Прадядо ми дошъл в САЩ през Първата световна война

Търся живи роднини в България на прадядо ми Джон К. Радулоф. Едва наскоро научих, че истинското му име в България е било Иван. Според смъртния му акт е роден в с. Баня на 5 февруари 1986 г., а родителите му са се казвали Радул и Елена.
Прадядо ми емигрирал в Америка по време на Първата световна война, когато бил едва на 18 г. Установил се в Бъфало, Ню Йорк, а между 1914 и 1930 г. станал американски гражданин.
Мелиса Карко,
Ню Джърси

7 поколения от с. Баня в родословно дърво на американка

Каква прекрасна новина за събуждане в тази дъждовна понеделнишка сутрин! Току-що станах и намерих имейла, че сте открили роднини на прадядо ми в България. Думите не могат да опишат най-дълбоката ми благодарност за това, което сте направили."
Това е първото, което казва 31-годишната Мелиса Карко от Ню Джърси, когато научава, че сме намерили близки на прадядо й Джон в разложкото с. Баня.

"Знаех от малка, че имам чичо в САЩ, но не знаех къде да го търся. Преди
пазехме като реликва 2 американски химикалки, които той ни прати, и едно писмо, но се изгубиха", казва от своя страна най-малката племенница на емигранта Янка Радулова, която откриваме в Баня. "Баща ми Костадин е най-малкият му брат - разликата им е 20 г., но двамата не се познават. Чичо заминал, преди да се роди татко", обяснява жената.
Тя разкрива, че след като заминал, чичо й Иван оставил след себе си 3-ма братя и 3 сестри. Повечето от децата им са починали, но в Баня още живеят голяма част от внуците и правнуците им. "Някои от тях дори са в дядоРадуловата къща", казва Янка и уточнява, че дядо Радул е баща на емигранта.

Жената се съгласява да организира по молба на "24 часа" импровизирана родова среща, за да направят снимки и да ги пратят в САЩ. "Не сме и помисляли, че някой ден американците ще ни потърсят", споделя Янка.

След като новината за издирването се разчу из с. Баня, в "24 часа" се обади и друг от племенниците на емигранта - Георги Радулов. Баща му Иван също живее в Баня и е кръстен на заминалия си чичо. Синът разказва, че преди 1989 г. роднинските връзки в
САЩ им създали доста проблеми.

"Трудно ме приеха в английскака гимназия в София, а когато писах писмо до роднините в САЩ, не получих отговор. Вероятно никога не е стигнало", споделя Георги.
Той още помни странните за времето си подаръци, които семейството му получило от чичо Иван в Америка - шапка и бухалка за бейзбол и американски копринени вратовръзки. "Като млад много обичах тези вратовръзки, които татко пазеше", казва Георги.

Инициаторката на издирването - Мелиса, е трето поколение американка. Запалила се по генеалогията, когато била на 17 г. "Склонна съм да "обвиня" за това учителя си по история, който ни накара да направим генеалогично проучване. Тогава осъзнах, че това е занимание, което ме увлича. Умирам да знам например откъде идват рецептите на баба ми", казва жената.

Всъщност родовете на дядовците й по бащина линия били добре проучени. Същото било с рода на баба й по майчина линия. Но не така стояли нещата с дядото на майка й - Джон - джуниър, син на емигранта от България. Заради ранната и ненавременната му смърт миналото му останало скрито.

"За дълго време тази част от моята лична история бе останала извън полезрението ми, а заедно с това - и идентичността на прадядо ми. Бутах една след друга стени, докато не разбера, че всъщност той е пристигнал с друго име в Америка, а тук го е променил. Лека-полека истината започна да излиза наяве", казва Мелиса.

В началото на тази година тя започнала да търси по-целенасочено българските си корени. "Българският клон от родословното ми дърво бе празен. Затова се заех да търся най-лесния начин да го запълня - актовете за брак и смърт, регистрите за преброяването на населението и документите за натурализация на прадядо ми", казва Мелиса. След като успяла, това й дало чувството за семейна цялост и принадлежност към една голяма фамилия.

Едно от нещата, които я впечатлили силно, е, че прадядо й емигрирал съвсем млад. Затова проучила българската история и започнала да си задава въпроси като например дали е бягал от участие в Балканската или от Първата световна?

Правнучката почнала да превежда различни сайтове от кирилица на английски с надеждата, че ще попадне на място, където да търси българските си корени. Чрез "Гугъл" попаднала на популярната рубрика на "24 часа". "Вие ми дадохте надеждата, че ще успея да науча истината за живота на прадядо ми Иван в България, за неговото семейство, а също и да споделя неговата уникална американска история, която започва от Канада", казва правнучката. Българинът пристигнал в Канада през 1914 г. Скоро след това се прекръстил на Джон. През 1921 г. прекосил моста над Ниагара и се озовал в Бъфало, Ню Йорк. Там се запознал със София - дъщеря на полско-германски емигранти, и скоро им се родили 3 деца - Елинор, Рита и Джон-джуниър.

Емигрантът работел като бръснар и притежавал малко заведение, в което по време на сухия режим се продавал нелегално алкохол. Заради огромната конкуренция на едно италианско семейство обаче бил принуден да напусне Бъфало. "Друга причина може да е бил натискът от Ку-клукс- клан - организация, която преследвала емигрантите, а дядо имал тежък славянски акцент", казва Мелиса.

След като напуснал Бъфало, Джон купил две къщи в Кейп код - северната част на Масачузетс. В едната заживели родителите на жена му. Там отглеждали боб и ягоди, с които търгували. Джон работел известно време като пожарникар и металург. Отишъл си на 64 г. от рак на белия дроб. "Оставил 3 деца, 6-има внуци и 9-има правнуци, една от които съм аз", казва Мелиса.

Тя няма думи, с които да благодари на Горица Факлийска от кметството в Баня, която успя да открие българските й роднини, и се надява, че и те ще са толкова запалени да научат истината за миналото.

"Чрез генеалогията и търсенето на корените си пътувам във времето, разхождам се по целия свят, имам поглед върху нещата, персонализирам историята", казва Мелиса.
Когато получава първото писмо от братовчед си Георги, не е на себе си от радост. "Благодарение на вас моето пътуване из българското ми наследство продължава", казва Мелиса. Тя се надява да получи копия на регистрите в с. Баня, където са споменати имената на прадядо й Иван и на неговите родители Радул и Елена. "Знам, че страниците са на български, но искам да ги прибавя към моята генеалогична книга и към родословното дърво, което правя", споделя американката.

Тя мечтае да стигне и по-далече - да научи как са се казвали родителите на Радул и Елена, които са майка и баща на прадядо й Джон. "Така ще попълня родословното си дърво 7 поколения назад", разкрива амбициите си американката.

Още интересни истории за намерени роднини по цял свят - чете тук

Четете още истории за събиране на разделени роднини от цял свят.