Когато преди 10 г. Петя Желева идва от Асеновград в София като първокурсничка по електроинженерство в Техническия университет, тя има бегла представа от компютри. Вече е запалена по култовата компютърна игра кънтър страйк покрай клуб на свой познат от родния си град, но е далече от мисълта за професионално развитие в тази посока.
"Изведнъж установих, че има много хора, които споделят увлечението ми, включително и жени - разказва тя. - Постепенно осъзнах предизвикателствата на световната сцена и реших, че ще направя българска дивизия в Bad Girls' Clan."
По състезания се събира с още 4 геймърки и започват усилена работа. Тренировката всъщност е обсъждане на тактиката и изграждане на тотален синхрон. Това, естествено, става с всекидневна игра в продължение на 3 часа.
"Жените са по-бавни, нямат толкова добри рефлекси, затова не е лесно да се израсне в спорт, доминиран главно от мъже", казва Петя. Постепенно обаче започват да участват в различни международни турнири. На световното първенство във Франция през 2009 г. заемат престижното 5-о място.
"Преди интернет не беше толкова развит, състезавахме се само off line, след това обаче нещата се промениха и вече сме напълно конкурентоспособни", казва геймърката.
За някои кънтър страйк е обикновена игра с много кръв - целта на терориста е да заложи бомбата, на антитерориста - да я обезвреди. Според Петя обаче зад семплата сюжетна линия се крие необходимостта от стратегически усет, от синхрон с партньорите, и точно това я увлича.
"Същото е като във футбола - може да си добър играч, но ако не пасваш на другите от отбора, каузата е загубена", разсъждава тя. Насилието не я смущавало.
"Убийствата в играта са само виртуални и многото кръв по никакъв начин не може да ме направи агресивна в живота", категорична е тя. Според нея това може да повлияе само на малки деца, оставени по цял ден пред компютъра, но не и на възрастни хора. Единствено спортната й злоба по време на състезания можела да се отключи повече, но в никакъв случай това не можело да доведе до някакви драстични прояви.
"Много е важно как възприемаш загубата - разсъждава геймърката. - Шведите, германците, които съм наблюдавала по турнири, например са много стабилни психически, суперуравновесени са, докато ние, българите, повече крещим, палим се и се ядосваме."
Според Петя лошото е, че у нас никой не се грижи за развитието на подобни състезатели, въпреки че има федерация по електронни спортове. Мераклиите за изява сами си осигурявали финансиране за участията, за разлика от Швеция и Германия, където тези игри били много популярни, а турнирите - с огромни наградни фондове. В Китай също този бизнес процъфтявал.
Самата игра също се поизчерпвала, тъй като новите версии били или много сложни, или не изглеждали визуално добре и отблъсквали професиионалните играчи. Част от партньорките на Петя се отказали и от няколко месеца тя играе за международен тим - с още една българка, две шведки и една белгийка. В този състав се стяга за предстоящия септемврийски турнир във Франция.
В по-далечна перспектива обаче тя залага на покера. Смятала, че там има повече възможности.
"Интересно ми е, там човек разчита главно на себе си и ако е добър, ако има и малко шесто чувство, може да постигне много, като спечели и много пари", разсъждава тя. Много геймъри напоследък се преориентирали успешно точно в тази посока.
Всъщност Петя работи във фирма за уебдизайн. Все още не успявала да пробие с инженерното си образование. Тя искала да се занимава с ток, с модерните възобновяеми източници на енергия, но академичната й подготовка не позволявала истинска реализация в тази област. Затова смятала да положи усилия в следващите години. Не изключвала и възможността да замине в чужбина. Изкушавал я скандинавският свят със своя ред, стабилност, висок стандарт и сигурност.
"Още ми е рано за семейни ангажименти и сега е моментът да направя нещо от себе си", кани се Петя.
Собствената ни държава според нея е ужасна. Намира политиците за еднакво отчайващи, неспособни да създадат каквато и да е перспектива за младите хора в следващите 20 г.
"Не разбирам защо на всяка крачка някой призовава за помощ за болен или страдащ човек. Това е ангажимент на държавата", казва тя. Това карало хората да се чувстват ненужно отговорни и виновни за това, че са по-добре от други. Същевременно никой не подавал ръка на млади и перспективни хора, които имали нужда от малко подкрепа за да успеят.
Петя обаче е настроена философски. Смята, че наистина никой не е по-голям от хляба и не трябва да иска прекалено много, нито да се подлага на изключителен стрес в името на амбициите си. Преди известно време се "приземила", след като на зелено я блъснало такси и счупило черепа на две места. Слава богу, оправила се, но изгубила например обонянието си, което понякога я правело беззащитна и дори я излагало на риск.
"Силно вярваща съм, но ме вълнува не религията, водеща до фанатизъм, а тази, която обединява хората, която ни кара да изпитваме уважение един към друг и радост от малките нека", казва тя.
