Ако жени влязат в Атон, това ще е краят му, защото ще престане да е градината на Божията майка, каквото е монашеското светогорско предание. Тогава чудотворната икона на Богородица Портаитиса (Вратарница) ще си тръгне от манастира "Ивер" и това ще е началото на края не само на Света гора, но може би и на света.
Затова от векове достъпът на жени в Атон е забранен и те не могат да стъпят не само на полуострова, но дори и да влязат в териториалните води на монашеската република. Най-близкото разстояние, на което могат да се доближат, е 500 м от брега.
Забраната е включена в договора за присъединяване на Гърция към ЕС и вярващите православни християни нямат проблем с нея. За останалите, които биха се изкушили да я нарушат, това е криминално престъпление.
Първоначално жените нарушителки можели да бъдат наказвани само с депортиране от територията на Света гора. Със законодателен указ от 1953 г. обаче било определено, че нарушителките подлежат на затвор от два месеца до година. Повод за въвеждането на наказателноправната мярка станало нахлуването на няколко жени на атонска територия по време на провеждания в Солун същата година международен конгрес по византология.
Ограничението дразни феминистките, но въпреки опитите на различни организации да се преборят с него, защото е дискриминация по пол, в ХХI век то продължава да се прилага така строго, както и преди хилядолетие.
Когато реших да се включа в поклонническо пътуване на 21 септември, и аз таях у себе си гняв срещу табуто. Виждаше ми се като проява на краен фанатизъм от страна на светогорските монаси, които се прекланят пред Богородица и в същото време третират жените като второ качество.
Вярващи мои приятели ме уверяваха, че жените не са лишени от възможността да усетят светостта на Атон и могат да го направят с очи, сърце и душа. В крайна сметка любопитството ме накара да проверя как една жена може да види Атон, и така станах една от около 150 поклоннички от Видин, Монтана, София, Благоевград и Дупница, за които духовенството на катедралния храм "Св. Димитър" във Видин бе организирало специално пътуване.
Трябваше да направим обиколка на Света гора с кораб и от разстояние да разгледаме видимите от морето манастири, скитове и килии, без да навлизаме в акваторията на монашеската република. Времето беше ясно, но заради силния вятър и вълнението се оказа, че трябва да се задоволим само с югозападната част на полуострова.
Тръгнахме с кораб от пристанището на Ормос Панагиас, намиращо се на полуостров Ситония, и в продължение на шест часа разгледахме манастирите "Дохиар", "Ксенофонт", руския "Св. Пантелеймон", "Ксиропотаму", "Симоноспетрас", "Дионисиу", "Григориу", "Агиу Павлу", обителите "Неа Скити", "Агиа Анна", "Кавсокаливия" пристанището и с. Дафни, връх Атон, както и много скитове, килии и монашески колиби.
Наш гид бе архимандрит Поликарп, който по време на цялото пътуване изнасяше обстойни беседи за Света гора, манастирите и монашеските традиции.
Според преданията Богородица и евангелистът Йоан пътували с кораб за Кипър, но били застигнати от буря и потърсили спасение на брега на Атон. Божията майка била възхитена от природата и се обърнала с молба към Исус да отреди в дар Атонския полуостров. Прошението било чуто и Бог наредил това място бъде нейна градина и убежище за всички, които търсят мъдрост.
В началото жените също имали достъп, но той бил забранен след една случка през 382 г.
Дъщерята на гръцкия император Теодосий Плакидия пожелала да види Света гора и построения с дарения от баща манастир "Ватопед". На влизане в черквата едно от изображенията на Богородица проговорило и казало, че Божията майка е единствената жена, която има право да присъства на Атон, защото е негова закрилница и небесна владетелка.
От този момент станало закон жени да не се допускат в Света гора, а иконата, която проговорила, била наречена "Св.Богородица Антифонитрия", което означава забраняваща, възпротивяваща се с гласа си.
В просъществуването на забраната през вековете има и българска следа. През ХIV век отново във "Ватопед" се случило друго чудо, което доказвало, че Богородица присъства в Атон. За това чудо бил избран българският монах от Зографския манастир Козма Зографски, на когото Божията майка се явила. Това е описано подробно в житието на Козма Зографски, който впоследствие е канонизиран от нашата църква като светец.
През годините са правени изключения и по време на османското владичество например, Света гора е давала убежище на преследвани християни, включително и на цели семейства.
Сладкодумният разказ на архимандрит Поликарп, прелестната природа на Атон и величието на манастирите, които се откриваха пред нас, ни караха да се чувстваме като избрани. Още повече че ни предстоеше изключителна среща със светини от Атон. Следобед акостирахме в морето срещу манастира "Ксенофонт", откъдето по предварителна уговорка на видинските духовници с игумена на манастира монаси трябваше да дойдат при нас с мощи на светци, на които да се поклоним.
Не ни беше писано да се случи - бурното море бе опасно за малката лодка на монасите и въпреки че търпеливо чакахме вълните да утихнат, срещата стана невъзможна. Още повече, че вече минаваше 15 ч., което за света на Атон означаваше късна вечер. Животът там тече не само по стария Юлиански календар, но и по византийско часово време.
Никой не го каза на глас, но като че ли и това беше знак, че мястото на жените не е там. И най-интересното бе, че нямаше разочаровани. Сякаш всички го бяхме усетили по някакъв начин и просто бяхме благодарни, че дори и от разстояние сме зърнали това свято кътче.
Тогава се сетих за манастирите в Метеора. Навремето и там е имало монашеска република като тази в Атон и достъпът за жени бил забранен. При един пожар жените от близкото село Каламбака се притекли на помощ на монасите и след тази случка забраната била вдигната.
Нарушаването на уединеността на манастирския живот и на традиционните порядки довели до преселването на част от монасите в Атон. Бавно манастирите започнали да западат и от някогашните 24 манастира са запазени 15, като само седем от тях са действащи.
Днес Метеора е една от най-популярните туристически дестинации в Гърция и е територия на процъфтяващ туристически бизнес. Любопитните тълпи от стотици хиляди туристи, които целогодишно я обсебват, отдавна са изтласкали на заден план светостта на мястото.
Едва ли някой иска това да се случи и с Атон. Цената би била твърде висока, за да се плати с нея женското любопитство.
