Исторически, археологически или етнографски музеи - с тях сме свикнали и не виждаме нищо необичайно. Но музеи на петрола? Оказва се, че такива съществуват в много страни по света и, разбира се, главно в тези, където има изобилие на черно злато.
Че са му посветени експозиции, не е случайно - много събития в тези държави са свързани с ценния природен ресурс. Заради него са избухвали войни и са се сключвали съюзи. Без него съвременната цивилизация просто не би могла да съществува. Сп. "Форбс" открои 10-те най-интересни музея на петрола, които си заслужава да бъдат посетени заради уникалната си история и богатите си колекции.
Норвежците са се постарали музеят, посветен на основния източник на благосъстоянието им, да бъде идеален във всички отношения. Музеят на петрола в Ставангер се отличава с модерен дизайн, удобно местоположение, достъпност, интригуваща експозиция. Той е толкова популярен в северната страна, че го смятат за една от основните й забележителности. Когато през 1999 г. го открива лично кралят на Норвегия Харалд V, настъпва истинска музейна революция.
Ултрасъвременната конструкция на сградата става сама по себе си атракция, а колекциите са съставени така, че и големи, и малки да не скучаят. Тя обяснява чрез инсталации, филми и интерактивни средства как природните горива са се образували, как се откриват и произвеждат, за какво се използват и как влияят на норвежкото общество. Не са забравени и драматичните инциденти - разливи и експлозии, съпътстващи това производство.
Музеят на сондажа "Дрейк" в Татусвил, Пенсилвания, е посветен на пионера на тази индустрия в САЩ. На 27 август 1859 г. Едуард Дрейк прави първия индустриален сондаж на територията на страната. На същото място през 1934 г. е открита експозицията. В нея се разказва за бума на производството на петрол и как това довежда до икономическото развитие на САЩ.
През 2009 г. в чест на 150-годишнината на първия сондаж правителството отдели 6 млн. долара за цялостна реконструкция на музея. Тя завърши през 2012 г. и сега това е най-добрият нефтен музей в Америка.
Първият залеж на петрол в Северна Америка изобщо бил открит през 1858 г. случайно от Джеймс Уилямсън, докато търсел вода. Това се случило в селце, което впоследствие било кръстено Ойл спрингс. Откритието изменило не само живота на Уилямсън, но и на целия континент - започнала треската за черното злато. Днес именно за тези събития разказва Музеят на нефта в Канада. Канадците до голяма степен използват американския модел, изграждайки повечето експозиционни площадки на открито.
Историята на природния ресурс е немислима без Арабския свят. В ОАЕ подобен музей все още е в проект, но в Кувейт отдавна е отворил врати. На практика става въпрос за експозицията на Кувейтската петролна компания. Създаването й започна през 1956 г., което я прави най-старата в региона. В началото на 90-те години музеят е изграден отново, тъй като е разрушен по време на иракското нашествие. По понятни причини именно заради това войната в Залива заема основно място и най-вече усилията за спасяването на горящите кувейтски петролни кладенци.
Националният музей на петрола в Комодоро-Ривадания е гордост за Аржентина. Създаден е като частна инициатива през 1987 г., но шест години по-късно става държавен и е придаден към университета на Патагония. В колекцията му може да бъдат видени различни устройства за дълбаене и дори цял кораб. В основната сграда пък се намира “Тунелът на времето”, който показва основните находки на петрол в Аржентина.
Перу също не остана назад. Там петрол е открит през 1863 г., а през 1969 г. промишлеността е национализирана, включително активите на американската компания "Стандарт ойл". През 1995 г. държавната компания "Перупетрол" открива музея в съседство с Парка на легендите. Той е насочен главно към децата и целта му е да популяризира знанията за черното злато. Не е толкова голям като събрата си в Аржентина, но все пак посреща около 90 000 посетители годишно.
Голяма стара лейди е основният експонат на музея в Мири, щата Саравак в Малайзия. Става дума за първата в страната промишлена петролна кула, работила от 1910 до 1972 г. Била е свидетел на петролния бум през 20-те и 30-те години, на японската окупация през Втората световна война и на обявяването на независимостта на страната. Тези събития до голяма степен са засегнати в колекцията. Музеят е забележителен и с местоположението си - на хълм, разкриващ прекрасна гледка към околността.
Европейците също са попаднали в класацията. Още през XVI в. селяните от Витце, Германия, използвали петрола като смазочно масло. През 1858-1859 г. Конрад Хунаус пуснал първите в Германия сонди, през 1918 г. в района на Витце вече работели 2000, а през 1963 г. била закрита и последната от тях. Музеят приема посетители от 1970 г., а днес експозицията заема 1,8 хектара. Не се наложило да се ходи далече за експонатите - било достатъчно да се прибере останалото след закриването на сондите оборудване.
Че в недрата на Унгария има нефт, се е знаело още през средните векове.
През първата половина на XIX в. започнали да го използват за улично осветление, а след това се насочили към промишлено производство. Идеята да се създаде музей възникнала, когато страната още била в соцлагера. Открили експозицията през 1969 г. Нейната площ е впечатляваща, тя е разположена на 3 хектара, което прави музея най-големият в Европа. Към тематиката му впоследствие се прибавила и водата като ценен природен ресурс.
В списъка на сп. "Форбс" е и колекцията в Бобърка, Полша. Там първият сондаж започнал работа още през 1854 г. Инициативата била на изобретателя на керосиновата лампа Игнатий Лукашевич, чието име днес носи полският музей. Две години по-късно Лукашевич основал един от първите в света нефтопреработвателни заводи.
Някои от сондажите на изобретателя работят и до днес, така че музеят е разположен сред активно действащи инсталации. Експозицията включва уникално оборудване от края на XIX и началото на XX в. и много образователни филми.
