В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи. Този път ви разказваме за работата на Фондация “Америка за България" в областта на културно-историческия и природен туризъм и един от последните проекти, които е подкрепила - обновената експозиция “Врачански съкровища–традиционно златарство от Враца и региона” в Регионален исторически музей – Враца.
Експозицията е обновена по инициатива и с финансовата подкрепа на Фондация “Америка за България”, проектът е реализиран в сътрудничество с Регионален исторически музей – Враца, Община Враца и архитектурно студио “Ателие 3”. “Врачански съкровища” е модерна и интерактивна експозиция в съответствие с водещите световни музейни стандарти.
В материала ви представяме Юлиана Дечева е програмен директор “Културно-исторически и природен туризъм” към Фондация “Aмерика за България”, Доника Георгиева, съосновател на Ателие 3 – награждавано архитектурно студио и Георги Ганецовски, директор на РИМ - Враца
- Г-жо Дечева, наскоро регионалният исторически музей във Враца се сдоби с четирисетивна зала за представяне на златните съкровища от региона с помощта на фондацията. Колко средства бяха нужни за залата и какво ви накара да подкрепите тази идея?
- Първият град в Северозападна България, в който започнахме да подкрепяме туристически проекти през 2020 г., беше Враца. Въпреки трудното тогава лято – да развиваш туризъм в обстановка на несигурност заради пандемията - в партньорство с община Враца и РИМ - Враца, осъвременихме залата “Врачански съкровища”. РИМ - Враца е един от най-богатите на експонати музеи в България – тук има останки от най-ранните човешки селища, открити в Европа, плочката от Градешница е доказателство за наличието на писменост по нашите земи още през каменно-медната епоха. Музеят гордо пази и т.нар. великолепна четворка – тракийските съкровища от Рогозен, Могиланската могила, Букьовци и Галиче.
Толкова много богатства на едно място! Това, което обаче липсва в музейната среда в България, е начинът, по който се разказва на достъпен език. Целта на конкурса беше именно това – не само да обнови изложбеното пространство, но да предостави на посетителите интересни истории, любопитни, запомнящи се факти и цялостно преживяване. Инвестицията ни в този проект е над 700 000 лева.
- Какъв е фокусът на “Америка за България” върху подпомагането на културно-историческия и природен туризъм у нас?
- България е предимно известна със своите ски, спа и черноморски курорти. Като българи знаем, че нашата страна има и богато културно-историческо наследство и условия за развитие на природен туризъм. Често обаче приемаме това за даденост и не го използваме като средство за развиване и популяризиране на туризма.
Ние от Фондация “Америка за България” обичаме предизвикателствата и от 2020 г. подпомагаме развитието на продукти и услуги в сферата на туризма в Северна България и по този начин подкрепяме местните общности и предприемачи. Проведохме редица конкурси в областта на туризма в Северозападна България, по поречието на р. Дунав и за развитие на селския туризъм. Туристите в днешно време не търсят места, в които само да нощуват и да се хранят, а приключения и активности, които създават спомени. Тези преживявания остават дълго в съзнанието и са добавената стойност на едно пътуване.
- Колко проекта успяхте да подкрепите и на каква стойност? Имате ли информация за резултата от тях?
- Проектите са много – от развитието на Деветашкото плато като туристическа дестинация до реставрацията на Епископската базилика на Филипопол. Освен тях от 2020 г. реализирахме три конкурса за развитие на туристически активности в Северозападна България, по поречието на Дунав и селски туризъм. Подкрепихме 51 проекта за близо 900 000 лева. Те развиват планинското и шосейното колоездене във Врачанския Балкан, организират балонената фиеста в Белоградчик, предлагат наблюдение на птици, каране на каяк по Дунав, преживявания във ферма за водни лилии, винени дегустации и други.
Развитието на туризма, особено в Северна България, която не е традиционна туристическа дестинация, е дълъг процес и изисква време, преди да се види ефектът от труда и усилията на хората, които се опитват да променят средата, в която живеят и работят.
Въпреки това за 3 г. велообиколката на Северозапада на спортен клуб “Бегач” се утвърди като едно от най-чаканите колоездачни събития с над 600 участници и почти запълнен капацитет на хотелите около Берковица и Белоградчик.
