Мишел Пфайфър е една от вечните звезди на Холивуд, която дори и днес на своята 65-годишна възраст впечатлява с красота, елегантност, талант и характер. Известна с множеството си роли във филми от различни жанрове, тя показва своето майсторство в професията и не позволява да бъде асоциирана само с един тип превъплъщения.
Родена е на 29 април 1958 г. в Санта Ана, Калифорния, но израства в Мидуей Сити. Печели конкурса за красота "Miss Orange County" и завършва на 6-то място в конкурса "Мис Калифорния" преди да се насочи към актьорската професия. Мишел не ходи в актьорско училище. Вместо това се учи от различни платени уъркошопове и разчита на своя усет, когато се потапя в някой образ.
Когато е на 20 години, Пфайфър се мести в Холивуд и е приютена от местна двойка. Те ѝ помагат да се откаже от зависимости като пиенето, пушенето и наркотиците, но постепенно поемат контрол над целия ѝ живот. Карат я да се включи в култ, който вярва в живота без храна и вода, а вместо това хората да се изхранват със слънчева светлина и въздух. Благодарение на първия си съпруг Питър Хортън, тя успява да се измъкне и да си върне живота.
Първата ѝ роля в телевизията е епизодична, в сериала "Островът на фантазиите" (1978 г.), която е последвана от още няколко малки телевизионни образи, докато не преминава към пълнометражни филми. Получава първата си голяма роля през 1982 г. в продължението на класиката "Брилянтин" - "Брилянтин 2". Макар и сравнително успешен в бокс офиса, критиците не се изказват никак добре за него, а в последствие и самата актриса.
"Страстно мразех този филм и не можех да повярвам колко зле беше" казва пред Hollywood.com.
Въпреки това именно "Брилянтин 2" е това, което привлича вниманието на критиците към актрисата, но това не е достатъчно. Само свързвайки името ѝ с "Брилянтин 2" много режисьори отказват да дадат на Пфайфър роли, включително Брайън де Палма - режисьорът на "Белязаният". В крайна сметка по настояване на продуцента на филма, ѝ позволяват да се яви на прослушване и дори получава ролята на Елвира Ханкок - пристрастената към кокаина съпруга-трофей. Това се оказва много трудна задача за нея. За шестте месеца снимки Пфайфър споделя как всяка нощ е плакала, докато не заспи.
Следващите ѝ успехи са в коренно различни жанрове. От фентъзи като "Жената ястреб" (1985 г.) и "Вещиците от Истуик" (1987 г.), през комедии като "Омъжена за мафията" (1988 г.) и "Знаменитите Бейкър бойс" (1989 г.) до романтични филми като "Опасни връзки" (1988 г.). За ролите си в "Опасни връзки" и "Знаменитите Бейкър бойс" получава номинация за "Оскар".
През 90-те е във вихъра на своята стихия отново с различна палитра от роли, която успява да изненада и публиката ѝ. Обаче това не значи, че приема всяка роля, която ѝ се подхвърли. Всъщност, Мишел много внимателно ги подбира. По този начин отказва роли в много "груби" филми като "Първичен инстинкт", който е истинският пробив на актрисата Шарън Стоун, и "Хубава жена", който печели на Джулия Робъртс номинация за "Оскар". Пфайфър не иска да бъде просто поредната красива блондинка. Вместо това търси образи, в които може да се задълбочи.
Особен е и процесът на заснемането на "Батман се завръща" (1992 г.) на режисьора Тим Бъртън, в който актрисата изиграва Жената-котка. Това е първата ѝ подобна роля, която не само че е фантастична, но и трудна като героинята ѝ вече е утвърдил се персонаж от комикси. Критиците винаги са я описвали като някой, който може да изиграе много добре "реален човек", но в случая това не работи и се налага Мишел да иска помощ от Бъртън, за да е сигурна, че ще успее да изиграе ролята както трябва.
"Опитах се да не я изиграя като карикатура, а да добавя нещо реалистично към образа ѝ, а това беше много трудно" споделя тя в интервю през 1992 г.
През 2002 г. се оттегля от киното, за да прекара повече време със семейството си и да отгледа децата си, като по това време отказва ролята на Бялата вещица в "Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът". През 2007 г. тя се завръща с филмите "Лак за коса" и "Звезден прах". През 2012 г. отново работи с Тим Бъртън за филма "Тъмни сенки", където си партнира и с Джони Деп. Макар и не много успешен в бокс офиса или сред критиците, феновете на телевизионната сапунена опера хвалят актьорите, особено Пфайфър и Деп.
През 2017 г. получава първата си номинация за награда "Еми" за ролята си в сериала "Магьосникът на лъжите". Сред наградите ѝ са една от Британската филмова академия за "Опасни връзки", една награда "Златен глобус" за "Знаменитите Бейкър бойс" и множество номинации за вече посочените две и три номинации за "Оскар".
Сред последните ѝ проекти са някои успешни филми като "Убийство в Ориент Експрес" (2017 г.), "Ант-Мен и Осата" (2018 г.) и "Господарка на злото 2" (2019 г.)
Пфайфър се жени за телевизионния сценарист и продуцент Дейвид Е. Кели Преди да се запознае с него, Пфайфър е започнала процедура по осиновяване на дете. През март 1993 г. тя осиновява новородената Клаудия Роуз, която е кръстена на сватбения ден на Пфайфър и Кели. През 1994 г. Пфайфър ражда син на име Джон Хенри Кели. Причината дълго време да отсъства от кино средите е, за да бъде със семейството си, като споменава, че тогава е било невъзможно да я наемат, тъй като тя не е искала да пътува далеч за снимки, нито да отсъства много от дома, пише dir.
Мишел Пфайфър е жена с класа, която не позволява годините да я сломят. И до днес умело влиза в обувките на своите образи, а колкото и трудно да е за по-възрастните жени да задържат вниманието на Холивуд, тя се справя с тази задача с финес и елегантност.
