Акра е новата археологическа сензация по Южното Черноморие тази година. Откриването й не е неочаквано - още военните, чиято секретна база е била локализирана край Черноморец преди години, са съобщавали за археологически следи от нея. Обектът е регистриран за първи път от шефа на археологическия музей в Созопол Димитър Недев още през 1992 г., но до тази година не е имало никакви проучвания. "Тогава вървеше денационализация на земята и обектът трябваше да се обозначи, за да няма реституционни претенции наоколо", обясни Недев. Така той предотвратил опасността по-късно над древните останки в морето да кацне някоя богаташка вила
Две експедиции това лято - сухоземна и подводна, която работи и в момента, продължават издирванията в залива Вромос, близо до Черноморец. Парите идват от правителствената програма "Виа Понтика" и от НИМ. Крепостта, част от която морето е погълнало, провокира интересни версии за това каква е била в миналото.
Според Божидар Димитров, директор на НИМ, археолозите начело с доц. д-р Иван Христов са открили останки от потънал град, 2/3 от който са разположени на сушата, а последната трета е под водата. По думите на прочутия историк Акра е древна византийска крепост. Потънала е във водата след V в. пр.Хр. вследствие на повишаването на нивото на морето, което пък е последица от затоплянето на климата.
Такова заключение прави акад. Диньо Канев, който изследва този район. Според него покачването на нивото е от 1,4 до 4 мм годишно. За 2 500 г., които са изминали оттогава, това прави между 6 и 8 м, изчисли Димитров. И действително, според него досегашните наблюдения в Несебър и Ахтопол показват, че значителни части от възникналите в VI-V в. пр.Хр. градове, се намират под водата - например северната крепостна стена Несебър - антична Месемврия, остров Св. Кирик, който е част от града, също и крепостта Акра на нос Акин.
Защо древните са се насочили към Акра?
Божидар Димитров твърди, че в този район е имало държави с определена територия. "По една щастлива случайност античните писатели са ни съобщили от къде до къде се е простирала територията на Аполония Понтика - от гр. Анхиало (днес Поморие) до нос Тиниада в Турция. Навсякъде в тази зона аполонийци са създавали села и градчета, като по този начин са решавали демографския бум на днешния Созополски полуостров.
Но при 7-10 деца, при женитба в ранна възраст това много бързо е направило полуострова тесен. Така че Аполония е основала поне 10-12 градчета, както ги наричат античните писатели. Сред тях са и днешният град Поморие, и градчето Тиниада в Турция, и Атия, и Акра на нос Акин, и Херсонес на Маслен нос, и Ордовиза на полуострова край Китен, и Ахтопол", твърди историкът.
"Всеки път, когато съм минавал покрай нос Акин на път от Бургас за Созопол, дори и през зимата, когато морето е разлюляно от огромни вълни, ми е правило впечатление, че заливът е напълно спокоен. Затова винаги съм си мислил, че няма начин древните обитатели на този полуостров да не са се възползвали да основат едно от своите градчета там", каза историкът.
По думите му освен крепостната стена Акра и огромна кула в морето, която е част от пристанищния град, е открито и още по-старо селище, съществувало повече от 1000 години. За него той съди по откритите амфори, битова и строителна керамика. "Това очевидно е било градче на Аполония Понтика и според античните писатели то е имало важни функции в посредническата търговия на Аполония с околния свят.
Коли с дървен материал, дървени въглища, кожи слизали от Странджа,
за да бъдат натоварени на кораби в този район. Свидетелство за това са и откритите оловни и каменни котви тук", разказа историкът.
Екипът, провел разкопките, смята, че на полуостров Акин е имало малко византийско градче със силни военни функции, приблизително равно по площ на Стария Созопол. Имало задача да охранява тихите заливи около Аполония, да контролира морската търговия и същевременно да бъде сигурна защита на местното население.
По думите на археолозите Акра е била застроена с еднотипни жилища
и смятат, че е еталон за полуградско селище от ранновизантийския период.
Твърдят също, че на това място е имало изобилие от християнски светини. Много от частите от съдове тук са с печати на кръстове, което било свидетелство за изявена християнска култура.
За Божидар Димитров е изключително интересно двойното име, което има този нос - едното е Акин, другото е Акра.
Археолози твърдят, че името Акин е съвременно, а най-старото си е Акра, което в превод означава нос, връх, цитадела - укрепено място.
Според шефа на НИМ вероятно ранното селище наистина се е наричало Акин. Но крепостната стена е функционирала не повече от 100 г. "При голямото аварско нашествие в 584 г. крепостта е била опожарена. Чак през XI в. животът край пристанищната кула е подновен в квартала, който е потънал. Тъкмо там бяха намерени материали от XI в., което ни кара да мислим, че когато Византия си връща крайбрежието след един поход в Източна България през 1001 г. по времето на цар Самуил, възстановява живота в пристанищната част на крепостта. Оттам са и намерените интересни находки от подводната експедиция на НИМ", заяви историкът.
По думите му пристанището става един от основните снабдителни пунктове с храни на Константинопол, който поглъща почти всичко произведено в днешните източни български земи.
Хипотезата на Божидар Димитров е, че името Акра се е появило по българските земи след 1187 г. Тогава кръстоносците от Третия кръстоносен поход с крал Ричард Лъвското сърце претърпяват поражение във войната си със султан Саладин. Тяхна главна крепост е Акра в Израел и те я напускат. Ричард Лъвското сърце се връща в Англия, за да си търси короната, но подчинените му кръстоносци се наемат на служба във Византия. "Разбираме това, защото летописците, описвайки похода на цар Калоян към Варна през 1201 г., казват, че заварват крепостта, отбранявана от кръстоносци.
Това е много преди Четвъртия кръстоносен поход на крал Балдуин, който овладява Константинопол. Затова варненските кръстоносци не биха могли да бъдат Балдуинови рицари. По-голямата част от тях намират работа като наемници в най-близко разположената платежоспособна държава Византия и очевидно са били настанени в крепостите по Българското Черноморие. Затова ми се струва твърде вероятно кръстоносците, възстановили крепостта, да са я нарекли с името на мястото, където са прекарали десетилетия - крепостта Акра в Израел" убеден е историкът. Затова според него имената са две.
В Черноморец през октомври започват да строят музей, където по думите на кмета му Добри Добрев ще изложат намерените находки.
Вчера в Созопол пристигна специална комисия, която започна да описва античната керамика, предназначена за реставрация.
