Катаджия спира за превишена скорост шофьор, каращ с 15 км в час из столицата, двамата водят няколкоминутен разговор и накрая пътният полицай прибира в джоба си не рушвет, ами лотариен билет.
Това не е поредният виц или градска легенда за дебнещите униформени зад храстите, а реална случка, но от преди близо 100 години.
Тогава са въведени първите правила за движение и ограничение на скоростта от 10 км/ч, а глобите за нарушители са стигали 200 лв. Сред малкото регистрирани нарушения на катаджии в началото на миналия век пък били взети от нарушители лотарийни билети вместо рушвет, за да не им пишат глоба.
Кога е издадена първата шофьорска книжка у нас, кога е въведена прословутата катаджийска палка и кой е подкарал първата кола в България, разказват в историческото изследване "КАТ-София - кръстопът на времето" бившият шеф на столичните катаджии Ваньо Стоевски и съавторът му, доктор на историческите науки Бойко Беленски.
Двамата се връщат към документи още от края на XIX век, когато на Великден през 1896 г. живеещият в столицата чех Август Шедеви решава да си направи скъп и екзотичен подарък. Така по прашните шосета на Княжество България преминава първият внесен у нас автомобил.
Шедеви, който е собственик на железарска фабрика, подкарва френския модел "Де Дион-Бутон", с червено открито купе, върху високи колела и голямо отвесно кормило.
Управляван от своя собственик, с много шум и трясък, обвит в облаци от синкав дим, автомобилът преминава през Шарения мост (днес Лъвов мост), покрай джамията и поема по ул. "Витоша". На кръстовището с ул. "Денкоглу", пред сладкарница "Айфелова кула" двигателят изведнъж спира.
Три дни техническата мисъл на столицата - механици от парната мелница и неколцина майстори на шевни машини, се мъчат да открият повредата. След огромните усилия за поправката автомобилът отново поема по "Витошка", но на кръстовището с ул. "Неофит Рилски" отново спира и от този момент следите му се губят. През 1902 г. в София пристига второто моторизирано возило. Марката е пак модният "Де Дион-Бутон", но този път собственик е шведският търговски консул у нас. В следващите няколко години в София пристигат още десетки лъскави возила от най-различни марки и през 1905 г. за първи път в България се провежда курс за водачи на автомобили. Тогава е обучен само един водач - Димитър Димитров, който бил личен шофьор на тогавашния военен министър генерал Михаил Савов.
Шофьорските книжки започват да се издават през 1908 г., а дотогава правото за шофиране се отбелязва от властите върху квитанция за отбита трудова повинност.
Въпреки че вече обучават водачите, преди да седнат зад волана, десетина години след началото на XX век колите започват да се блъскат често по шосетата на София, защото все още няма нито правила за движение, нито пътни знаци. Сред първите "най-зловещи" сбълъсъци бил инцидентът от 18 май 1912 г., описан от вестник "Нова трибуна" под заглавието "Грозна автомобилна катастрофа".
"Вчера с автомобила на архитект Лазаров, идвайки от Банкя за София, пътували жена му, двете му деца и тъщата му. Гумата на задното колело се спукала и изгърмява силно. Шофьорът се уплашва, смутява се и побърква управлението. Обръща се автомобилът. Стъклата стават на парчета и другите части се повреждат.
Ръката на тъщата е счупена, едно ребро на детето строшено, на г-жа Лазарова счупена кост на китката, а на шофьора тазовите кости строшени. Ранените снощи бяха откарани в болница", гласи дописката за катастрофата.
Увеличаващите се инциденти с "файтони без коне", както наричат колите тогава, довежда до първите ограничения на скоростта, които са въведени на 18 май 1916 г. със заповед на тогавашния столичен кмет.
"Бързината, с която се карат автомобилите, да не надминава 8 - 10 км/ч. При кръстовища автомобили, файтони и разни коли да намаляват хода си и винаги да дават знак. При поискване от органите на властта всеки шофьор е длъжен да спре и даде исканите сведения, в противен случай се взема номерът му. Публиката при циркулирането из града за се ползва изключително от тротоарите, а преминаването през улиците да става бързо и внимателно", гласят първите 5 правила за движение.
Само 4 г. по-късно обаче в Закона за пътищата е записано, че в града превозните средства трябва да се движат с до 5 километра, защото е установено че катастрофите стават заради бързината на колите. Това драстично ограничение обаче изкарва само 12 месеца, след това се разрешава возилата да развиват "космическите" 12 км/ч. Извън градовете обаче автомобилистите по това време имат право да натискат много повече педала на газта, защото им е разрешено да се движат с до 45 км/ч, а на автобусите до 25 км/ч.
В първите правилници е записано още, че шофьорът трябва да е чист и спретнат, колата да е измита и номерирана, а частите й смазани.
Истинският автомобилен бум в столицата, а и в цялата страна се случва в края на 20-те години на XX-и век. Резултатът му е отбелязан през 1929 г., когато журналисти преброяват, че за час и половина по ул. "Търговска" преминават 213 коли. Изчисленията показват, че на 25 секунди профучава кола по това шосе Според статистиката от преди близо век се оказва, че през 1924 г. у нас са се движели 745 возила с мотори, то 6 години по-късно по шосетата са се търкаляли 3600 МПС-та.
Автооживлението естествено води до много сблъсъци, като през 1929 г. у нас са станали 204 автомобилни катастрофи.
Въпреки че има различни общински глоби за недисциплинирани граждани авторите на "КАТ-София - кръстопът на времето" открили, че едва в началото на 30-те години се въвеждат и първите глоби за нарушители на пътя. Пешеходец, спипан да гази закона, трябвало да палти 20 лева, а шофьорът джигит бил глобяван с цели 200 лева.
Щом започнали глобите и наказанията, естествено започнали да ловят в нарушения и полицаите на пътя. Най-често едновремешните катаджии налагали солени санкции за маловажни грешки, а за тежки нарушения по-лека глоба по карнетка, разказват Стоевски и Беленски в книгата си. Като най-фрапиращ прецедент по онова време са записани случаите на полицаи, които глобяват водачите с лотарийни билети, а техни началници пък издават служебни бележки за шофиране, вместо да се вземе книжка с изпит. Пак през 1930 г. анализ на властите констатира, че зачестили катастрофи с убити са по вина и на полицаите, защото не контролират достатъчно.
Още тогава властите правят внезапни проверки и установяват, че по пътя Самоков-София шофьорите масово карат пияни или без книжка.
Всеки втори автомобил пък е претоварен с пътници и багаж, а някои полицаи пък висели по степенките на возилата. Година по-късно със специална заповед е забранено при катастрофа да се местят колите, преди инспектор да огледа и да разреши. Тогава започнали да броят и катастрофите и въвели задължителен проверовъчен изпит за всеки по-брутален нарушител.
Тази информация можете да прочетете само с регистрация на сайта на "24 часа". Регистрацията е напълно безплатна и ви дава неограничен достъп до архива на 24chasa.bg, възможност за персонализиране на новините през "Моят 24 часа", както и всекидневен нюзлетър с най-важните новини за последното денонощие. Може да бъде с профил в социална мрежа или e-mail.
