Със спектакъла Лилия Абаджиева означи завършването на първия си актьорски клас в колежа “Любен Гройс”
Режисьорката Лилия Абаджиева показа на публиката спектакъла си “Домът на Бернарда Алба”, с който означи завършването на първия си актьорски клас в театралния колеж “Любен Гройс”. Много качествено представление, което използва подземното пространство на Дома на културата “Красно село”, за да подхрани със суровата му аскетична визия графичните тонове на действието. Петте дъщери на Бернарда и двете слугини са облечени с черни безформени рокли, които допълнително обезсилват женската им енергия, потисната от абсолютния диктат на Бернарда.
В работата си Лилия е подпомогната от асистента си Иван Абаджиев, завършил третата си магистратура “Дигитални изкуства” в Националната художествена академия. Сценографията и костюмите са на Васил Абаджиев.
През годините пиесата на Лорка си пробива път до българската сцена заради прекрасните възможности за сценично присъствие на
толкова много актриси в силни въздействащи роли
Абаджиева не обръща внимание на съотнасянията с испанската фолклорна култура, каквито досега са използвали режисьорите в обясненията на поведението на младите жени. Тя “скулптира” реакцията на дъщерите в ограниченото пространство на откъснато от жизнения свят подземие – диктатът на майката, приет от дъщерите като безпрекословна даденост, среща не толкова съзнания, а тела с техните природни нужди. Репресията срещу копнежите на пола. Ограничения в секса, каквито нито една жена не може да приеме. Режисьорката изтръгва от своите актриси вълнения, които резонират с двуличие, подлост, клюки, необмислена готовност за секс, нож в гърба на предпочетената сестра, отчаяние и дори самоубийство. Жените с имена като музикални напеви разкъсват живота си на видима дневна част, завладяна от доминацията на Бернарда, и на тайна нощна, в която имат срещи с избрания мъж, когото не виждаме, но вече си представяме по набързо споделяните признания за любов, целувки, клетви, обещания за семейно бъдеще. В ролята на психолог на женската душа Лили Абаджиева намира точната чувствена реакция и многообразна мимика, съпровождащи притичванията на младите жени, които приличат на докарано до лудост мятане в къщата.
Гледах гостуването на Лили Абаджиева в културното предаване на БНТ, когато тя каза, че нейните възпитанички все още не са актриси и този път им предстои. В практичен житейски план това е вярно. Но представлението в подземието на културния дом показа актриси, вече зрели в стила си на сценично присъствие. Симона Тодорова (Ангустиас), Цветелина Велева (Адела), Мартина Димитрова (Мартирио), Наталия Георгиева (Магдалена), Яна Димитрова (Аурелия) и Паолина Димитрова (слугинята Понсия) страхотно зримо, чувствено пресъздават своите персонажи, уловени в клопката на повели, които въобще не се обсъждат.
Обществото не интересува създателите на спектакъла. Този прочит на пиесата на Лорка не е важен за постановката на колежа “Любен Гройс”. Пред публиката се нагнетява
напрежението на сърцата и телата,
което се подклажда майсторски от Бернарда. Няма начин майката, като двигател на катастрофата на женските същества, да не е в центъра на спектакъла. Анна Кошко е сполучлив избор за ролята на Бернарда. Красива жена, тя така се преобразява в зла вещица, че чак зъбите стават зли и отмъстителни. Като куца и се подпира с бастун, тя става още по-зловеща.
Абаджиева както обикновено използва пространството като генератор на възприятия. Зрителите така са седнали, че оставят пътека отстрани, която води отзад до стълби и огромна врата. Зад нея на финала ще увисне обесилата се Адела, а пред нея към зрителите останалите ще коментират в драматичен разнобой. За да гледат тази сцена, зрителите трябва да се обърнат кръгом, добавка на режисьорите към механизма на представлението.
Трябва да се каже, че “Домът на Бернарда Алба” в колежа “Любен Гройс” е силен принос към театралната карта на столицата.
