Класиците на българската литература ще се обърнат в гроба, ако можеха да видят хонорарните фишове на техни колеги от партийната литературна епоха.
Иван Вазов, Алеко Константинов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин и мнозина други майстори на перото цял живот броят стотинките. Хронично безпаричие мъчи писатели и поети, създали шедьоври в националната съкровищница на словото. Животът им минава в неравна борба с редактори и издатели, за да изкопчат някой лев повече.
За първото издание на "Бай Ганю" от 1895 г. Алеко не получава и пукнат грош. Нещо повече - издателят Пенчо Спасов фалира, защото книгата не се търси. Спасов успява да наложи едва второто издание от 1917 г., когато авторът отдавна не е между живите.
"Останах без пари. Понеже се храня по разни гостилници с пари по липса на кредит - работата ми е спукана", описва дереджето си Елин Пелин през 1911 г. "Моля ти се, направи ми тая услуга да ми дадеш 50 лева", унижава се той пред издателския бос Александър Паскалев. На фона на тази мизерия тарифите на плодовитите соцреалисти Димитър Методиев, Стоян Ц. Даскалов и Венко Марковски бяха по Гьоте. През 1805 г. авторът на "Фауст" сключва с издателя Йохан Кота договор за 10 000 талера. По тогавашния курс 1 талер е равен на 3,65 златни франка. Срещу тези пари Кота се задължава да издаде 12 тома на немския класик плюс всички творби, които ще напише за 6 години напред.
През 1815 г. между двамата е подписан нов контракт. Издателят дава 16 хил. талера за 20 тома. Когато обаче книгите набъбват на 40, Гьоте иска баснословните 100 000 талера. Лайпцигската фирма "Брокхауз" е готова да му даде половината, но след известни колебания Кота брои на поета цялата сума. Достоевски продава "Престъпление и наказание", "Идиот" и "Бесове" по 150 рубли за печатна кола. Романът "Юноша" е изтъргуван за 250, а "Братя Карамазови" - за 300 рубли. По-скъпо платени са Тургенев и Толстой, които получават за съчиненията си по 500 рубли на кола.
У нас техният съвременник Вазов проси пари за дрехи от пловдивския издател Драган Манчов. През 1884 г. той пуска на книжния пазар "Българска христоматия", направила революция в родното ни училище. Съставители на антологията са Иван Вазов и Константин Величков. Двамата потриват ръце в мечти за обещания хонорар.
Но парите загадъчно се бавят. Тогава Вазов почва да врънка издателя. Прави що прави, пътят му минава все през дюкяна на Манчов. "Бай Манчов, не ми стигат толкова пари да си заплатя дрехите, други път за наема, трети път - за друго, докато най-после незабелязано изтегли цялото си вземане", описва тактиката Величков. "А аз и до ден днешен останах да очаквам великодушния издател с торбата, пълна с турски лири", добавя самокритично той.
За "Под игото", печатан през 1889-1890 г. в "Сборник за народни умотворения", Вазов взема по 200 лева на кола. Когато през 1894 г. романът излиза в самостоятелно томче, издателят Тодор Чипев му брои по 150 лева. "Нова земя", "Казаларската царица" и "Светослав Тертер" са претеглени по 100 лева колата.
Така народният поет мери ръст с тарифата на Достоевски. Иван Вазов обаче е единственият професионален писател у нас до Девети септември 1944 г. Заради нищожните плащания, останалите класици са принудени да се препитават с друг занаят. Звучи невероятно, но в неравна борба за хонорар Елин Пелин припада от глад пред издателя на списание "Летописи". При една от поредните кризи на личния бюджет Пелинко два-три дни не слага троха в устата. Последната му надежда е в милосърдието на Димитър Голов.
"А бе, господин Голов, вие обещахте да ми дадете някакъв хонорар. Дайте ми малко пари, защото съм закъсал", моли се авторът на "Андрешко".
"Хайде, ти си млад човек, защо са ти пари на тебе?", пита го мазно онзи и казва: "Пари нямам, ама се качи на тавана, има стари "Летописи", вземи да продадеш някои и други, да вземеш пари. Колкото вземеш - за тебе са."
Понеже гладният отказва да се качи на тавана, Голов праща слугата. В този момент Елин Пелин припада. "Като се свестих, намерих се в една аптека; даваха ми някакви лекарства да пия. Значи, последната надежда отиде", спомня си класикът от Шопско.
Дълги години Елин Пелин е чиновник в библиотеката на Университета. В стаичка до самия клозет от 8 до 12 и от 2 до 6 часа всеки божи ден той "кълца месо". С този образ Пелинко поетизира служебното си задължение - преписване на машина за 96 лева и 41 стотинки на месец.
