Виндхук, където Гьоринг среща Бах

Да се срещнем пред пощата на Гьоринг щрасе или на ъгъла на "Бисмарк" и "Фидел Кастро". Такова упътване може да получите само на едно единствено място в света. Виндхук - столицата на Намибия. По табелите на града мирно съжителстват странни названия и имена на хора антиподи. В централната част на Виндхук например се кръстосват булевардите, кръстени на Нелсън Мандела и Робърт Мугабе - символни лидери на две от съседните на Намибия страни с тотално противоположен имидж.
Изследвайки града пеш, човек може да се загуби в забавната еклектика от имена на композитори и породи антилопи омесени с герои на романи, диамантени магнати, екзотични плодове и държавни глави - бивши и настоящи. 

Виндхук е истински съперник на Виена по брой улици и пасажи, кръстени на композитори. "Шопен", "Вагнер" и "Щраус" например са пресечни на булевард "Бах". А мнозина българи, посещаващи намибийската столица по работа, отсядат в един хотел на кръстовището на "Моцарт" и "Бетховен", където стаите са приятни, има басейн, а цените са "в рамките на командировъчните средства".

Гну, Орикс и Импала - важни представители на африканската чифтокопитна фауна, са уважени като названия на пътни артерии заедно със Зигмунд Фройд, Махатма Ганди и екзотичния плод папая. Продукти явно от първа необходимост като кафе и маслини наред с всевъзможни чудовища и красавици от древногръцката митология са вдъхновили виндхукските общинари. Някой от тези хора с очевидно богата фантазия дори е кръстосал граф Монте Кристо с Ернест Опенхаймер - човека превърнал фирмата “Де Беерс” в световен монополист на диамантения пазар.

Табелата "Гьоринг щрасе" до неотдавна смущаваше спокойната разходка на западните туристи, шляещи се следобед покрай сградата на "Намибия телеком" и централната поща на Виндхук.

Гьоринг!? Хиляди самостигматизирани германци са изпитвали културен шок и ужас, виждайки тази фамилия изписана насред центъра на града. Как е възможно това? Да не би Намибия да се управлява от шайка лоялни наследници на непокаяли се нацистки отломки?

Такива въпроси вероятно са поставяни неведнъж пред столичните общински власти. Предимно от чужденци. В края на краищата името на улицата бе променено и тя вече носи името на Даниел Мунамава - някакъв съратник на първия президент на Намибия Сам Нойома. Но все едно, никой не й вика така. Местните я знаят и си я наричат по стар тертип Гьоринг щрасе.

Важно е да се уточни, че тук не става дума за близкия съратник на Хитлер и шеф на нацистките военновъздушни сили - райхсмаршал Херман Гьоринг, а за баща му.
Хайнрих Ернст Гьоринг е първият германски върховен комисар на тогавашната немска колония Германска Югозападна Африка. Всъщност познаващите колониалната история на днешна Намибия твърдят, че бащата бил не по-малко мрачна фигура от сина хитлерист. Само дето не избивал евреи, а чернокожи от племето хереро. Казват, че имало и концентрационни лагери, и опити с човешки индивиди в името на науката... Въобще класика в жанра.

Все пак някои историци се опитват да го оневинят с тезата, че войната на германските колонизатори срещу хереро и почти поголовното изтребване на етноса започва след края на мандата на Гьоринг-баща.

Това, което прави впечатление в Намибия, е спокойното приемане на историята. В един добре поддържан парк до старата лютеранска черква се издига гордо паметник на белия колонизатор. Това също е едно от чудесата на тази страна. Въпреки годините на апартейд след обявяването на независимостта през 1990 г. промарксистката групировка СУАПО, която поема управлението на страната, демонстрира удивителна политическа мъдрост.

Разходката из Виндхук неминуемо отвежда към бул. "Робърт Мугабе", по чието протежение се намират много от забележителностите на намибийската столица. Как е възможно един толкова компрометиран африкански лидер да е на такава почит тук? Отговорът на този въпрос вероятно отвежда отново към примера с Гьоринг и местните разбирания за историческа значимост.

Няма как да бъде подмината и ул. "Фидел Кастро", защото там се намира управата на лютеранската черква от 1910 г., която е малко по-нагоре на хълма.

Храмът изглежда приятно и отвън, но най-добре е да се влезе вътре, за да се видят витражите, дарени от кайзер Вилхелм II.

Точно затова трябва да се иде до управата на ул. “Кастро”, защото там дават ключ от вратата Никой от тези мили хора дори за момент не се съмнява, че ключът може и да не бъде върнат.

Прави впечатление, че хората в Намибия са особено услужливи и доброжелателни. Няма ги и тези злоба и напрежение, които се усещат във въздуха в ЮАР например. Навсякъде в Южна Африка чернокожите отказват да говорят африканс, защото бил езикът на белите и апартейда. Не и в Намибия обаче. В страната се говорят различни езици - ндонга, ошивамбо, хереро, нама, дамара. Често обаче различни племенни групи използват африканс, за да се разберат помежду си. И не смятат, че това е нещо, което накърнява гордостта и достойнството им. Точно както е и с имената на улиците във Виндхук. Те са стресиращи, звучат смешно или неподходящо. Но така е само за чужденците, които идват от комплексирани и психологически затормозени общества. Местните хора, изглежда, не желаят да имат такива проблеми.