Гореща новина от шоубизнеса броди напоследък по медиите и сайтовете: някоя си Соня Иванова била възпяла в някаква си песен цветето гербер, била казала, че харесва цветята, че любимото й цвете бил герберът, а дали е случайност, или вдъхновение от партията ГЕРБ, щяла да си премълчи, но не отричала, че харесва и подкрепя политиката на ГЕРБ.

Новината стана още по-гореща, след като авторът на текста на песента Иван Тенев заяви, че ще съди Соня Иванова, защото си позволила да подмени най-нагло текста му - думата цвете била заменена с гербер...

Новината изрови от паметта ми един весел спомен от едно мое отдавнашно пътуване до Корейската народнодемократична република (КНДР) в състава на тричленна писателска делегация.

Направи ми впечатление, че в КНДР много се пее. От сутрин до вечер. Пеят по националното радио. И по националната телевизия. Пеят из парковете и на стадионите, в училищата и пионерските дворци... Много песни се пеят в КНДР. И все жизнерадостни, преливащи от възторг и оптимизъм...

Една от тези песни е за цветето кимченирхва:
"Твоите венчелистчета са проникнати от страст,
зелените листа излъчват енергия."

Има в КНДР такова цвете - Кимченирхва. От няколко години в Централната ботаническа градина на Академията на горското стопанство на КНДР е създаден специален научноизследователски център, където под наблюдението лично на президента на академията се върши къртовска работа по селекцията на това цвете.

Двайсетина научни работници се занимават с отглеждането му. За хода на изследванията пишат вестниците, разказват научните наблюдатели на пхенянската телевизия, в центъра често се канят дипломати и други високи чужди гости.

През февруари 1988 г., когато се празнува 46-годишнината от рождението на Любимия ръководител на корейския народ Ким Чен Ир, син на Великия вожд на корейския народ Ким Ир Сен, японският ботаник Камо Мотодеру изпратил на Любимия ръководител необикновено по форма цвете.

понецът намерил цветето в Андите, занесъл семена в Япония, започнал упорита селекционна работа. Повече от двайсетина години продължили изследванията и усъвършенстването на цвета и аромата на цветето.
Успехът надминал всички очаквания.

Кръщаването на цветето не е станало никак случайно. Когато Камо Мотодеру за първи път посещава КНДР, бил потресен от гениалната идейно-творческа дейност на Любимия ръководител Ким Чен Ир. Именно тогава и именно поради тази причина той дава това название на цветето.

След дългогодишна неуморна работа кимченирхва започва да се култивира по всички кътчета на КНДР и в повече от трийсетина страни по света. Мечтата, която лелеят корейските цветовъди, е това необикновено цвете да цъфти във всеки корейски дом.
Ние, членовете на тричленната писателска делегация, показахме на братята корейци, че не падаме по-долу от тях във възпяването на цветята.

Освен мен в състава на делегацията влизаха нашият Вожд и нашият Поет. Още в София - къде на шега, къде на истина - ни се подхвърляше да правим, да струваме - но
нашият Поет да не се връща от КНДР без награда.

С пристигането ни в КНДР нашият Вожд започна да подпитва, да намеква няма ли да има конкурси, няма ли да се раздават награди. Нашия Поет беше се приготвил и за конкурси, и за награди - носеше свои стихове и в оригинал, и в превод на английски, че даже и на норвежки, спомена, че преди време бил получил международна награда в Индия и подарил паричната й част с благотворителна цел.

Разбра се, че ще има вечер на поезията, на която за прослава на Великия вожд поети от 14 държави ще четат свои специално написани за случая стихотворения. И нашият Поет ще прочете свое специално написано за случая стихотворение и гордо ще заяви, че го е написал в нощта след срещата с Великия вожд Ким Ир Сен, че го посвещава на великия корейски народ, на Великия вожд Ким Ир Сен и на Любимия ръководител Ким Чен Ир...

Понеже поетът Иван Тенев се заканва да съди певицата Соня Иванова, защото си е позволила да подмени най-нагло текста му, като е сложила име на цветето, ще разкажа накратко историята на прочетеното от нашия Поет стихотворение, за да се види колко бързо и колко лесно се сменят имената на любимите цветя.

Два дни преди вечерта на поезията всички писателски делегации
бяхме на среща с Великия вожд След вечерята се разделихме във фоайето на хотела - нашият Вожд и нашият Поет се запътиха към бара, аз - към леглото... Посред нощ телефонът в стаята звъни. Не се обаждам. Сутринта рано-рано пак звъни.