Димчо Дебелянов пък е репортер в цирка. "Последното ми печатно произведение е за атлетските борби в един цирк, гостуващ сега в София", пише нежният лирик на приятеля си Николай Лилиев. През пролетта на 1910 г. Дебелянов коригира шпалти във вестник "Ден" за 60 лева месечна плата и си докарва нещичко отгоре с репортерски задачи като циркаджийската. През декември обаче се забърква в стачка и го уволняват.
"Аз се радвам, че напуснах този обор, кой знае защо направен редакция, и се отървах от коригирането - въздъхва Димчо пред Лилиев. - Сега съм на работа в Метеорологическата станция - пак! - ще получавам около 50 лв., защото е на час работата и имам запорец. Ще си докарвам оттук-оттам още 50-60 лева и ще живея както Господ дал", планува бюджета си той.
Горе-долу по същото време теоретикът на българския символизъм Иван Радославов рисува табели, за да пусне няколко монети в празния си джоб. През 1905 г. той се заседява в столичното кафене "Бакхус". Тук обмисля своите анализи върху изящната словесност.
"Виждам, че стоиш празен цял ден", казва веднъж съдържателят и му поръчва да разкраси интериора. Изпод перото на критика излизат старателно изрисувани послания към клиентелата: "Изтривайте си краката", "Пазете чистота", "Пушете по-малко" и други от сорта. "Това е последното произведение на Иван Радославов", възторгва се негов приятел, като влиза в кафенето.
В началото на века Радославов се опитва да изкара нещо и във вестник "Балканска трибуна". Директорът Иван Икономов разбира, че му дават по 10-15 лева за парче текст. Началникът вдига грандиозен скандал и нарежда да се пресече непростимото разхищение.
По онова време Иван Радославов е млад критик, а младоците дори са си плащали за изявите. Литературният ветеран Иван Богданов разказваше свое приключение във вестник "Мир". Занесъл голобрадият Иван материал в редакцията и тя взела, че го публикувала. Когато отишъл за хонорара, касиерът му заявил, че той трябва да се бръкне за пожънатата слава.Според Кирил Христов единственият прокопсал от литература у нас бил Тодор Влайков. "Но и тайната на тая прокопсия не се крие в неговото писателство, а в редкия му талант да омагьосва наивните народни учители със своите читанки", обяснява феномена поетът. През 1912 г. Кирил Христов иска да му се плати нещо за патриотичните стихове, печатани в "Мир". Той вече е изявен автор, но ковчежникът му нарежда да напише разписка за 15, най-много за 20 лева. Кръв нахлува в главата на поета, защото онзи се гаври - тегли мерената реч като картофи. "Кажете на господин Пеева, че се отказвам от хонорар", избухва Христов.
Иван Пеев-Плачков е министър на просвещението и редактор на официоза "Мир". Като разбира какво се е случило, поправя неправдата - брои 50 лева на Кирил. "Гледайки как грижливо Пеев сгъва и прибира в джеба си разписката, аз си мислех: мъничка, микроскопическа българска душица!", описва финансовата операция поетът.
Фалшива двулевка нахрани Чудомир
Освирепял от глад, Чудомир пробута фалшива двулевка в софийска сладкарница. Художникът хапна, възстанови силите си и продължи да рисува. Така за първи път в историята менте изигра положителна роля - спаси класик на българската култура.
През 1907 г. Чудомир среща на булевард "Дондуков" поета Любомир Бобевски. Признава му, че три дни не е слагал залък в уста. "Имаш ли пари?", пита с надежда гладният. "Имам една сребърна двулевка, но все едно че нямам", отвръща Бобевски и вади монетата. "Фалшива е!", казва приятелят.
"Дай да видя!", ентусиазира се обаче Чудомир. Майсторът на четката внимателно оглежда среброто. Екземплярът излага занаята - направата е калпава, липсва и надписът по ръба "Боже, пази България".
Чудомир се колебае: гладна смърт ли да го покоси, или жив да влезе зад решетките? Не сме в ХVIII столетие, когато фалшификаторите са ги горили на клади, успокоява се той. Решително стиска двулевката и влиза в сладкарница "Роза". Плахият Бобевски се оттегля на отсрещния тротоар.
След десетина минути пласьорът се измъква от заведението. "На бърза ръка унищожих цяла чиния с пасти за четиридесет стотинки, а съдържателката на туй отгоре ми наброи ресто лев и шестдесет стотинки грешни български пари", докладва Чудомир.
