Намръщен и скептичен, бюстът на Данте гледа играта между една жена и един мъж в първата премиера на Сатиричния театър за новия сезон – “В плен на снега”. Маргарита Хлебарова и Теодор Елмазов не пестят енергия и въображение още от началото на историята, така че скоро след старта знаем какви са техните персонажи.
Тео се готви да вечеря в стаята, която е едновременно спалня и кухня. Човек на абсолютния ред и порядък, самотник, стигащ до досаден педантизъм и отказ от емоции и свобода на реакциите. В дома на този сухар (Питър) почуква на вратата и влетява вътре непозната жена, измъкнала се от страхотната снежна виелица, докато по радиото и телевизията предупреждават хората да не излизат от дома си. Маргарита Хлебарова показва жена (Джудит), изпълнена със спонтанна енергия, добри чувства, неспирен изблик на емоции и неуморност в преодоляването на враждебността на домакина. Между тези двамата тръгва сложна игра на общуване с най-голямо внимание към детайлите, които изострят различията или смекчават противоположностите до разбирателство. Колкото и краткотрайно да е то.
Диригент на тази камерна соната е Николай Ламбрев, много опитен режисьор, който има вкус към смяната на настроенията, прикриващи вътрешните самоанализи, разочарованието и намеренията, страха и тайните надежди. Жената не казва причината на своя инвазия, мъжът дълго време се опитва да запази независимост и покровителство. Чакаме да разберем каква е тайната. Няма тайна, темата е най-деликатната температура в отношенията между мъжа и жената, на стъпките в приближаването един към друг след поражения в живота. И може би затова авторът Питър Куилтър избира парадоксална ситуация на напълно непознати играчи, които нищо не знаят един за друг, но преодоляват пропастта помежду си, за да се сближат.
Знам отлично потенциала на Тео Елмазов като бродировач на човешките чувства. Пред очите ми е все още “Вълшебна нощ”, хит на Сашо Морфов с участието на Тео Елмазов отпреди десетина години. Обещавам си, че ще следя на сцената Маргарита Хлебарова, приятната изненада в този спектакъл. Сценографията в него е на Чайка Петрушева, от време на време слушаме Шопен заради пристрастията на домакина. А Данте, наследство от бащата на Питър, за да не пречи на тръгналите един към друг мъж и жена, го закриват с дреха.
