8-годишно къдрокосо момче танцува по плажа с вълните. Детето е тънко, грациозно. Наблюдава го самата доайенка на българския балет Красимира Колдамова, докато седи на пясъка и бъбри небрежно с родителите му. Дали още тогава е забелязала удивителния потенциал на младия Момчил Младенов, или просто е видяла едно обикновено момче, което скача на морския бряг?
Епизодът е отпреди много години, когато един от най-изтъкнатите български балетисти зад граница все още е живеел в Бургас и и е сънувал танци. Чак на 12 той заминава да учи в единственото балетно професионално училище по онова време – хореографското в София. 130 деца кандидатстват за 5 места с приравнителен изпит. Момчил е сред избраните. “Не си мислете, че понеже леля ми, която беше актриса, се познаваше с Колдамова, това ми е помогнало при изпита. Тя дори не беше там тогава.”
Това е началото на професионалния път на балетиста. Крайната му точка в момента е Ню Йорк. Днес Младенов е солист на балета на Сюзън Фарел – последната муза на легендарния хореограф Джордж Баланчин, и набира сили и авторитет като хореограф.
Творбите му “Сюита Вардар” и “Скрябин квинтет” бяха показани на българска сцена в спектаклите “Американски балет за България” тази и миналата година. Преди месец го гледахме в готварското предаване “Черешката на тортата” по Нова тв., Младенов не е кулинар, но без много замисляне се е съгласил да участва в шоуто. Защо?
“Това е начин да говоря за българския балет - за това какво се случва. Не балетът ни е западнал, а хората са забравили, че има такова нещо в България. Това се дължи на пропуски в образователната система. Едно време в училище ни водеха един месец на театър, един месец на балет, един месец на концерт. Според мен културата въобще като цяло е най-добрият посланик в цял свят. А нашият балет има свой специфичен стил
- руски, обогатен от неща, които сме заимствали от френската школа. Да не забравяме, че във Варна се провежда първият международен балетен конкурс в света.”
Момчил мята усмивките така, както Зевс Гръмовержец хвърля светкавици по разгневилите го смъртни. Общуването с него е леко, не са нужни церемонии или салтанати, нищо, че е звезда в САЩ. Да си звезда в балета, е съвсем различно от това да си Селена Гомес примерно. Независимо колко гениален си, покрай теб едва ли някога ще пищят момичета и ще припадат от вълнение, че си ги погледнал. Разлика има и в това дали си балетна звезда в България, или в Америка. “В Америка те познават, гледат на теб с дълбок реверанс и благодарност. Дори в най-затънтените краища знаят какво е балет. В България на балетистите се гледа като на тия, дето си вдигат краката”, обяснява Момчил. “Хората не си дават сметка и не се замислят, че всъщност ние имаме 80-годишна традиция в балета.”
Първо работи 7 г. в Софийската опера и балет, след това в “Арабеск”, за да се научи да танцува модерни техники. Зодия Дева, но с асцедент Скорпион. “Тоест огън и страст, но съчетани с практичност”. На 25 г. талантливият солист заминава за САЩ. “За професионална балетна компания в Америка това е много късно. Почти не знаех дали ще успея, или не. Но бях си навил на пръста. Исках да замина да видя свят и да науча повече за балета въобще. Баланчин винаги ме е привличал. Имах няколко възможности - Австралия, преподавател по балет в Гърция и т.н. Но първото, което дойде беше за Америка.”
Най-ужасяващото нещо в страната на неограничените възможности му се струва езиковата бариера. Въпреки, че е учил в училище, познанията се оказали недостатъчни за живия контакт с езика.
“Още първата седмица като отидох в Ел Пасо, Тексас, вместо да кажа“ искам”, съм казвал “не искам, няма да го направя” (на английски I want и I won't звучат по подобен начин - б.а.) и хореографът ми се ядоса, казва: “Разкарай се, не искам да те виждам.” На мен само това ми трябваше. Куфарите още не ми бяха разопаковани.”
Все пак Младенов остава в Ел Пасо. “За 3 месеца бях събрал 850 долара, което беше много за мен. Майка ми и баща ми ме бяха изпратили със 100 долара в джоба.
Имах 2 седмици почивка и си направих подарък. Взех си билет Ел Пасо - Сан Франциско-Ню Йорк- Ел Пасо. В Ню Йорк, като стъпих, директно отидох в “Линкълн център” - Меката на балета. В този момент разбрах, че искам да работя в този град. 4 месеца по-късно през февруари 2001 г. вече живеех в Ню Йорк.” Първоначално отсяда при приятели, после и в самостоятелно жилище.
Няколко месеца Момчил ходел редовно по кастинги най-вече с цел да види как се провеждат, а също и да използва гратис залите, за да поддържа форма. “Аз печелех с това, което съм научил в България, и с това, че почти никога не се спирах - работа, работа, работа, за да можеш да постигнеш нещо. За мен беше важно да не се държа
за стената вкъщи вместо за станка. Това някак си беше моята казарма.”
Един от тези конкурси е за компанията на Сюзън Фарел. “Даваш снимка, резюме. Тогава не се заплащаше. Сега се плащат 20 долара за прослушване. Прибирам се вкъщи. Каквото станало - станало, аз съм си взел класа за деня. Телефонът звъни - Сюзън. Момчил, можеш ли да дойдеш за още едно прослушване утре? Викам “да” и си мисля: “Тъкмо ще изиграя още един клас безплатно.” 4 месеца по-късно бях вече в нейната трупа. Междувременно ми бяха предложили и преподавателско място в едно училище. 4 години, докато работех при Фарел, преподавах и там.”
През 2005 г. обикаля Япония на турне с изцяло мъжката комедийна балетна трупа “Ле бале Грандива”. Там танцува на палци, дори играе женска роля - па де катр (от фр. - “стъпка за четирима”) в ролята на всеизвестната Мария Тальони. “Беше гот като танцьор да успея да накарам себе си да се почувствам в света на Мария Тальони. Оттам идва и пародията - защото все пак виждаш мъже на палци, с розовите туники, с перлите, с всичко. Не съм имал достатъчно време да работя върху палцовата техника. Но някак си знаех, че ще се кача и ще го направя. Обичам да си изпипвам нещата. Дори да не е било перфектно, аз съм успял да изпипам достатъчно детайли, така че все пак ролята да е както трябва.”
Момчил Младенов мисли да докара прочутата трупа “Трокадеро” - мъже, които играят в балетни пачки и на палци. “В първите години не бяха чак толкова добри танцьори, но сега вече са прекрасни! Технически мъжете на палци са невероятни, всичко могат да правят. И пародията, като добавим отгоре на всичко... Те са две компании. Едната - “Ле бале Грандива”, в която аз работех, затвори преди две години, допълва балетистът.
Той е космополит, или както се изразява - “човек на света. Имам приятели навсякъде. Креативни, хора на изкуството, искам да ги събера тук, в този свят, в България.” Според него любовта те прави щастлив - към хората, към нещата, които върши, към едно дърво, което разцъфва.
Не се вписва много в легендите за Девите, които са толкова дребнави и стриктни, че решат ресните на килимите вкъщи. “Баба ми ме учеше да реша ресните на килима. Ресал съм с нея, но вече не реша. Колкото съм подреден в това, което правя, толкова съм разхвърлян вкъщи.”
В САЩ най-много му липсва българската природа. А също шопската салата и ракията. В САЩ можеш да си ги сервираш, но вкусът е друг, казва Момчил.
