- Походът минава през 70 населени места в 19 общини
- С годините се оказало, че е натоварващо да се извървят 25-30 км на ден. Това лято дават възможност на участниците да отдъхнат с преходи от 15 километра
Малцина знаят, че и България си има своя свещен път Ел Камино. Той е популярен поклоннически маршрут към олтара на апостол Яков в катедралата “Свети Яков” в град Сантяго де Компостела, където са погребани останките на светеца.
Ел Камино е около 800 км, които се извървяват пеша от поклонници, вървели по него от хилядолетия. А може да се измине с велосипед или на кон.
По българския поклоннически път вече са минали дузини пилигрими, от 40-дневно бебе до над 80-годишни, всеки със своя дълбоко личен мотив и упование в чудото на българския покровител св. Иван Рилски.
Нашият маршрут на Светия път тръгва от Велико Търново и стига до Рилския манастир. Близо 700 км, по които древните монаси са пренесли мощите на св. Йоан от старопрестолнината до Великата рилска пустиня, както я нарича Вазов в своя пътепис. Случило се през 1469 г.
“Пресъздаваме последното пренасяне на мощите на светеца, описано от съвременника дякон Владислав Граматик”, разказва ръководителят на поклонническия тур Паскал Пиперков.
Той е доктор по математика и главен асистент във Великотърновския университет. От 2019 г., когато Светият път бе обявен официално за 550 г. от връщането на мощите в Рилския манастир, той не е пропускал изтощителния преход.
“Този път се извървява с молитва. Правим го като църковна лития
под егидата на Българската православна църква”, уточнява Пиперков.
Тръгва се на 1 юли от Велико Търново - в църковния календар събитието с мощите се чества като празник. Всъщност рилските монаси са пренесли нетленните останки през юни.
“На 30 юни вечерта те са пристигнали в манастира”, пояснява Пиперков. В наши дни обаче избрали да тръгват на самия празник, за да хванат отпускарските месеци.
Тази година походът приключва на 12 август. Минава се през 70 населени места, разположени в 19 общини. Пет са етапите и всеки може да се включи и да повърви с литията от всяка точка по маршрута.
“От Велико Търново отиваме до Никопол на Дунава, защото за там има сведения, че е минало шествието с мощите. После Плевен, Луковит, Враца, София и през Дупница и Рила отиваме в Рилския манастир.
Маршрутът е максимално близък до автентичния според изследванията ни с учителя Евгени Коев”, разказва Пиперков. Всъщност тази година пешеходният тур ще е най-продължителен.
С годините се оказало, че е натоварващо да се извървят 25-30 км на ден. Затова облекчават и дават възможност походниците да отдъхнат с 15-километрови преходи.
Включват се хора от цялата страна
Господ сам ги призовава. Някои си имат нещо лично, което искат от Бога. Надяват се, че този духовен подвиг - молитвата, съчетана с физическото усилие, ще им се зачете и ще измолят чудото от св. Йоан”, обясняват организатори.
Така семейство от Габрово, дългогодишни участници в похода, се сдобило с очаквано и измолено дете. Кръстили го Йоан. На 42-ия ден довели сина си на похода, с количката.
“Имали сме и над 80-годишни участници. Йоан съвсем скоро стана на 4 г. и го очакваме отново да се включи”, допълва Пиперков.
Хоругви и икони, изработени специално за похода, както и тежък авторски кръст, носят поклонниците по изтощителния път.
През нощта религиозните символи задължително са прибрани в местния храм
Гледат да нощуват близо до свято място. Разпъват бивак в църковен двор или пък се подслоняват в къща за гости. Случвало се обаче да преспиват в читалища и в кметства.
“Маршрутът върви по населени места, единствено през планините е различно, но територията, през която минаваме, не е толкова разработена като туристическа зона и някъде няма места за настаняване. От управата на селото ни определят някакво място - дали под покрив, дали на открито”, разказва Пиперков.
Навсякъде местните ги посрещат начело с местния поп. Много често ги гощават с погачи.
За да извърви Светия път, е задължително човек да си има храна и вода в раницата.
“Особено в Дунавската равнина ние вървим на 200 м надморска височина, през деня е жега. Горите са по-рядко, за да се скрие човек от слънцето. Единственото спасение е вода - пиене и поливане. Този маршрут е само за силно вярващи хора.
С дух се минава и не е проблемът във физическата немощ, а по-скоро е важен духът, с който човек решава да вземе участие”, уточнява Пиперков.
За съжаление, походът все още не е достатъчно популярен и групата понякога спада под 10 души. Проблемът е, че все още не е изградена инфраструктурата. Инициаторите още работят по детайлното картиране на маршрута.
След това планират да стартират кампания по инфраструктурното му изграждане и узаконяване като туристически маршрут. На този етап не е целесъобразно да бъде извървяван самостоятелно, а най-добре е включване в групата, която минава веднъж годишно.
Надяваме се в бъдеще Светият път да бъде разработен и категоризиран като културен маршрут по Закона за културното наследство.
“Това ще бъде едно признаване, че вече е утвърден. Доколкото знам, само маршрутът на похода Козлодуй - Околчица е регистриран като такъв”, обяснява математикът. За него поклонническият поход е мисия. Много вдъхновяващо и благодатно събитие.
“Аз вярвам, че благодарение на молитвата, която включваме, получаваме сили и нещата се нареждат така, че да можем да издържим натоварването. Опитът показва, че много рядко ни вали дъжд например.
Виждали сме гръмотевици насреща, но облакът заминава в другата посока”, казва Паскал Пиперков.
Тези, които биха искали да се включат за повече от 1 ден, е добре да направят предварителна регистрация на сайта “Светият път”.
Програмата за старта на 1 юли вече е ясна. Започва с архиерейска света литургия
в катедралния храм във Велико Търново. След това търновци и гости на събитието ще посетят местата, свързани със св. Йоан Рилски в старата столица.
Поклонниците ще се изкачат на хълма Трапезица, където е имало манастир на негово име и там са пребивавали мощите му по време на Второто българско царство. Включени са също няколко знакови църкви в Асеновата махала.
Турът за деня приключва в реставрираните основи на средновековния храм “Св. Иван Рилски” под Царевец, от който са тръгнали свещените останки на небесния ни покровител преди няколко века.
Точният маршрут и етапите на похода може да видите на сайта Светият път.
