С доц. Пламен Павлов, историк разговаря Дима Максимова
-Доц. Павлов, с проф. Людмил Спасов сте автори на шестия том от поредицата "България - загадки от вековете". Той е озаглавен "Македония - земя българска". Какво всъщност обхваща Македония?- Не се дооценява фактът, че ние сме един разделен народ, който живее в тези 2 държави, а отделни негови общности живеят и в други съседни държави.
Македония като географска област са тези 67 хил. кв. км, които днес са в пет държави. Ние си мислим, че най-голяма от тях е Република Македония, но това въобще не е вярно. Най-голямата част от земите на географската област Македония днес са в Гърция. Някакви жалки 11% са в родината България, отделно някои райони са в Албания, в Косово, в Сърбия. Така че представата, която днес използва скопската пропаганда за разделената на 3 Македония, не е вярна.
- Над 40% от населението, което живее в географските предели на областта Македония, е от българско потекло. Българската кръв, традицията, народопсихологията и днес дават основния облик, независимо дали става дума за Вардарска Македония, Република Македония или Пиринска Македония.
- Елини ли са създали античната македонска държава и грък ли е Александър Македонски?- По тази тема има направо брутални научни спекулации. Те се правят от Република Македония, където в последните години триумфира т.нар. античен македонизъм, който е едва ли не държавна идеология. Но в не по-малка степен те се правят и в Република Гърция, където пък се настоява, че самото понятие Македония е гръцко и че античната държава Македония е гръцка. Нито едната, нито другата постановка е вярна. Те не са научно обосновани.
Изворите показват, че това е една тракийска държава. Във времето на Омир и на ранната елинска култура изобщо няма понятие Македония. Става дума за областта Ематия, която е описана като тракийска. Ранните македонски владетели са описани като типични тракийски господари. Материалната култура говори за историческа даденост, която не се отличава от Одриското или Гетското царство.
Големите владетели на антична Македония Филип II и Александър III Велики не могат да имат един самодостатъчен македонски прочит или пък някой да има претенцията, че те са гръцки владетели. Става дума за трако-елинистическо наследство, което принадлежи на всички балкански народи. Дори самото развитие на древна Македония говори за постепенно приобщаване на нови тракийски племена. Основна характеристика на антична Македония е, че тя е едно тракийско царство.
- Къде са корените на твърдението, че Македония е част от България?
- В Средновековието българският характер на Македония не би следвало да буди съмнение у никого. В продължение на повече от 1000 г. всички наблюдатели и съвременници, независимо дали те са българи, византийски автори или западноевропейски, арабски и сръбски, говорят единствено за българи.
Достатъчно е да припомним прозвището на Василий II Българоубиец и Битолския надпис на Иван Владислав, където се казва, че един самодържец български стои за защита на българите в крепостта Битоля и е родом българин. Изворите опровергават всички спекулации.
- Македонски или български цар е Самуил?- Никой сериозен учен по света не би могъл да приеме, че цар Самуил е македонски цар и че въобще може да се говори за подобна измислена държава. Понятието Самуилова България е неточно. Става дума за същото Първо българско царство, което просто си премества столицата. Запазват се абсолютно същите държавни структури. Това е едно преместване на държавния център, но то се дължи на много здрави корени на българската държавност в Македония, които започват от Куберова България.
- Какви други митове развенчава тази книга?- Една от погрешните представи в българските учебници е, че след Иван Асен Втори Македония е загубена за българската държавна територия. Тази представа е твърде неточна. Българските позиции в Македония остават достатъчно силни до края на ХIII век. Не бива да забравяме, че в Търново, столицата на Второто българско царство, в продължение на 20 г. - от 1257 до 1277 г., управлява Константин Асен от Скопие. В период, когато Второто българско царство е разтърсено от много тежка криза, се оказва, че най-креативни са българските боляри от Скопие, които предлагат на българския престол Константин Асен - незаслужено подценяван от българската историография. Опитва се всякак да съхрани българското териториално единство и го прави.
Когато Душанова Сърбия се разпада в средата на ХIV век, там се появяват няколко локални държавици, най-големите от които са на Вълкашин и крал Марко. Те имат типично българска природа и това се признава дори от тогавашните сръбски автори. Слабост на българското образование е, че сме оставили встрани изучаването на българските държавици в Македония през ХIV в. Крали Марко в една грамота казва, че е крал Марко - Трети цар на България. Това трябва да се тълкува като претенция, че той е колега на Иван Шишман и Иван Страцимир.
Тази книга още веднъж показва, че кръвта вода не става и че няма път за България без Македония.
