- Възкръсват легендарната “Мелодия на годината” с концерти в цялата страна с големите изпълнители
- Печелят само потупване по рамото, пари няма, но всеки се надява на първото място
В най-големия студ и сняг през януари от 1968 до 1995 г. във Велико Търново неизменно се провежда конкурсът на БНТ “Мелодия на годината”.
Певците го чакат с огромно нетърпение. Мразовитото време не ги плаши, защото се събира почти цялата гилдия и в продължение на седмица текат партита до среднощ. Организацията е
щедро финансирана от
държавата и завършва
с престижни награди.
Цялата страна го следи по телевизията точно като шоуто “Като две капки вода” в наши дни. Конкурсът дава старт на кариерата на много млади звезди, а най-големите си тръгват с голямото отличие.
Славата на “Мелодия на годината” може да бъде възстановена сега чрез концертите, които се планират с участието на обичани български естрадни певци с техните вечнозелени хитове.
Те ще обиколят цялата страна, за да напомнят на сънародниците ни за конкурса, който забавлявашеняколко поколения българи в продължение на 28 години.
“24 часа - 168 истории” потърси любимите български естрадни звезди, за да разкажат своите вълнуващи истории от онези години. През 1986 г. Васил Найденов за малко да пропусне церемонията, защото не успява да слезе на гарата от влака. В този момент изпълнителят на “Адаптация” не участва в селекцията, но трябва да изнесе авторски рецитал с няколко хита. БНТ като организатор не осигурява автомобили, а билети за БДЖ. Така певецът тръгва за старопрестолния град, но в купето се заговорил със свои почитатели.
Неговият импресарио припомня днес случката: “Казах на Васил, че изпускаме гарата. Тръгнахме към вратата, но
само аз успях да скоча в
движение в снега заедно с
всички щрангове с дрехите
за участието му. Щях да се пребия, а той остана във вагона. Вече не помня първа или втора класа е било купето, в което пътувахме.
Веднага отидох при началник-гарата. Той се обади по тяхната линия на колегата от следващата станция, която беше на около 1,5 км, и му каза:
“Намери в идващата
композиция Васил
Найденов, певеца
Васил Найденов”.
Тогава нямаше мобилни телефони и това беше начинът да се свържем. Така Васил слезе и вечерта се появи на сцената да пее”.
Той печели три пъти конкурса в други години - през 1979-а с “Адаптация” заедно с “Душа” на “Диана експрес”, през 1982 г. с “Телефонна любов” и през 1985 г. със “Сбогом казах”. Рекордьор по брой призове обаче е Лили Иванова.
Когато дават по две първи награди, журито се е колебаело кой заслужава повече. Усилията обаче са само за “потупване по рамото”, парична стойност за победителите няма. Дори и статуетки не са връчвали. Чак през 90-те години са помислили за такива, но за кратко. Тогава идват тежки времена за България - криза, свръхинфлация, икономически срив и след 1995 г. конкурсът пропада. Бюджетът на БНТ драстично намалява.
Но телевизията по времето на Леда Милева, в чийто директорски мандат стартира “Мелодия на годината”, и после при Иван Славков-Батето е щедра. Осигурява финансиране за цяла седмица престой на певците и екипите им във Велико Търново, за да репетират на воля пред камерите.
След официалната церемония всички участници се събират на коктейл, но ресторантите по соца работят максимум до 24 часа. Заведението в хотела също. Затова артистите от шоубизнеса си имат традиция всеки да носи нещо за хапване и пийване и се събират в топлата връзка на току-що построения “Интерхотел”.
Смразяващите градуси навън не ги плашат,
при тях е уютно.
Обикновено конкурсът се провежда около няколко рождени дни - 20 януари. На този ден са се родили Здравко от “Ритон”, солистът на “Сигнал” Йордан Караджов и първият пианист на групата - Христо Ламбрев. На следващия пък е родена Камелия Тодорова. Така че “Мелодия на годината” се превръща в дълъг празник за изпълнителите и музикантите във Велико Търново.
