30-годишната Морган Полански, дъщерята на скандалния кинорежисьор Роман Полански, ще влезе в кожата на един от най-интригуващите реални женски образи на британската агентура от времето на Втората световна война.
Наричана “любимата шпионка на Чърчил” и “жената, която промени хода на историята”, полската аристократка Кристина Скарбек е прототип на две от героините във филмите за Джеймс Бонд (Татяна Романова от “От Русия с любов” и Веспър Линд в две различни версии на “Казино Роял”), но сега за първи път нейната невероятна житейска история ще бъде в центъра на нов филм. Снимките завършиха през изминалата седмица, а за Морган ролята на най-успешната жена - таен агент на британците, е венец на досегашната ѝ актьорска кариера.
Младата киноактриса, която е единствената дъщеря на Полански от третата му и настояща съпруга - французойката Еманюел Сенье (двойката има и по-малък син Елвис), ще си партнира с Малкълм Макдауъл, звездата от шедьовъра на Стенли Кубрик “Портокал с часовников механизъм” (1971). Досега тя е най-известна с ролята си на принцеса Гисла (Жизел на френски) от историческия сериал “Викинги”. Има и три епизодични роли във филми на баща си, сред които “Писател в сянка” от 2010 г. След последните й появи на екрана е тази в драматичната комедия на Уес Андерсън от 2021 г. “Френският бюлетин на “Либърти, Канзас Ивнинг сън”. Сега обаче шансът я среща с най-сложното превъплъщение в един завладяващ исторически персонаж. Режисьор на лентата с работно заглавиe “Партизанката” е британецът Джеймс Марканд.
“Тя е била най-смелата от смелите”, казва за Кристина Скарбек продуцентът Джордж Бичински. Родена през 1908 г. в семейството на полски граф, тя става първата жена - таен агент, на британския отдел за изпълнение на специални операции, която работи на терен и е най-дълго служилата от всички британски жени шпионки. Подвизава се под фалшивите имена Кристин Гранвил или Полин Арман. Успехите ѝ на “тихия фронт” срещу нацистка Германия са толкова големи, че заради нея Лондон решава да разшири значително женската си агентурна мрежа в окупираните от хитлеристите страни.
Макар да не е била ослепителна красавица, Кристина имала едно много важно качество - магнетично излъчване, на моето мъжете не можели да устоят. Според посветената ѝ биография на Клер Мъли “Шпионката, която обичаше” Кристина е имала два брака и безброй любовници. “Мъжете бяха луди по нея, а тя не беше моногамен тип”, се твърди в книгата.
Скарбек е агентката, която пренася през няколко европейски граници микрофилм, доказващ намеренията на Хитлер да нападне СССР. Именно с доказателствата за планираната операция “Барбароса” тя получава прозвището Любимата шпионка на Чърчил. Първата ѝ мисия е да занесе пари и пропагандни материали на зараждащата се полска съпротива и за да изпълни задачата, Скарбек не се колебае да премине на ски голяма част от Западните Карпати при минус 30 градуса.
Едно от най-известните ѝ постижения в окупираната от нацистите Франция идва след деня на десанта в Нормандия, когато тя спасява трима важни агенти от отдела за специални операции часове преди да бъдат разстреляни, като заплашва шефа на Гестапо и му предлага подкуп. Тъй като войната е към края си, той се съгласява и ги пуска на свобода. Пак в края на войната успява да убеди цял немски гарнизон, охраняващ важен проход в Алпите, да се предаде. “Притежавала е невероятна сила да убеждава. Знаела е, че най-силното й оръжие е ножът й, но всъщност е бил мозъкът й, била е изключително умна”, казва биографката й Клер Мъли. Била е пращана на мисии в Сирия, Турция, Египет, Ливан, Унгария. Полето ѝ на действие е наистина много широко - Близкия изток, Източна и Западна Европа.
Самата тя веднъж е заловена от нацистите и подложена на мъчения, но успява да се измъкне с хитрост. Прехапва езика си с такава сила, че от устата ѝ шурва кръв – знак, че е в последен стадий на туберкулоза. Правят ѝ рентгенови снимки, но тя е предвидила и това - дробовете ѝ са силно увредени от вдишаните изпарения, когато след смъртта на баща си през 30-те години е принудена да работи в завод за автомобили. Германците са убедени, че ѝ остава малко живот, и уплашени да не се заразят, я пускат.
След войната Кристина не вижда бъдеще за себе си в Полша, където на власт идва комунистическо правителство, и се мести за постоянно във Великобритания, но получава гражданство едва през 1946 г.
Следвоенните години са тежки за Кристина Скарбек. Някогашната героиня, награждавана с медали за храброст от Великобритания и Франция, е отхвърлена за различни военни длъжности и е принудена да си изкарва прехраната си като продавачка на шапки в “Хародс” и като чистачка в третокласни секции на круизни кораби.
Смъртта ѝ съвсем не е героична. През 1952 г. тя е убита с нож от ревнив и обсебен от нея любовник в евтин хотел в Лондон. Погребана е в католическо гробище там, като приятели донасят на гроба ѝ шепа полска пръст.
Дълги години след смъртта ѝ заради шпионското ѝ минало около личността ѝ цари пълна тишина. Едва през 2020 г. получава своята “синя плоча” - поставен на публично място знак на признателност за големите й заслуги.
“Много съм горд, че нейната история ще бъде увековечена на големия екран като символ на борбата за свобода и смелата позиция срещу тиранията. В продължение на десетилетия след убийството на Скарбек през 1952 г. имаше заговор за мълчание. Нейните приятели, любовници и колеги не искаха да разкриват много за живота ѝ, защото беше шпионка. Едва през последните години историята ѝ се популяризира и много тайни излязоха наяве”, казва продуцентът Бичински. Филмът е заснет с помощта на Полския филмов институт.
Да види дъщеря си в толкова интересна роля, при това на родена в Полша героиня, ще е със сигурност голяма гордост за 89-годишния вече Роман Полански. Въпреки преклонната си възраст, славата си на един от най-великите съвременни режисьори, безбройните си награди, сред които и “Оскар” за “Пианистът” (2002), той все още не може да стъпва в САЩ и да работи в държави, които могат да го екстрадират, заради присъдата му за незаконен секс с малолетна от 1977 г., и заради факта, че е беглец от американското правосъдие.
