София Стоянова - Донева издаде книга бижу за 100-годишнината на големия поет
Историята е бездушна дама,
дано поезията я очовечи.
Това са думи на Радой Ралин от четвъртата корица на стихосбирката “Късно откритие”. Книгата излиза по повод 100-годишнината на поета.
Съставител на поетичното бижу е София Стоянова-Донева. Тя е внучка на Радой Ралин и дъщеря на по-малкия му син Стефан.
София е на 27 години. От няколко години е мениджър в колцентър. В момента подбира произведенията за следващия си съставителски проект - антология на български поети от Възраждането насам. Книгата ще включва обзор на най-изявените творци в родната ни литература в продължение на повече от 200 години. Доста амбициозен проект.
“Правя всичко това, без да имам филологическо образование, но го работя с много любов и уважение към българската култура”, обяснява благородното си начинание София.
Когато е на 15 години, София
на един дъх прочита
юбилейния том с поезия
на Радой Ралин от 1984 г.
Тогава си харесва няколко стихотворения: “Неосъзнати неща”, “Огледалото”, “Зимно утро с лично щастие”.
Впечатляват я и няколко стиха и цитата: “Каквото и да значиш, не можеш с двата крака едновременно да крачиш”, “Щастието затова е хубаво, защото никога не те преследва”, “Споменът е шепа пепел” и др.
“Представях си тези стихове в съзвучие един с друг. Дълго време след това фрагменти от тези произведения са ме съпровождали в живота и са ми давали различна гледна точка”, казва София.
През 2018 г. пресмята, че до 100-годишнината на Радой Ралин остават 4 години. Решава да отбележи това събитие, като състави поетична стихосбирка с любимите си негови творби, и започва да работи по този проект. Слага заглавието “Късно откритие”. Така се казва едно от стихотворенията в книгата. Харесва го и защото то не се повтаря с други книги в българската литература.
Стиховете в “Късно откритие” са подбрани от всички поетични книги на Радой Ралин, видели бял свят през годините. “Докато ги четях - разказва София, - открих няколко признака, по които да си “взимам” стиховете. Набелязвах по-интересни словосъчетания и сентенции. Виждах актуални теми, над които е разсъждавал.
“Голямо впечатление ми направиха неговите разсъждения за свободата. Например в стихотворението “Молитва”.
Свободата е
като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
“Така той всеки ден е преоткривал своята свобода. Всеки ден й добавя нови краски, придава й ново значение, казва София.
В “Антитеория на свободата” пише:
Свободата
ужасно опива
и не бързай
да я изгълташ
още на същия ден!
Тя е строго лекарство,
което се взема по капка на век
само за да въодушеви поетите.
В “Самоучител по свобода” смело заявява: “Пълзящите са най-свободни!”, цитира София.
Той знае, че тя е крехка, но е всесилна. В “Една подробност за свободата” казва:
Свободата се ражда
всред нежната почва на чувството.
Тя вирее в личното ти отношение
към всеки един човек,
към всички земни твари,
към наноса от исторически събития
и възгледи.
София е на осем години, когато великият й дядо умира. Спомените й оттогава са по-абстрактни. “Много ясно си спомням неговата реч, която кънтеше из апартамента.
До последните си години
той остана все
така гръмогласен”,
спомня си младата жена
Тя изживява голямо вълнение при всяко честване на поета. Интересува се активно от неговата личност - слуша истории от негови приятели, прочита почти всички книги, написани за него.
“Но мисля, че най-добре го опознах чрез неговото творчество. В поезията и в сатирата си той е дълбоко откровен и неведнъж навлиза в биографични и психологически теми”, обяснява София.
В юбилейната книга има три непубликувани досега стихотворения на Радой Ралин: “Дон Кихот 89”, “Балада за Яна Язова” и “Реквием 69”. София ги намира в архив на дядо си. Те са напечатани на пишеща машина и подписани - така, както се оформят за предаване в редакция. Но както и много други негови лирични и предимно сатирични произведения, те не са приети за печат.
Стихотворението “Дон Кихот 89” е писано през смутното време на 1989 г. И явно никой редактор просто не е искал да си “слага таралеж в гащите”.
“Балада за Яна Язова” е за талантливата писателка, която е силно недолюбвана от комунистическата власт.
Тя е напълно неглижирана, изолирана и е забранено да бъде публикувана. Умира при загадъчни обстоятелства през юли 1974 г.
Стихотворението “Реквием 69” е посветено на Ян Палах - студента, който се самозапалва в Прага, след като през 1968 г. армиите на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия. Кой редактор ще посмее да пусне във вестника си такава “ерес”?!
Досега София е написала само две стихотворения. Казва, че нейната творческа сила е в прозата. Има няколко разказа,
наскоро е завършила първия
си роман - автобиографичната
книга “Две Лица”
Ръкописът вече е в едно софийско издателство. Авторката се надява в скоро време романът да е в ръцете на читателите.
Сега София живее в апартамента на Радой Ралин. Той нямал домашен телефон, защото се притеснявал да не го подслушват. Казвал, че предпочита “диалог, а не триалог”. Ако някой искал да говори с него, трябвало да дойде на място.
“У дома му имало постоянен поток от хора, които са искали да покажат свои стихове на Радой или да обсъдят с него други важни въпроси. “Аз и до ден днешен усещам неговия дух и много обичам да каня гости”, казва София.
Кин Стоянов, който е неин чичо, също е съпричастен към този библиофилски образец. Той е особено благодарен на своя приятел от детинство поета и художника Роман Кисьов. Роман и съпругата му Светла са безвъзмездни автори на графичното оформление и предпечата на “Късно откритие”.
Роман е син на поета Здравко Кисьов, който пък бил голям приятел с Радой Ралин. Изглежда, наистина нещата в живота не са никак случайни...