“Купонът течеше по цяла седмица - разказа пред “24 часа - 168 истории” и Катя от “Ритон”. - Най-хубавото беше, че там и на “Златният Орфей” като най-важните събития в шоубизнеса общувахме помежду си, обменяхме енергия. Ако не участваш в тура, те включват в рецитали и съпътстващи изяви. Тогава просто заради тези мероприятия се познавахме. Сега не е така. Не се знаем.”
Първоначално бляскавата церемония се провежда в драматичния театър във Велико Търново, а впоследствие - в Двореца на културата и спорта, построен през 1985 г.
за 800-годишнината
от въстанието
на Асен и Петър.
В последните години вече и в София.
Предварително никой не е наясно дали ще спечели годишния конкурс, след като се е преборил за “Мелодия на месеца” и е включен в крайната селекция. Затова изпълнителите се вълнуват, макар и само за да чуят името и хита си си.
Конкурсът не е толкова знаков, колкото “Златният Орфей”, и може би затова рядко са наблюдавани конюнктурни решения призът да се даде на еди-кой си член на Съюза на българските композитори или на Съюза на българските писатели.
Никой не се сеща да е имало политически протекции при “Мелодия на годината”. На финала винаги са избирани хитове, които и до днес звучат по концерти и радиопрограми.
Единствената звукозаписна компания в България - “Балкантон”, издава плоча на победителите. Соцът обаче си казва думата. Важи едно негласно правило - че текстът по нищо не трябва да напомня за Запада, за да се класира на първо място.
Една година “Ритон” участват с песента “Сложно нещо е любовта”, чийто рефрен е “рок, рок, рок”. Публиката става на крака и изпада в бурни аплодисменти, викат дуета на бис. Но журито не им присъжда наградата.
“На коктейла след концерта шефката на журито и шефка на редакция “Музика и забава” в БНР Лиляна Цонева се обърна към нас с думите: “Браво, поздравления, вижте как реагираха хората на тази песен - разказва днес Катя. - Аз ѝ отвърнах: “Да, но не гласувахте за нас”. Тя беше категорична:
“Нямаше как песен,
в която се пее “рок, рок,
рок”, да вземе награда”.
Така “Ритон” си тръгват само с удовлетворението, че публиката е била във възторг от изпълнението им. Но Катя си спомня, че почти всяка година са имали подобни случки. Когато през 1988 г. участвали с “Дон Кихот и Дулсинея”, под сурдинка им подшушвали, че този път ще спечелят. Накрая пак са класирани на второ място. Първото е за Кристина Димитрова и Орлин Горанов със “Стрелките, стрелките се гонят”.
Двамата от “Ритон” разбират, че журито е било разделено и в крайна сметка получават
утешителната награда
на Съюза на българските
композитори.
Което ги разочарова. Но на следващата знакова за българската история 1989 г. техният хит “Накъдето ми видят очите” се класира първи.
Призьори са били и други известни естрадни изпълнители и групи - “Диана експрес”, Паша Христова, “Тоника СВ”, Силвия Кацарова, Георги Христов, “Медикус”, ФСБ, Росица Кирилова, Маргрет Николова, Мими Иванова, Маргарита Хранова, Богдана Карадочева.
Последният носител е Веселин Маринов.
Певецът се връща вкъщи, където първата му жена вече е извадила спасителна рецепта от баба си.
Напълнила му ушите и носа
с напоени с ракия памуци
и го накарала да пие от силния алкохол. След няколко часа се подобрил.
На другия ден отива на генералната репетиция и се представя добре, колкото и да не се надява. Така получава зелена светлина да пее на конкурса. Въпреки силната конкуренция от песента “Сляп ден” на “Сигнал” Маринов печели годишния приз.
За този момент той мечтае от първото си участие през 1986 г. в “Мелодия на месеца”. Тогава малко завидял на реакцията, която предизвиква появата на Мая Нешкова с песента “Честит да бъде този ден”.
“Когато тя излезе на сцената, залата щеше да се срути. 3000 души в помещение за 2000 беше такава емоция, че щяха да я отнесат”, спомня си Веселин Маринов. Но журито не я класира. Все пак Нешкова отива на годишния финал като избор на публиката.