Разходките с лодки и пикници по островите на Дунав на сдружение “Амур-Никопол” привличат международни групи от Израел и Италия, а винените дегустации на Веселите винари на брега на Искъра до Ритлите посрещнаха първите испански туристи миналия месец. Веломаршрутът Дунав - Ултра се превърна в разпознаваема марка.
Аз лично карах там миналата седмица с 20 колоездачи, с които се организирахме извън рамките на официалното събитие. По пътя видяхме и други ентусиасти, които си бяха свалили приложението на Дунав - Ултра и минаваха по неговите стъпки.
- Кой е последният проект, на който фондацията обърна внимание и защо?
- След откриването на залата “Врачански съкровища – традиционно златарство от Враца и региона” в Регионален исторически музей – Враца, се насочваме към Белене.
Подкрепяме фондация “Софийска платформа”, която работи в областта на гражданското образование и историята на близкото минало. Проектът се казва “Истории от Белене” и обединява дългогодишните усилия и безценната помощ на местната общност в лицето на отец Паоло Кортези и Михаил Маринов от фондация “Остров Белене”. Проектът цели да съхрани паметта за тоталитарния комунистически режим и в частност – за лагера в Белене, и да допринесе за увеличаване на интереса към историята на близкото минало и броя на посетителите в града. Записани са интервюта с оцелели лагеристи. Чрез съвременните технологии и специален компютърен алгоритъм ще се създадат виртуални разговори с оцелелите и посетителите ще могат да им задават директни въпроси. Ще има и виртуален 3D тур, разказващ историята на Белене със специално внимание към комунистическия период и лагера.
Сайтът на проекта ще може да се посещава от всяка точка на света. Защото за историята от близкото минало трябва да се говори, да не се забравя, за да не се повтаря.
- Какво трябва да се промени в музеите у нас, за да имат още по-добра посещаемост?
- Много музеи в България вече работят за привличане на децата и техните родители, почти навсякъде има образователни и семейни програми. Посоката трябва да е към повече достъп на широката публика, допълнителни събития, концерти, приобщаване на местната общност. Навсякъде има местни жители, които знаят и разказват интересни истории, те трябва да се приобщават към живота и дейностите на музеите.
- Колко е важен културно-историческият и природният туризъм от гледна точка на туристите и икономиката?
- Културно-историческият, а и природният туризъм са по-нишови и могат да привличат платежоспособни туристи с широк мироглед. Страната ни трябва да популяризира този вид туризъм повече, като подобрим качеството на услугите.
Георги Ганецовски, директор на РИМ - Враца: 3 вида съкровища са част от експозицията във Врачанския музей
- Г-н Ганецовски, на 29 март открихте обновената зала “Тракийски съкровища”. Разкажете какво могат да видят посетителите?
- Експозицията показва традиционното златарство и ювелирство във Враца и региона в последните 2400-2500 години. Посетителят може да проследи една нишка на технологията на изработка на предметите - както съдове, така и накити от благороден метал. Показани са няколко съкровища от тракийския период, част от Букьовското съкровище, Врачанското и съкровището от Галиче, които датират съответно от IV-II век пр. Хр. И съкровища, изработени от благородни метали и по-малко известни от римската епоха, от Българското средновековие и възраждане в контекста на врачанската златарска школа, която през периода XVI-XIX век се е развивала и процъфтявала.
- Новата зала представя съкровищата в интерактивен формат със сетивно възприятие. Какво добавя това към усещането?
- Това е новата ни концепция. Успели сме да реализираме 4 сетивни възприятия.
Посетителят може да се наслади, докосвайки някои от артефактите, като тук използваме съвременната методика на 3D принтиране.
Вече всеки може да докосне прочутия Врачански наколенник от Врачанското съкровище. Предизвикателство пред посетителите е и да помиришат лавровия венец, също от Врачанското съкровище. Смея да твърдя, че този начин на представяне - 4-сетивното възприятие, няма аналог. Интерактивността я използваме в друг тип провокация. Например Херакловия възел от златната каничка от Врачанското съкровище, който пожелае, може да се опита да го реконструира.
