- Плод е на 12-годишен труд и е “най-важното, което двамата са написали”
- Тиражът от 2000 бройки е почти изчерпан
“Време и нищо” - така е озаглавена новата книга на социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, а луксозното издание е плод на 12-годишен труд.
Както споделя сам Андрей Райчев, “това е най-важното нещо, което двамата с Кънчо сме писали”. Райчев определя книгата, която изследва фундамента на реда, като гранична между философията и социологията.
Мащабният труд на Райчев и Стойчев си е поставил за цел да разбие представите ни за съвременното разбиране за философия. А ето как Андрей Райчев обяснява заглавието на книгата: “Има две много известни в историята на философията книги: на Хайдегер и се казва “Битие и време”, и на Жан-Пол Сартър - “Битие и нищо”. Заглавието ни е съставено така, защото отговаря на техните въпроси. В тази книга се твърди, че е решен въпросът за времето, а не просто е поставен”.
“Централна за нашия подход е идеята, че “социалното време” може да се анализира чрез разглеждане на възникването и устройството на социалните предмети (строго казано: на посреднически структури). “Време” е последица от това устройство, бидейки негова неразбираема и сякаш вълшебна сянка. Времето – ще се опитаме да ви убедим, е обективно валидна илюзия: точно както е “практически вярно”, че Слънцето се върти около Земята или че парите са вещ.
Наричаме този подход “огледална философия”, като тук “огледално” е просто превод от Хегеловото “спекулативно”, което често и неточно бива наричано и “диалектическо”. По-важно е, че настояваме на думата “философия” в най-първоначалното нейно звучене: тя не е наука, не е задължение, не е властова активност, не е участие в разделението на труда. Затова казваме, че тези наши разкази са адресирани не към специален кръг жреци, учени, властници, пишат двамата автори. Показва го и тиражът - 2000 бройки, почти изцяло изчерпани, което е рядкост за такъв тип сериозна литература.
“Централното в подхода на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев във “Време и нищо” е идеята, че социалното време може да се анализира единствено чрез разглеждането на възникването и устройството на социалните предмети. Звучи малко нелепо - какво е това социален предмет? Пример за това са парите”, казва издателят и редактор на книгата Любомир Козарев.
Във “Време и нищо” авторите разглеждат миналото, настоящето и бъдещето, както и начина, по който те се вплитат. Райчев и Стойчев показват, че теорията, която е длъжна да улови закономерността и законите на производството на времето, се базира на “своебразна логика и уфология на нищото”. Оттук идва и нейното заглавие. Според Козарев книгата се опира на Хегеловата философия, но в своите избори тя се обръща срещу нея. Според Любомир Козарев “Време и нищо” ще остане в историята на съвременната българска философска мисъл: “Както би казал Хегел, формата трябва да отговаря на съдържанието, а то наистина е сериозно. Препоръчвам я на всеки, който се опитва да разбере какво се случва тук и сега, и то да го разбере със собствената си глава, а не просто да приема на вяра нещата, които е прочел или му казват определени хора”.