Преди войните два лева са си пари. Тогава родната валута е конвертируема и не я мори инфлация. Бюджетите за 1879 и 1880 г. са гласувани във франкове. Левът става национална парична единица със закон от 27 май същата година. Първите монети са пуснати през 1881 г., а първите банкноти - през 1885 г. Те са отпечатани в Лондон в купюри от 20 и 50 лева. В масово обръщение обаче са само монетите. Циркулират 2 и половина стотинки (петаче), 5 стотинки (рупче), 10 стотинки (гологан), 20 стотинки (грош) и 50 стотинки (сто пари).
Фалшификаторите се съобразяват с търсенето - захапват тъкмо звонковете. Секат се дори 20-стотинкови ментета, такава афера е разкрита през 1910 г.
Банкноти са имитирани чак след войните, когато левът се обезценява. Тогава за сефте е подбран и доларът. Фабрика за фалшиви столевки е разкрита през 1923 г., а шашма със зелени пари излиза наяве през 1925 г.
Когато Чудомир е още голобрад, хлябът и млякото са по грош, а доброто месо върви 60 стотинки килото. Двулевката покрива дневния бюджет на едно средно семейство. При тая евтиния художникът омита пасти за 40 стотинки, подрънква рестото и пресмята: "Сега има не само за хлебец и чорбица, но и за килце винце!"
След успешната операция Чудомир предлага на Бобевски да отидат в млекарница "Швейцария", за да хапнат нещо топло. "Колко несправедлив е животът към бедните. Падне ли им десерт, не го ядат накрая като богаташите, а с него започват", философства по пътя художникът.
Топ 10 на най-платените автори
Всяка година по това време списание "Форбс" класира най-високоплатените автори на планетата. В списъка влизат онези имена, които са заработили най-високи доходи на литературната нива. По правило качественото слово отсъства от съревнованието. Състезава се халтурата и дори графоманията. Ето тазгодишната класация, направена от авторитетното издание.
- Джеймс Патерсън - $94 милиона. Майсторът на криминални бестселъри за 12 месеца пусна 13 романа. Това си е чиста графомания, която обаче отново позлати писача от Флорида. Миналата година той пак беше начело с 10 милиона по-малко в банковата си сметка.
- Стивън Кинг - $39 милиона. Кралят на ужаса зарадва любителите на кошмари с енигматичното заглавие "11/22/63". Освен това тиражира продължение на "Тъмната кула". В момента работи върху романа "Джойленд" и върху продължение на класическия текст "Сияние".
- Джанет Еванович - $33 милиона. Нейната славянска кръв оплоди печалбарството в обиталището на музите. Поредицата за Стефани Плъм, очарователен ловец на бегълци от закона, завладя сърцата на читателите. През януари се появи филм, а през ноември се очаква продължение на сагата.
- Джон Гришам - $26 милиона. Тази година той пусна романа "Калико Джо", който изследва отношенията между баща и син през призмата на професионалния бейзбол. "Когато прочетох тази красива, трогателна книга, веднага в главата ми се оформи идея за филм", каза режисьорът Крис Кълъмбъс, който ще филмира творбата.
- Джеф Кини - $25 милиона. Неговата аудитория са най-малките читатели, автор е на поредицата книжки "Дневникът на един Дръндьо". Втора година Кини печели наградата "Изборът на децата", която се присъжда в Ню Йорк. През ноември пазарът очаква ново томче с дневника на Дръндьо.
- Бил О'Райли - $24 милиона. Телевизионният водещ по "Фокс нюз" удари десетката с бестселъра "Да убиеш Линкълн". Той напипа златната жила на историческата публицистика, която се харчи в момента. През октомври по лавиците на книжарниците ще се появи "Да убиеш Кенеди".
- Нора Робъртс - $23 милиона. Ако се наредят една до друга, нейните книги ще прекосят 11 пъти разстоянието от Източното до Западното крайбрежие на САЩ. Нора е толкова плодовита, че вече има дефицит на заглавия. "Родена в пламък", "Родена в лед", "Родена в грях" маркират очевадна тафтология.
- Даниел Стийл - $23 милиона. Тя е посестрима на Нора Робъртс. Сътворила е една каруца романи с космически тираж. Идущата 2013 г. се очаква филмова адаптация на нейния последен шедьовър "Хотел Вендом".
- Сюзан Колинс - $20 милиона. Автор на трилогията "Игрите на глада". През март се появи филм по текста на Колинс. "Гледала съм го 11 пъти, но още не мога да му се наситя", сподели зрителка в глобалната мрежа.
- Дийн Кунц - $19 милиона. Майстор на трилъра, книгите му са преведени на 40 езика с общ тираж 200 милиона екземпляра. Автор е на бестселъра "Семето на демона". В момента работи върху следващото томче от поредицата "Чудакът Томас".
РОСЕН ТАХОВ