Последните 20 години на миналия век и първите 20 на сегашния обикновено се величаят като годините на най-бурния и неудържим технологичен напредък на човечеството. Като се дават за пример бурноразвиващи се нови технологии като смартфоните, изкуствения интелект, електрическите и автономните автомобили.
Вероятно не толкова интензивни, но със сигурност изобретателски обаче са били и средните векове. И от тези времена са останали редица нововъведения, които ползваме и днес. А вероятно ще продължим да ползваме и още дълги години, вероятно векове.
Хартиените пари
Хартиените пари се появяват за първи път в Китай през 7-и век. Трябвало е рано или късно нещо да замести неудобните и тежки медни монети. Те много лесно можело да бъдат изгубени или откраднати. По-късно, пред 11-и век, по време на династията Сун, официално се отпечатват и емитират жаози - банкноти, които нумизматиците считат за първите хартиени пари в света. Днес криптовалутите и електронните пари, скрити в карта, опитват да изместят добрите стари банкноти. Първите обаче така и не успяват да намерят признание от никоя държава и трудно ще се превърнат в истинско платежно средство. А колкото и карти да има един човек, все пак носи в себе си и банкноти за всеки случай.
Механичният часовник
Средства за измерване на времето е имало още в древността, но механичният часовник, който познаваме и до днес, е разработен чак през Средновековието. Тогава е измислена напреднала технология за точно определяне на времето. Дело е на християнски монаси, които имали добри познания по астрономия.
Разбирането за часовете, минутите и секундите предизвиква революция в целия свят. Въпреки изобретяването на цифровите часовници и смартфоните, механичните часовници все още остават неразделна част от ежедневието на хората и се използват и днес.
Компасът
Първите образци на съвременния компас са изобретени в Средновековна Европа. По-стари компаси са съществували в Китай и Мезоамерика много преди Средновековието, но технологията, която се свързва с компаса, какъвто го познаваме днес, е възникнала през Средновековието. Нуждата от компаси се появява, когато навигаторите, търговците и моряците осъзнават, че се нуждаят от устройство, което да им помага да се ориентират и безопасно да прекосяват океана по време на дългите си пътувания. Днес джипиесът опитва да замени добрия стар компас с магнитна стрелка. И всеки го носи в джоба си, закачен за телефона. Все още обаче компасът не може да бъде заменен, когато сателитите не осигуряват добра връзка. А и за разлика от джипиеса не може да бъде заглушен или объркан - север винаги си е там, където си му е мястото.
Барутът
Барутът се появява за първи път в Китай между 9-и и 11-и век. Това е революционно откритие и прави важен обрат в историята на човечеството. След като е изобретен, той незабавно започва да се използва във военни действия. Когато се появява и в Европа през 13-и век, барутът трайно променя начина, по който се води война. Днес, въпреки че оръжията са много напреднали и взривните смеси са с доста по-сложни формули, той продължава да се използва в лова.
Печатната преса
Технологията на печатане е въведена за първи път в Китай през 11-и век. Тя обаче става популярна едва през 15-и век. Създател на печатната преса е Йоханес Гутенберг. Неговото творение въвежда масовото производство на книги и променя начина, по който хората могат да се докоснат до писаното слово.
Печатната преса е измислена в Германия. Тя е изключително значимо изобретение в средновековната история. Предизвикала е печатната революция.
Преди нея отпечатването на книгите е изисквало много труд и време и заради това само по-заможните са имали достъп до тях. Пресата на Гутенберг се превръща в едно от ключовите изобретения, направили Европейския ренесанс възможен.
Очилата
Първата версия на очилата е изобретена в Италия около 1268 г. Тези очила са били използвани предимно от монаси и учени. Те не са изглеждали по начина, по който ги познаваме днес. Трябвало е да се държат с ръка пред очите или да се балансират на носа. Макар че историците не са сигурни дали за изобретяването на очилата може да се припише заслуга на конкретен човек, те бързо се разпространяват в Западна Европа през последните години на 13-и век. Очилата били усъвършенствани с течение на времето и са продължили да носят полза на всеки, който се нуждае от корекция на зрението си. За много от нас те са неразделна част от ежедневието.
Вятърните мелници
Според археолозите вятърните мелници са били използвани в Китай още през далечната 1219 г. Първите вятърни мелници били използвани предимно за задвижване на водни помпи и мелене на зърно. Имали са четири лопатки, монтирани на централен стълб. В тях е имало и зъбчата, и пръстеновидна предавка. Те преобразували хоризонталното движение на централния вал във вертикално движение на колелото, което в крайна сметка се е използвало за изпомпване на вода или за смилане на зърно. Най-ранните европейски модели на тези вятърни мелници са документирани през 1270 г., а концепцията за вятърната мелница се разпространява в Европа едва след кръстоносните походи, пише WorldAtlas.
В днешно време вятърната мелница вече не мели зърно. Вместо това се ползва за производство на електричество. Като това е една от основните технологии за зелено производство на електроенергия, което да не убива планетата.
Обществената библиотека
Обществената библиотека, каквато я познаваме днес, е възникнала през Средновековието. Това се е случило през 1452 година в Италия. “Малатеста Новело” в Чезена се смята за първата обществена библиотека в света. Дотогава библиотеките са били предимно затворени и са се ползвали от съвсем малък брой хора. Обществената библиотека, открита за първи път в Чезена, е била собственост на градската община и е давала възможност на хората да вземат и четат книги в нея безплатно.
Стремена
Стремената позволяват на ездача да държи и двата си крака стабилно и удобно и така той може да държи оръжие, докато е на коня.
Те се появяват в Източна Европа около 7-ми век. През следващите векове се разпространяват и в Западна Европа. Твърди се, че стремената са изиграли решаваща роля за развитието на военното дело през Средновековието.
Стремената вероятно са превърнали кавалерията във върховна единица на средновековната армия, подкопавайки или намалявайки значението на пехотните части. До голяма степен благодарение на тях кавалеристите можели да държат оръжия, да се бият в движение и дори да стрелят със стрели, докато яздят коня си, с минимален риск да паднат.
