Може би сега има хора, свързващи Тулуза с неотдавнашната драматична стрелба на 23-годишния Мохамед Мера, който уби три деца и един равин в еврейско училище. Най-често обаче името на града се асоциира с военните и авиационни производства и по-точно със завода на "Еърбъс".
Всъщност космополитният град в сърцето на Южна Франция е изненадващ микс от историческа архитектура и съвременна култура. Сред най-известните му забележителности са Капитол и базиликата "Сен Сернан". Капитол е убежището на общинската администрация и операта. Сградата е от 18-и век с фасада дълга 135 метра.
Базиликата пък е най-голямата сграда в римски стил в Западна Европа. Издигната е през 11-и век от красиво наредени бледорозови тухли.
С прохладата на Гарона, красивите мостове и пътеките по продължение на течението Тулуза е чаровна и подходяща за разходки. Онова, което градът обаче не споделя често със своите посетители, са съкровища, скрити в околностите му.
Едно от тях е Каркасон. Опасаният с крепостни стени средновековен град на близо 88 км югоизточно от Тулуза изниква на хоризонта, стъпил величествено върху хълм, гледащ към Пиренеите. Тъй като е създаден на място, където се пресичат два исторически търговски пътя - от Атлантическия океан до Средиземноморието и от Испания до Централна Франция, крепостните му стени са били подсилвани от всеки следващ владетел.
Така изминали 13 века преди двойният крепостен вал, най-големият в Европа, да бъде завършен. Доказателство за непристъпността му е и легендата, според която през 9-и век при обсада от Карл Велики мадам Каркас хитро накарала нахлуващата армия да се оттегли, като я излъгала, че градът има достатъчно хранителни запаси, за да издържи обсадата.
Тя давала последното жито за храна на прасетата, разхождащи се наоколо, и дори "подарила" едно от животните на обсадителите, изхвърляйки го през крепостта. В нейна чест градът бил назован Каркасон.
Днес малките средновековни улички в старата част привличат хиляди туристи. Близо 3-километровите стени на крепостта са приказна смесица от кулички, наблюдателници, назъбени парапети на бойни кули и подвижни мостове, които накрая отвеждат до дребно площадче, сгушено между сградите.
За любителите на историята Шато Комтал е с отворени врати. То разкрива, че старият град векове наред е бил граница между Франция и Испания. Западнал е при преместването й на юг до Пиренеите през 1659 г. и се е възродил със завиден успех, когато предложение за събаряне на стените му през 19-и век изкарало народа на протест.
Последната крепост на катарите
Както манастирът от "Името на розата" на Умберто Еко и замъкът Монсегюр седи почти под облаците - на висок връх над едноименното село близо до Пиренеите, 80 км югозападно от Каркасон. Сегашните очертания на тази митична крепост едва ли са същите, които катарите са наследили, когато са я обитавали в края на Албигойския кръстоносен поход.
Тогава след една дълга обсада през 1244 г. френските кралски войски разрушават крепостта и изгарят на клада всички катари, тъй като движението било заклеймено от папата и католическата църква като ерес. Монсегюр бил последното убежище на катарите. Движението останало без последователи, но за крепостта и до днес се твърди, че е прототипът на двореца на Граала от средновековните рицарски романи.
Стръмна и криволичеща пътека води до върха, издигащ се на 1200 метра. Там могат да се видят малко останки и много частични възстановки на оригиналната конструкция, но гледките също не са за изпускане.
Здравите и удобни обувки са препоръчителни за 30-35-минутното изкачване. Сред руините гнездят орли и понякога прелитат мълниеносно над главите на туристите (снимка 6), докато от нечий телефон звучи песента "Монсегюр" на "Айрън Мейдън".
Пещера с древни рисунки
На 40 минути западно от Монсегюр, близо до границата с Испания и Андора, на територията на Националния парк Пиренеи се намира пещерата Грот де Ньо.
Подобно на известните пещери Ласко в нея има уникални изображения на бизони, коне, антилопи и бикове от късния палеолит. Рисунките в различните части на пещерата са се появили 11 500 и 10 500 години преди Христа. Ньо, също като Ласко, е била използвана само и изключително за направата на изображенията.
Единствената следа, че предшествениците ни са я посещавали, е системата от знаци (точки и завъртулки, подредени специфично) в една от входните зали, които учените свързват с подобни, открити в други пещери из района и в части от Испания.
Залите в пещерата са няколко, но връзката между тях е през езера. За посетителите е достъпна единствено голямата "Черна зала", открита при първите проучвания, и то под строг пропускателен режим, за да се поддържа равномерна температура от 12 градуса и да се запазят стенните рисунки.
Влизането в Ньо си е цяло приключение. Още преди да сте стигнали входа, ви дават голям червен миньорски фенер и строго нареждат да следвате плътно водача. Пещерата е оставена в естествения си вид, подът й е неравен, мокър и хлъзгав.
Често се случва някой от фенерите да изгасне и тогава се разчита на светлината от околните. В "Черната зала" лампи има, но те се включват само за 4 минути на интервали. Ето защо разглеждането на пещерното изкуство и ехото в залата създават впечатление, че се намирате в дискотека.
В Алби с Тулуз-Лотрек и музика
На 85 км североизточно от Тулуза е известният туристически център Алби. Градът е основан от римляните. Те били привлечени от стратегическото положение на местността и я завладели. В началото на единадесети век Алби започва да се разширява и за да се улесни пътят на търговците, е построен мостът Пон Вю, дълъг 151 метра, който и днес се използва.
В разкошния Пале дьо ла Берби - дворец, издигнат от епископ Бернар дьо Кастане, днес се намира музеят на прочутия френски художник Тулуз-Лотрек, който е роден в Алби. Музеят на постимпресиониста е открит през 1922 г., след като Пале дьо ла Берби престанал да е резиденция на епископи и станал собственост на града.
Родителите на Тулуз-Лотрек са дарили на музея повече от хиляда негови картини и скици. Това е най-голямата колекция от творби на художника в света, а експозицията се променя и допълва на няколко месеца.
Другото бижу на Алби е катедралата "Света Сесилия", която е точно до Пале дьо ла Берби. Строежът започва през 1282 г. и приключва през 1480 г. Постройката е сочена като най-голямата тухлена в света. Строгият външен вид на катедралата рязко контрастира с пищния интериор, който носи отпечатъка на Италианския ренесанс.
Стените, сводовете и арките са украсени с разкошни фрески. Вътрешността на западната фасада е изрисувана със сцени от Страшния съд. Разкошната каменна олтарна преграда е украсена с цветен фриз, върху който има почти триста изображения на апостоли и пророци. В камбанарията на катедралата от много години гнездят ястреби.
Алби е известен и с триседмичния фестивал на музиката, който започва от средата на юли и продължава до началото на август. В него участват известни симфонични оркестри, хорови групи, камерни оркестри и известни пианисти.
Така на фона на прелюбопитната обиколка на местата из региона на Тулуза, "Еърбъс" някакси остава в сянка. Но любителите на авиацията винаги могат да си запазят предварително посещение в завода, преди да скочат обратно в самолета.
ИВА ЦИГУЛАРОВА
