Шампионката на САЩ по шах Моника обича да се връща в България, където "по улиците има безплатни кучета"

8-годишната Моника Нейчева влиза в магазин за играчки в щата Мериленд и веднага е привлечена от игра с кон, нарисуван на нея. Не иска да си тръгне от магазина, докато не й я купят, защото много обича конете.

Родителите й обясняват, че това е шах и е много труден, но въпреки това го купуват. 4 месеца по-късно през 2008 г. Моника печели първата си купа в турнир с 500 начинаещи.

Сега Моника е на 11 години. Тя и семейството и живеят в САЩ от 2005 г., откакто тя е на 4. Баща и Веселин, хирург от "Пирогов", е поканен на специализация в реномираната болница "Джон Хопкинс" в Балтимор. Майка й Александрина е дипломиран помощник-физиотерапевт, но в момента се занимава с развитието на младата шахматистка.

"Нямам време и аз да работя, трябва винаги да съм на линия. Подкрепям я във всичко, което прави. Водя я, присъствам с нея навсякъде. Животът е забързан, върви като на лента", разказва Александрина.

Успехите на Моника потвърждават думите й. Българчето е в топ 100 на Американската федерация по шах за момичета под 13 години от 2009 г. насам. В момента е 73-а за месец юни (виж факсимиле от сайта на федерацията в галерията). Печелила е 9 щатски и междуградски турнира. Веднъж спечелила 160 долара и си купила игра.

Интересното при нея е, че постига всичките си успехи без треньор. Не са успели да намерят подходящ - някои живеели далече, други не говорели английски или български, на трети не харесвала начина на обучение. В началото й помогнали баща й и дядо й, а сега се обучава предимно сама. Винаги след игра обсъжда стратегиите с противниците си.

"Обичам атаката и да матирам противника. Обичам победата, но и загубата не е лоша, защото ме учи на много неща", казва уверено Моника.

На турнири другите противници се учудват, защото всички имат треньори и тренират с часове на ден. "Винаги ставам червена в началото, притеснявам се, а и всички други са по-големи и са свикнали, но аз и тях понякога побеждавам", казва Моника. "Понякога искам да играя на турнири за деца, но са много далеч."

Играла е в Принстън през април, пътуват често до Ню Йорк, Ню Джърси, из Мериленд. Канят я на много турнири, на някои дори предлагат да поемат разноските, но няма време за всички. Канили са я дори в Бразилия. Преди е играла за Мериленд, но в момента
представлява щата Кънектикът, където се преместили. Въпреки това никога не пропуска да отбележи откъде всъщност идва.

"Аз съм Моника и съм от София, България." Това заявява, когато получава купата в новогодишния турнир по шах в американската столица Вашингтон в края на 2009 г. Пред учудените погледи на родителите си и на организаторите, които помислили, че чуждестранен състезател е нарушил регламента на турнира, 8-годишната Моника Нейчева веднага пояснила, че живее в Балтимор, но винаги казва, че е от България, защото е българка.

Всички в семейството й имат български паспорти, не са емигранти. Идват си до България всяко лято.

"Много се гордее с това че е от България, едва ли има някой като нея, който толкова се гордее", казва майка й. "Тя е щастлива тук, има семейство и приятели, които я чакат. Нищо не може да замени България".

Моника добавя: "Всички тук ми викат, че искат да са от Америка, аз им викам, че съм от България". Много от приятелите й отвъд океана знаят откъде е и са научили много за родината ни покрай нея. Някои непознати ги приемат за руснаци заради акцента на майката.
Моника вече няма акцент нито на български, нито на английски. Демонстрира го в кратък урок по шахмат, в който изброява имената на фигурите - rook, king, bishops, queen..."

Има голяма разлика в познанията й сега и тези от първите дни, когато е пристигнала в Щатите. В началото 4-годишната Моника не е разбирала и дума на английски. Един път вдигнала ръка в предучилищната, защото другите си я вдигнали, но като я избрали, само си отворила устата и нищо не излязло. Тогава я записали на уроци за чужденци в държавно училище. След 3 теста спечелила една от най-големите стипендии за частното момичешко Roland Park Country училище и учила там от I до III клас. Там учели и децата на Рокфелер.

Наложило се да се преместят в Кънектикът и там решили да я запишат в държавно училище да види и другата страна на нещата. И там Моника се представила брилянтно. Основното си образование е завършила с отличие, заради което е получила сертификат, подписан от министъра на образованието и от самият Барак Обама. Това е чест, която немного ученици получават, но Моника е с много високо ниво на математика и английски.