Актьорът Юрий Ангелов тъкмо е разтоварил едно ремарке с тухли в двора си в бургаското с. Фазаново. Преселва се в гористата местност на Странджа преди повече от двайсет години, когато селото не било дори отбелязано на картата.
Той напуска столицата внезапно, в апогея на актьорската си кариера през 90-те години на миналия век. Тръгва си от Народния театър. Загърбва и блестящите си роли в киното, където се е снимал в повече от 20 филма, като "Завръщане от Рим", "И дойде денят", "Сладко и горчиво". За да стане селянин.
"В градовете на бледоликия няма тишина. В тях няма място, където през пролетта да чуеш как се разпукват пъпките на дърветата. Може просто да съм дивак", цитира той индианския вожд Сиатъл.
Всички го взели тогава за луд. По този повод актьорът има друг цитат, този път от "Хамлет": "Аз съм луд, но в тази лудост има система."
С тухлите Юрий Ангелов ще прави заслон за кобилата си Сорента. Тя е отскоро с него - преди два месеца министърът на земеделието Мирослав Найденов му я подарил, след като разбрал от в. "168 часа", че безсърдечни хора убили предишната му - Даяна, кото гледал дълги години.
Сега е най-щастлив да се шляе подир Сорента. Кобилата е буйна, млада и неразумна и още не може да свикне с конюшнята в Китен, където стопанинът й е осигурил професионални грижи.
Тя не одобрява тъмните боксове, където я държат по цял ден. Буйства и прави редовни опити да избяга, за да не стои сама, докато съседите й по килия ги яздят хлапета по манежа. Вече не й се струва толкова унизително да носи седло.
Преди две седмици пробвали да й сложат и стремена. А тя като своенравна блондинка решава, че това вече е прекалено страшно - железата я удрят по корема, докато се движи. Чупи загражденията от ужас и побягва в гората, където я гонили няколко часа.
Напоследък селянинът с аристократична осанка трудно намира време дори да си окоси тревата в двора заради цивилизационни занимания. В големия град се подвизава с костюм и строго зализана прическа като всеки уважаващ себе си руски мафиот, попаднал в Ню Йорк.
Екранният му образ от сериала "Седем часа разлика" Женя Распутин вдъхва едновременно респект и ужас. Той обяснява, че убедителната му актьорска игра е въпрос на недоспиване.
Неведнъж му се случва да бърза за нощния влак в 22 ч след представление в Бургаския драматичен театър, където играе. От Нова година вече няма и спални вагони, така че изкарва нощта седнал. В 6 ч сутринта пристига в София, а няколко часа по-късно вече е със сценичен грим, прическа и снима.
Сам на себе си се възхищава как се справя с подобно предизвикателство. Приема ролята по молба на Магърдич Халваджиян, който го уверява, че не може да си представи друг да я изиграе.
Сцените му са предимно на руски, но говори и на английски. Юрий Ангелов си признава, че така и не научил падежите в училище, защото бягал от часовете. За сериала
прави езикови справки с арменци, които продават джапанки на пазара в Бургас.
Произношението на Распутин е симбиоза между руския, който Ангелов учил в гимназията в Плевен, и арменския, който упражнява с тях. Руснаци похвалили произношението на Распутин и го поздравили за кавказкия акцент.
Отшелникът от Фазаново първоначално крие убежището си, но после съзнателно се завръща в цивилизацията и разкрива къде живее. Скоро разбира, че е сбъркал. "Хвана ме възторгът, че започва да се случва нещо ренесансово. Интелигенцията винаги е била потискана от властта. Мнозина избягаха като мен.
Тези, които останаха, работят за пари. Аз си имам суеверие. Правя ли си сметка какви финансови облаги ще ми донесе някоя роля, нещо се заключва в мен. Понеже съм добър актьор, успявам да го скрия от зрителя. Но от себе си не мога."
Вече не издава тайните си. Преследва го голяма завист, откакто се е разкрил. Дори се замисля отново да смени мястото. Все по-често му идват на гости разни особняци. Обикновено са хора на изкуството, но смахнати. Рецитирали му стихове, пели му. Преди месец идва учител с проста молба - само да изкара няколко дена при него. Седял в края на двора и го наблюдавал. Спал под един навес. На третия ден си тръгнал.
