Принстън пълен с бръшлян и тигри
Едва ли са много чужденците, които знаят, че Трентън е столицата на американския щат Ню Джърси. Името Принстън обаче буди асоциации почти у всеки. И макар че в САЩ има няколко градчета с това име, Принстън в Ню Джърси е уникален. По простата причина, че там се намира един от най-прочутите университети в света, който редовно и във всякакъв вид класации неизменно е сред първенците.
Всъщност Принстън, който има около 30-ина хиляди постоянни жители, е нещо като красив и спокоен декор на университетския ритъм на живот. Дори и в самия център на града има бронзова статуя на седнал на земята четящ човек. Защото тук четенето и знанието са действителна ценност. И няма как да е иначе - в престижното учебно заведение се влиза трудно, а да се завърши може само с напълно непознато за българските стандарти залягане над учебниците.
Градът има много стратегическа позиция - горе-долу на еднакво разстояние от Ню Йорк и Филаделфия. На около 50 км път е и едно от големите международни летища - Нюарк.
Елитарността на университета, който е част от Бръшляновата лига, се е пренесла върху всичко в града. Човек може да се нагледа на прекрасни къщи за милиони долари, на артистични заведения и кокетни магазинчета, на завидна чистота и поддръжка на обществените места, на много, много зеленина и цветя. Принстън е скъп град, което може би се дължи не само на високия му академичен статут, но и на близостта му до Голямата ябълка. Но това му отива, защото името му идва от Prince Town, с други думи - град на принца. Смята се, че е наречен така на крал Уилям Трети, принц на Оранж от династията Оранж и Насау.
Голяма част от учещите пък действително могат да се опишат като златната младеж на Америка - мнозина идват от богати семейства и могат да си позволят да плащат високите такси, без да работят или да ползват студентски заеми. За външния посетител обаче социално разделение остава скрито - видимо всички ходят облечени в непретенциозно спортен стил. Тичат забързано със слушалки в уши, тракат нещо по смартфоните си или лежат с компютър в ръце (когато е топло) по многобройните морави между общежитията. 60 на сто от 7780-те студенти все пак получават финансова помощ. Чужденците пък идват от 98 страни. Сред тях има и доста българи.
Кампусът на университета не просто се намира в самия център на града, той е на толкова средищно място, че накъдето и да тръгнеш, няма как да не минеш през него. Разположен е на около 2000 декара, а университетските сгради са 180. Тук витае духът на Айнщайн, чиято къща е една от забележителностите на града, както и залите, където е чел лекциите си. Великият физик, създал теорията на относителността, е живял в Принстън до смъртта си. Тук е сниман спечелилият четири оскара филм "Красив ум", посветен на друг научен гений - нобеловия лауреат по икономика Джон Наш. Този град е свързал тясно историята си и с двама американски президенти - Гровър Кливлънд е погребан тук, а Удроу Уилсън е бил ръководител на университета от 1902 до 2010 г. Днес на него е наречен авторитетният колеж по публична администрация и международни отношения. От Принстън са излезли общо 35 нобелови лауреати. Един от най-влиятелните в момента хора в света - шефът на Федералния резерв Бен Бернанке, е преподавал икономика на местните студенти.
Университетът в Принстън е сред четирите най-стари в САЩ Създаден е през 1746 г., когато носи името Колеж на Ню Джърси. Старинността обгръща посетителя от всякъде. Много факултети са разположени в каменни островърхи сгради в готически стил с тесни прозорци и помещения с високи тавани. Част от общежитията са настанени в също такива здания от минали епохи и човек се пита дали освен студенти вътре не се мярка някой и друг учен призрак.
Дебелите каменни стени обаче понякога крият и изненади - като супермодерния фитнес например. Спортуващите разполагат със стадион с 28 000 места, където се играе главно американски футбол, както и със закрита спортна зала за баскетбол със 7000 места. Поддържането на подобни съоръжения не е изненадващо, след като бюджетът на учебното заведение за 2012-2013 г., който заради кризата е балансиран, е в размер на 1,3 млрд. долара.
Кампусът се гордее и с красивата си концертна зала. За концертите, които се правят в нея, идват хора и от близките мегаполиси. В продължение на 3 г. музикален директор на Принстънския симфоничен оркестър бе българският диригент Росен Миланов.
В Принстънския музей на изкуствата пък се пазят 72 000 изящни предмета, които отразяват епохата от гръцката и римската античност та чак до съвременния попарт на Анди Уорхол. А катедралата, завършена през 1928 г., е втората най-голяма в света университетска черква след тази в Кеймбридж.
Най-удивителното нещо обаче е библиотеката на университета, разположена в 11 различни сгради, главната от които е "Файърстоун". Книжният фонд е от около 7 млн. тома, 6 млн. микрофилма, над 48 хиляди древни ръкописа, много редки книги и електронна база данни на милиони статии от периодични издания.
В парка на университета е пълно с тигри. Е, не истински. Метални и каменни обаче има доста. Причината е, че това могъщо животно е символът на Принстън.
По фасадата на най-старата сграда - Насоу хол, все още личат следи от артилерийски обстрел. Те са оставени така, за да напомнят за славната история от времето на Американската революция.
След битката при Принстън през януари 1777 г., в която Джордж Вашингтон разгромява британските войски, част от тях се барикадират в Насоу хол. За да ги прогонят, американците са принудени да стрелят по собственото си здание. Историците смятат тази битка за изключително важна за изхода на войната. Днес на нея е посветен цял парк, носещ името "Принстън батълфийлдс". Колкото до най-старата сграда, където е офисът на ректора, за 4 месеца през 1783 г. тя става седалище на Конгреса на конфедрацията, а днес продължава да е символичен център на кампуса. От 1869 г. насам има традиция всеки завършил випуск да добавя още бръшлян към обилната зелена обвивка на стените й.
Общежитията на докторантите са в отделен комплекс на 15-ина минути пеш от университета. Безплатен автобус осъществява връзката. Тъй като много от тях са семейни, те са настанени в отделни бунгала - двустайни или тристайни апартаменти - сред много зеленина. Всяко си има адрес, а алеите между тях са произведени в булеварди. За идващия от България е доста шокиращо да види пред всеки вход колела, оставени без помен от вериги. Или входни врати, които са наполовина стъклени.
Тези общежития са съвсем близо до гората и езерото, където в неделя жителите на Принстън ходят да тичат, да карат колело, да ловят риба или да гребат с канута. Пътят се извива покрай дърветата и затова шофьорите трябва много да внимават късно вечер да не ударят някоя сърна или заек, които често го пресичат. Катериците пък са толкова опитомени, че идват да си просят храна до самите врати на бунгалата.
Една от големите забележителности на Принстън е и т.нар. динки (dinky) - малкото влакче от два вагона, което се движи между града и Принстън джънкшън - гарата, където се прави връзката с бързите влакове. На тази гара има огромен паркинг, на който стотици хора всяка сутрин оставят колите си, за да вземат влака за Ню Йорк, където работят. Затова и получаването на абонамент за място на паркинга е мисия почти невъзможна. Свободните места пък свършват много бързо, затова динкито е незаменимо удобство за онези, за които единственото решение е просто да си оставят колата в Принстън.
Предложението отпреди две години влакчето, което пътува само 4 мин и 47 сек, да бъде заменено с автобус, срещна ожесточен отпор. Във фейсбук беше създадена страница "Спасете динки". Навикът си е навик. Все пак жп линията между Принстън и Принстън джънкшън съществува вече 145 г.
