Големият български поет Петър Анастасов, който някога написа "и смъртта е също форма на живот", си отиде.
Новината за кончината съобщиха близките му.
Българската литература губи талантлив творец и лирик.
Той е роден на 27 октомври 1942 г. в пловдивското село Марково. Автор е на текста на химна на Пловдив.
Бил е главен редактор на в. "Комсомолска искра", директор на издателство "Христо Г. Данов", главен редактор на издателство "Христо Ботев" и директор на издателство "Български писател". По негов сценарий е заснет филмът "Църква за вълци", както и телевизионните новели "Малка промяна в звездите", "Командировка за спомен", "Оттатък ставаш невидим". Автор е на осем книги със стихове.
Носител е на редица литературни награди, сред които Наградата "Пловдив" за цялостно творчество; "Орфеев венец" за поезия на Литературните празници "Пловдив чете"; Националната награда за поезия "Пеньо Пенев"; Наградата за поезия на СБП.
Миналата година Петър Анастасов издаде избрани 80 свои стихотворения по случай 80-годишния си юбилей.
Той е и почетен гражданин на Пловдив.
Негово е стихотворението "Бяла въздишка", превърнато в песен.
И този сняг ще мине,
невидим ще изчезне,
в невидимите бездни
на идните години.
И само от картини,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки.
Въздишката ти бяла
над преспите ще литне,
ще стопли някой скитник,
а ти ще зъзнеш в шала.
И аз ще зъзна също,
с очи, за тебе слепи.
Ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла.
Може би това е,
вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг нетраен.
Ето химна, който написа и се пее в Пловдив.
Град гранитен, град небесен,
град на всички времена.
Помниш ти орфеевата песен
на Родопа планина.
И античната ти слава
връща своя блясък днес.
И в очите наши пак изгрява
възрожденската ти чест!
Град, дошъл от вековете,
тук сърцето му тупти.
Той е с нас – гори, работи, свети –
с нас и с нашите мечти.
Това е Пловдив – град свещен,
в горди хълмове вграден.
Навеки тук, навеки наш –
роден дом и храм, и страж!
Светла му памет! Съболезнования на семейството!