- Кои са най-големите трудности пред музеите днес? И колко са важни подобни сътрудничества като това с “Америка за България”?
- Помощта на фондацията в случая беше ключова, тъй като стойността на цялата тази експозиция е значителна и едва ли би имало съвременна държавна или общинска структура, която да отдели такъв ресурс за култура или музей. Проблем е, че е почти невъзможно ние като отделни институции да участваме в големи европейски проекти. При тях винаги има съфинансиране и процентно участие, което после ще се възстанови, но музеите нямат свободен финансов ресурс. Това прави големите музеи най-вече зависими от добрата воля на общини или държавни структури, за да може да бъдат включени в такъв тип проекти за финансиране. А едно такова финансиране дава определено един голям тласък в развитието.
Доника Георгиева, “Ателие 3”: Обновена зала в РИМ – Враца, въздейства на сетивата на посетителите
- Г-жо Георгиева, “Ателие 3” бе избрано в конкурс на “Америка за България” за обновлението на експозицията “Врачански съкровища” в РИМ - Враца. Какво ви подтикна да участвате в него?
- Това работим. Нашият екип непрекъснато търси отговори на въпроса как миналото среща по най-добър начин настоящето. В различни контексти и ситуации – в новата сграда на историческата улица, на площада, в бъдещето на старата църква или в руините на римската вила. Но така се случи, че точно по това време разработвахме една друга експозиция – тази за най-старата златна мина в Европа на хълма Ада тепе край Крумовград. И решението ни да участваме в конкурса беше напълно закономерно.
- Труден ли беше за реализиране този проект и колко време ви отне?
- Почти 2 г. И ако кажем, че е било лесно, няма да сме съвсем искрени. Всяка експозиция включва много компоненти – има строителни дейности, има нужда от специализирани витрини, има съдържание, или с други думи - научна информация, която трябва да бъде разказана достъпно и да придобие различна форма (текстове, илюстрации, сценарии, филми, интерактивни елементи), необходим е и комуникативен графичен дизайн. И всички тези компоненти трябва да работят заедно, за да бъдат едно цяло. Това е като оркестър – един неправилен тон и изпълнението се проваля. И тук идва ролята на архитекта не само като проектант, но и като един диригент, който може да навигира всички замесени специалисти, за да проведе една идея от начало до край. От голямата концепция до най-малкия детайл. Всеки един музей, всяко едно наследство, всяко едно място заслужават такъв подход и тези усилия. А те започват от вярата в подобни каузи на организации като “Америка за България” и от желанието на музеи като РИМ - Враца.
- Как успявате да представите по достъпен начин експозицията?
- Фокусирахме се върху цялостното преживяване на експонатите. Имам предвид наистина лично изживяване, което да въздейства на различни сетива с едно голямо послание – това са съкровища! Те могат да ви разкажат интересни неща. За да постигнем това, ние се фокусирахме именно върху експонатите и техните разкази. И ги преведохме за хората не само буквално в текстове, илюстрации и филми, но и индиректно – в пространството. Използвахме светлина и тъмнина, цветове и текстури, разлики в температурата и възможност за докосване, движение и покой, звук и мирис. Преведохме разказите на съкровищата за различните сетива. И разбира се, предизвикахме посетителите с малко задачи. Защото достъпността за нас означава най-вече двупосочна комуникация – от наследството към хората и обратното.
- По какъв начин свързахте археологическия парк Могиланска могила с експозицията?
- Ще се радвам повече хора да отидат и да видят. Експозицията не третира само съкровищата от Могиланската могила. Затова тя предлага един голям разказ, който търси връзки и разкрива скрити тайни – например символи и значения – между съкровища от различни епохи. Какво свързва тракийския наколенник от Могиланската могила с пафтите от епохата на Възраждането? Или тракийската фалера от съкровището от Галиче с възрожденската овчарска муска? Така експозицията предлага необичаен поглед над нещо обичайно – времето. Разбира се, Могиланската могила също е част от този разказ. Тя е там директно – в един от филмите с кадри от мястото днес и с моменти от нейното разкриване. Присъства и чрез една от игрите, насочена към по-малките посетители и откриватели.