Нашият Вожд ме вика при него, за да ми разкаже как, като отишли в бара, започнал да навива нашия Поет, че трябва да напише специално стихотворение за вечерта на поезията, да възпее Великия вожд, иначе на каква награда може да се надява.

Разделили се към 23 часа, към 24 стихотворението вече било готово. Ето го и нашия Поет - недоспал, но щастлив и самодоволен. Тръпна от желание да чуя стихотворението. "Лотос" - това е заглавието. "Дълбоко в глобуса на паметта ми..." - така започва.

Нататък се възпява лотосът - символ на издръжливостта. Възпява се Корея - как примамва въображението на нашия Поет още от ранни младини, как той следи военните събития в тази страна и как дочува "вдъхновените слова на
Вожда Ким Ир Сен, с когото тази нощ съдбата ме сроди" и прочее, и прочее...

Слушам го съсредоточено, гледам го как вдъхновено рецитира, без да му мига окото, и макар че всичко е смешно и оперетъчно, мен не ме надува смях. Нашият Вожд обаче не издържа и отива да се кикоти в тоалетната.

Връща се да чуе моята оценка: "Поете, искрено ти завиждам, поздравявам те, това е планетарно стихотворение!" Нашият Вожд добавя: "Космическо!" И тоя лотос, казвам, как си го намерил, как майсторски си го оплел в тъканта на стихотворението...

Още в самолета ми дойде, казва нашият Поет, някак бучи, бучи: лотос, лотос, лотос, а между другото лотосът ми е любимо цвете, той е нещо като еделвайса, издръжлив, рядко срещан... Лотосът, казвам, ти прави цялото стихотворение, а нашият Поет казва: "Лотосът ми изразява основната идея за издръжливостта на корейците..."

Нашият Вожд се заема час по-скоро творбата да бъде преведена на корейски. Към 14 часа се явяват двама преводачи. Късно следобед нашият Вожд ми звъни по телефона - сменили заглавието, станало "Магнолия".

Пристигнали преводачите, настанили се, но щом видели заглавието, казали в един глас: "Не може!" Нашият Поет попитал: "Защо не може?" Те му обяснили, че Великият вожд ненавижда лотоса - свързва го с Буда, с будизма. Тогава нашият Поет задал друг въпрос: "А как да го направим?"

Те му отговорили да смени лотоса с магнолия - това е любимото цвете на Великия вожд. Готово, казал нашият Поет, лотосът моментално увяхва в стихотворението и на негово място разцъфва магнолията...

Вечерта, докато двамата вечеряме в ресторанта, нашият Поет доверително ми обяснява: "Голяма грешка щяхме да направим, Борчо, направо политически гаф. Добре че дойдоха тия преводачи, иначе здравата щяхме да я объркаме..."

Променили заглавието на стихотворението, от "Лотос" станало "Магнолия",
много добре било станало, магнолията така добре била легнала на мястото си и ритмически се е получило по-добре.

Дъвчем, отпиваме, пушим и все така онемял слушам какво прекрасно цвете е магнолията, че магнолията е любимото му цвете (не само на Великия вожд, а и на нашия Поет) имал и на варненското си лозе, но една зима измръзнали от студа...

Стихотворението беше публикувано в два вестника - партийния орган и литературния. Под него беше отбелязано кога е сътворено - между 23,20 и 24 часа. Корейците много държаха на това - да се знае, че е вдъхновено от срещата с Великия вожд. То си беше истина и нашият Поет надълго и нашироко го обясняваше в интервютата си за радиото, телевизията и печата.

Колкото наближава денят да си тръгваме, неспокойството на нашия Поет нараства - стихотворението написано, шуми се, а награда няма. За всеки случай нашият Вожд уредил с някакъв зам.-министър на културата да подготвят за нашия Поет някаква грамота - да занесем някакъв документ в България, който да удостоверява, че е получена награда от български поет.

Не е вчерашен Иван Тенев и знае, че цветята, възпявани по конюнктурни съображения, днес цъфват и разцъфтяват, утре вехнат и съхнат, вдругиден ги захвърлят и ги забравят, но такава е участта и на песните, в които са възпявани.

А певицата, щом е решила да си изпее песента - да си я изпее. Каквото и да означава това.

Заглавията са на редакцията,