Италианското рибарско селище е на половин час път с ферибот от Неапол
Ако страдате от депресия, хронично лошо настроение и умора, която изглежда като пропита във всяка точка от тялото ви, идете на малкото островче Прочида до Неапол. Именно септември е моментът да посетите рибарското селище, до което се стига с ферибот.
Без дори да си дадете сметка, ще видите как неусетно само след ден престой умората започва да се изпарява от вас. „Хапчетата” в случая са слънцето, морето, светлината, колоритът и семплите неща, с които островът е пълен. Към всичко това се прибавя много красота, накъдето и да се обърнете, и неустоима кухня. Може да я опитате в много варианти, достъпни за всякакви джобове.
Изключително важен е обаче и друг фактор – тук липсват тълпи от хора, които да ви настъпват на всяка крачка, защото те са на близките Иския и Капри. На Прочида идват ценители на красотата, спокойствието и морето, предложени в прост вид. Това е и чарът на островчето – дишате типичната неаполитанска атмосфера, но без да се задъхвате заради туристите, които ви притискат навсякъде, както е на близкото Амалфийско крайбрежие.
Единственият минус на острова е, че заради вертикалността си е трудно достъпен за хора с инвалидни колички. Перлата на Прочида – рибарското пристанище Марина Коричела и многото му ресторанти, тратории и барове пък са 100 процента недостъпни. Причината е, че до колоритното пристанище, на което неотдавна слезе от яхтата си, за да обядва и милиардерът Джеф Безос, може да се стигне само по два начина – чрез много стръмни стълбища или по вода.
Как се стига до Прочида?
От Неапол хванете ферибот от "Моло Беверело" на пристанището. Прочида е първата спирка на ферибота или на бързия кораб (aliscafo) за остров Иския. Билетът струва съответно 22 или 17 евро и пътят е час или 40 минути.
Какво да видим?
Прочида е вулканичен остров, затова и плажовете му са с тъмен пясък. Те са няколко из различните краища на селището. Това е най-малкият остров в Неаполитанския залив (4 кв.км.), затова може да се обходи пеша с удобни обувки, или пък като си наемете моторче или електрически велосипед на пристанището. Има и градски транспорт и таксита. Най-лесно достъпният плаж е близо до Марина Коричела и до него се стига по 186 стъпала.
Най-добре е да си вземете стая под наем близо до пристанището или до Марина Коричела, която е като колоритен амфитеатър от жилища. Всяко от тях е в различен цвят, за да се различава от рибарите отдалече в морето.
Непременно трябва да се качите на мястото с най-хубавата панорама на върха на острова, до който се стига така, сякаш изкачвате 23-етажна сграда. От там гледката спира дъха с красотата и цветовете.
Вижте и Терра Мурата – това борго (историческо кварталче) представлява укрепена със стени земя и се намира в най-високата част на острова, на височина 90 метра над морето. През Средновековието тук са живели единствените жители на селището. До кварталчето се стига по тесни и виещи се улички, където всяка къща е като цветна картичка.
Палацо д’Авалoс е сградата, която доминира острова в горната му част. Изградена е през XVI век. Любопитно е и друго кварталче - Казале Вашело. Това са жилища, заключени около вътрешен двор и изградени през Средновековието. В тях жителите се криели от сарацинските нападения.
Красиво е и малкото туристическо пристанище Марина Киаиолела, където има много ресторанти и хотелчета.
Островчето Вивара е свързано с тесен път с Прочида и въпреки миниатюрния си размер от 0,38 кв.км. и обиколка от 3 км, е осеяно с пътеки и пътечки, има и богата растителност.
На всяка цена вижте и Locanda del Postino в Марина Коричела. Това е ресторантчето, в което Марио Руополо (актьорът Масимо Троизи) се влюбва в Беатриче (актрисата Мария Грация Кучинота) във филма на Майкъл Редфорд „Пощальонът”, номиниран за 5 Оскара. Той се вдъхновява от романа на Пабло Неруда. Троизи почина 12 часа след края на снимките за филма на острова.
