"Не исках да ме запомнят с някоя от моите смешни роли, които нямам проблем да изиграя и колкото повече години трупам, по-лесно ги играя!" - заяви Стоянка Мутафова след премиерата на "Столовете" в понеделник вечерта. Представлението се игра на камерната сцена на Сатирата, която носи името на Методи Андонов, първия режисьор, с когото великата актриса е искала да работи същата пиеса. Тя е гледала "Столовете" в Румъния, родината на автора Йожен Йонеско, преди повече от 35 години. Текстът, смятан днес за една от иконите на модерната световна драма, дава десетки възможности за тълкуване и игра на актрисата и актьора, единствените изпълнители.
"Преди няколко месеца си казах колко хубаво би било да намеря някоя сложна пиеса, която да не дава лесни отговори и ми позволява да играя сериозно и задълбочено - продължава Мутафова. - Тогава вече мога достойно да слеза от сцената на театъра, където започнах преди 53 години. Сега съм пенсионерка и какво? - да стоя и да чакам някой режисьор да ме разпредели в пиеса с подходяща за мен роля? Такава пиеса трудно се намира. Аз играя в няколко постановки на частен принцип, ще продължа там, докогато мога. А сцената на "моя театър" ще напусна с пиеса, която трябва да се запомни!"
Голямата актриса има късмет - "Столовете" е точно такава пиеса. След смъртта на Методи Андонов идеята за нейната постановка в Сатирата пропада, но Мутафова не я забравя. Когато Младен Киселов идва за директор на театъра през 1977 г., тя отваря дума за старото си намерение. Киселов веднага се навива, но той скоро напуска Сатирата, започва работа в Народния и НДК, а след това заминава за Щатите.
Така че Стоянка Мутафова направо онемява, когато новият директор на Сатирата Атанас Атанасов я пита дали има нещо против да се върне към добре паяжинясалата идея за "Столовете". Както често става в театъра, мислите и намеренията вървят успоредно и на пиесата на Йонеско отдавна е хвърлил око режисьорът Иван Урумов.
Илия Добрев е избран за партньор на Мутафова. Те са играли заедно, когато той прекара в Сатирата 14 години, дори една от тях е директор.
Представлението изхвърля на боклука често спряганата за театъра на Йонеско дума "самота". В това, което правят Мутафова и Добрев, няма и помен от нея.
Актьорите бродират обичта между двама старци, които превръщат в зрелище часовете помежду си. Старицата на Мутафова започва с номер, който погажда на мъжа си, като се прави на умряла, а приключва с истинската си смърт. Между измислицата и реалността ще се движи близо 80-минутната игра между двамата. Те нямат много опции за забава. Той разказва за милионен път някаква случка и тя изпитва удоволствие, като че ли я чува за първи път. После увертюрата отминава и идва истинското приключение. Двамата се вживяват в купона, който уреждат, приемайки гости. Някои от "гостите" са високопоставени, други са отдавна забравени познати, трети са хора, заради които си струва да поревнуваш.
Сякаш целият емоционален живот между двамата се пресова в зрелището "приемане на гости". От тях изтича енергия на грижа и внимание един към друг. Животът се връща с дребните си церемонии, които нося удоволствие, изненада, любопитство. Старците на Мутафова и Добрев са отново млади, докосват се, танцуват, прегръщат се дори с полъх на еротика.
"Най-после Стояна се успокои - разказва Илия Добрев за общата им работа. - До премиерата тя беше неспокойна, плашлива, притесняваше се дали зрителите ще се забавляват. Но аз си я знам, тя е неспокоен дух. Сега си даваме сметка, че открихме по нещо и за себе си - ние представяме, а и сме като в живота двама души, които се обичат, карат се и не могат един без друг.
Горд съм, че играх заедно с нея в това представление. Отдавна не бях репетирал така истински, с много кръв и много любов. Оставихме шумната бравурност, смеха, за да стигнем до откровения, които съществуват в текста, но не са били интересни за други постановчици. Режисирал съм Стоянка в спектаклите "Трупът фантом" и "Преди последния спектакъл", където все още играеше и Невена Коканова. А заедно бяхме на сцената в "И най-мъдрият си е малко прост" - аз като Глумов, Стояна като Мамаева."
На премиерата, както си му е редът, на сцената оставиха разкошни кошници цветя - от шефа на Народното събрание Георги Пирински и от министър Стефан Данаилов. След представлението, също както си му е редът, актьорите влезнаха в клуба на Младежкия театър, за да полеят премиерата.