах толкова добре, тя отговаря, че е на 11, а като я питат за България тя гордо казва, че е страна в която се разхождат "безплатни кучета" по улиците и няма търпение да се върне там.
