- Как се разграничават общностите и как самите те разбират, че са такива, г-жо Анастасова?
- Няма единен набор от признаци, по които да разграничим общностите - нации, етнически или етнографски групи. Няма и общност сама за себе си, ако тя няма с кого да се съотнесе. Разпознаваме се в сравнението си с другите по неизброимо количество признаци, основани на различието. Първото разграничение е етнонимът - как общността нарича себе си. Важни са конфесията, обредността, външният вид (антропологическият тип) и костюмът и други признаци като храната например. Затова наричаме власите "мамалигари", французите "жабари", а италианците - "макаронаджии".
Различието обаче винаги се пречупва през призмата на собствената ни култура и като правило се оценява негативно. Това личи в посочените по-горе имена за другите, които имат пренебрежителен характер. Ендонимите - имената, които използваме за себе си, са значително по-толерантни (албанското шиптар означава "орел").
Признаците, по които общностите се разграничават една от друга (създавайки т.нар. етнически граници), не са зададени веднъж завинаги, а са мобилни - съществували са вчера, а днес ги няма, утре могат да възникнат нови. Македонците са пример за етнографска общност, превърнала се в етническа и после - в национална. Тази етнографска група, която до края на ХIХ - началото на ХХ в. се чувства българска, днес е нация в резултат на създаването на самостоятелна държава, кодифициран македонски език, национална история, литература.
- Какви са характеристиките на различните видове общности и какви има у нас?
- Етнографски са общностите, разграничаващи се в рамките на една етническа общност - тук такива са шопите, родопчаните, балканджиите, капанците и др. Те имат различни културни специфики, по които се разграничават едни от други (диалект, костюм, фолклор и пр.). Това са т.нар. културни диалекти.
Специфичен тип общности са религиозните, които се самоопределят на основата на своето вероизповедание. Например обозначаваните с некоректния термин "помаци" са българи като нас, езикът им е български, но те изповядват ислям, както има българи, които изповядват католицизъм (т.нар. павликяни).
Молитвите на българите мюсюлмани (което е коректният термин в случая) са на арабски. Да, защото това е богослужебният език на исляма. Българите мюсюлмани учат Корана наизуст, арабският език не е език на общността. Но понеже към исляма имаме историческа обремененост, към него имаме и (често подсъзнателно) чувство на страх и реваншизъм. Влияе и невежеството, че помаците са етническа общност, без да има никакви основания за това.
Трети тип общности са етническите. Като правило в рамките на националната държава те
имат двойствена идентичност - от една страна, съзнание за принадлежност към определена етничност, но от друга - много ясно национално (гражданско) самосъзнание. Те мислят себе си като български турци, български татари, български арменци.
Обикновено етническите общности (които са донационални) днес са свързани (по произход) с друга национална държава, която за тях е историческа родина. Обикновено са билингвални, но все повече губят майчиния си език, който остава в най-добрия случай език на семейното/селищното общуване.
Наличието на различни етнически общности в една държава е следствие от исторически обстоятелства. Както, да речем, историята на България. Но е мит, че ние сме уникални в това отношение. В Украйна има 114 етнически общности. У нас можем да ги изброим на пръсти.
Интересен е примерът на армъните, които като ромите са бездържавен народ. Те формират специфична балканска диаспора - има ги в Гърция, Македония, Албания, Сърбия, Хърватия, Румъния, а днес - и в Европа и САЩ. Наред с пастирството те са сред първите (цинцарите), които създават градски елити в Османската империя - богати търговци, банкери, лекари. Армъните смятат себе си за специфична етническа общност, но са изключително лоялни към националните държави, в които живеят - винаги са "най-добрите българи, македонци, румънци".
Каракачаните също са етническа общност - те говорят гръцки и са православни. В миналото са били номади или полуномади, занимавали са се с различни професии, свързани с пастирството. Усядат с утвърждаването на националните държавни граници и въвеждането на паспортизацията. Като всички транснационални общности те стават обект на политики, насочени от историческата родина към "своето" малцинство зад граница. Ние също имаме политика към съотечествениците си зад граница - бесарабските българи, в Западните покрайнини, в Албания и пр.
- А гагаузите какви са?
- Гагаузите са тюркоезични православни християни. Въпросът каква етническа общност са е много чувствителен и за тях. В Молдова бе създадена автономна гагаузка република (Гагауз-ери). Турция смята, че гагаузите са турци (на базата на езика), ние - че са българи (на базата на православието, фолклора и пр.).
- Те самите как определят своята идентичност?
- Ако разшифроваме термина "идентичност", той просто означава, че ние се смятаме за "идентични" (тъждествени) с едни групи хора и се различаваме от други. Идентичността зависи от конкретния контекст. Тя също не е постоянна. В православно обкръжение гагаузите подчертават, че са православни, в друг контекст казват, че са турци, в трети - че са българи. Идентичността може да има и друг аспект - ти да се смяташ за тъждествен с някого, а той да не те приема така. Циганите са българи, български граждани, но за жалост нашето общество непрекъснато се разграничава от тях.
- Защо до 1989 г. малко се говореше и знаеше за различните общности у нас, а след това изведнъж станаха "видими"?
- Това е следствие от демократичните промени и е заслуга на техните елити. От инициативата на общността зависи тя да се обозначи, да се заяви, да създаде собствени институции. У нас се създадоха малцинствени институции, които са в рамките на неправителствения сектор. Малцинствата не се контролират от държавата и това е добър модел.
- Защо се спекулира с различието? Яне Янев обяви забрадките в Рибново за проява на ислямски фундаментализъм.
- Ако днес започнем да говорим срещу тези, които носят цветни забрадки (които са по-скоро част от традиционното облекло, а не знак за религиозна принадлежност), утре може да застанем против тези, които носят зелени панталони. Конфликтите не се създават от хората по места, а отвън или отгоре. Когато има икономически и социални проблеми, тогава малцинствата често се превръщат във "враг", виновен за всичките ни проблеми. Никой не печели от това. Етническите плашила не носят никакви дивиденти. Колкото по-малко се спекулира с т.нар. "етническа карта", толкова по-сплотено и некомплексирано ще бъде обществото ни.
Различните общности у нас са лоялни български граждани. Народът ни е е толерантен към всички тях и това е от достойнствата ни. Концептът на ЕС е "Единни в многообразието". Идеята е да престанем да разглеждаме другите като общност, която на всяка цена трябва да променим, за да "приобщим". Животът в България с нищо няма да стане по-добър, ако срешем всички с един гребен.