За неочакваното решение да се отдаде на селския живот му повлиява Петър Димков. Преди повече от 20 г. му уреждат среща с тогава 100-годишния лечител. Той го повикал до себе си и опрял чело в неговото. Юрий Ангелов за първи път се докоснал до столетник, който го заслепил с младостта си.
Успял единствено да го попита: "Дядо Димков, да си отида ли на село?". За актьора отговорът бил на живот и смърт. Изнемогвал здравословно, пиел всички видове антибиотици и никой не му действал.
Последвала дълга пауза и лечителят му отговорил: "Българинът направи голяма грешка. Той се откъсна от земята. Тя е нашата майка, тя ни храни, тя ни лекува."
Първата година из Странджа планина Юрий Ангелов бил поканен като специален гост на селския събор във Фазаново. Посрещнали го на дълга трапеза, разположена под сянката на 100-годишен орех.
Задал се най-старият алкохолик, кандилкайки се. Под едната мишница стискал купа със зелена салата, под другата - току-що опечено ярешко. Ангелов още се смее на глупостта, която му изрекъл: "Вегетарианец съм, дядо", а старецът се обърнал към него с учудени очи: "Брей, да не си болен, дядо", мислейки, че това е смъртоносна диагноза.
"Пък и аз изглеждах доста зле", спомня си тогава неядящият месо. Осъзнал се, че е грях да обяснява на местните какво означава да си вегетарианец, и си изял месото. И като му се усладило... На следващата година си завъдил три козички в двора. Раждали му редовно, а той викал циганите да ги колят, защото дори не можел да гледа.
Юрий Ангелов бил първа шпага на Бургаския театър и дълги години имали обичай заедно да се прибират с актьора Йосиф Сърчаджиев. Йосиф по това време имал вила в Синеморец. Сърчаджиев го оставял на разклонението на Лозенец и си продължавал по пътя, а селянинът театрал хващал гората към Фазаново.
"Ходих бос, бях все с напукани пети. Черен, здрав, прост, жилав и синеок. Изминавах 11 км, без значение дали е нощ, студ или вали сняг." Веднъж носил и три живи кокошки. Били опаковани в кашон, докато не завалял проливен дъжд.
Кутията се разпаднала. Не му оставало друго, освен да хване две за краката в дясната ръка и една в другата. Целият прогизнал, носил изплашените животни през гората. А около него вият чакали. Стигнали си по чудо невредими.
Актьорът е сбъднал всичките си детски мечти. Дълго време искал да си има магаренце. На един купон в къщата на Йосиф Сърчаджиев се запознал с германец. Разказал му случка от детството си, когато бил на полето с баба си и дядо си. Преживял наяве стихотворението на Яворов “Градушка”.
Силният порой завлякъл любимото му магаренце. А германецът се разчувствал: “Ще ти подаря магаре, но само при едно условие. Никога да не го биеш.” Ангелов му обещал. Купили магарица.
В знак на благодарност я кръстил с фамилията на благодетеля си - Мая фон Дитер. Магарицата се оказала с чепат характер. "Бих я, признавам си. С един голям кол. Тя ми съсипа колелото. И накрая дадох на циганин 50 лв., за да я вземе. И понеже имаше нужда от парите, се жертва".
С осъществяването на другите си мечти изкарал по-голям късмет. Има си водопад в двора. Съвсем скоро ще е окончателно завършен. В короната на ореха, който е само с 3 месеца по-възрастен от актьора, е разположена просторна беседка.
Има само още една мечта. Да изиграе последната роля на учителя си от НАТФИЗ Апостол Карамитев на Хенри IV в едноименната пиеса от Луиджи Пирандело. "Той си плати с живота това усилие. Ако и с мен се случи нещо след премиерата, няма да съжалявам за нищо."
Дори има идея как да го изиграе по-добре. "Длъжен съм като негов ученик." Иска да е в Бургас, тъй като Апостол Карамитев е родом оттам. А премиерата е запланувал за 17 октомври - рождения му ден.
РЕНЕТА ПОПОВА
