Влихада е най-голямата от тях и една от най-красивите езерни пещери в света
Дори човек да няма специфична тръпка за авантюри, слизането в пещерите Дирос в Гърция е приключение от магнитуда на слизането на Орфей в подземния свят. А преживяването е автентично, когато се знае, че системата от пещери и подземни реки, вливащи се в морето, в древността e била място за поклонение.
Трите големи карстови пещери Дирос (Влихада, Алепотрипа и Катафиги) са едни от най-важните природни обекти в Гърция. Те се намират в Пелопонес край Пирос Диро - град в област Мани, Лакония. А регионът Мани е едно от двете места в Гърция, където местните гордо ще ви информират, че никога не са били завладяни от турците през почти 400-те години, в които Гърция е била в техни ръце.
Пещерите са на час и половина път от Гитио, на 26 километра от Аерополи и на 4 часа път от Атина. За съществуването им се знае още от 1900 г., но първите систематични експедиции правят през 1949 г. Янис и Ана Перточелу, основатели на Гръцкото спелеоложко общество.
Влихада и близката до нея Алепотрипа съдържат важни антропологични открития от Неолитната епоха, включително керамика, намерена до естествените им входове. За посещения е отворена само най- голямата от трите пещери - Влихада. В нея са открити множество фосили на праисторически бозайници - пантери, хиени, лъвове, елени, порове Тук е и една от най-големите находки на кости на хипопотам в Европа.
Пещерата представлява сложна система от коридори и прекрасни зали със сталагмити и сталактити в различни цветове. През голяма част от вътрешността й преминава река, образуваща на места пленяващи сладководни езера.
Естественият вход на Влихада някога е бил само половин метър в диаметър и почти на самото морско ниво. С времето обаче той, както и всички други стари входове постепенно са се затворили под действието на земетръсната зона.
Сегашният вход на пещерата е отворен през 1967 г. Той е над красив каменен плаж, до който се стига след стръмно спускане по пътя от градчето Пиргос Диро. На няколко метра надолу от входа е сглобена платформа над водата, където чака гид с лодка и спасителни жилетки. Обиколката в пещерата трае 30-45 минути. Лодкарят внимателно навигира с помощта на малко гребло из тунели с приглушена светлина. На места сводът на пещерата е толкова нисък, че се налага хората да си пазят главите и да внимават да не паднат от лодката.
Дължината на турситическата обиколка с лодка е 1500 м, но цялата пещера обхващаща 33 400 кв. м. Проучванията продължават и до днес както над водата, така и под нея.
Много от сталактитите и сталагмитите са се образували, когато нивото на водата е било по-ниско. Сталактити са намирани дори на дълбочина 71 метра. За хората, страдащи от клаустрофобия, утешение е, че в обиколката има само едно място, където водата е дълбока около 30-35 метра.Тя е възсолена заради връзката с морето. Постоянната й температура е около 14 градуса, а тази в пещерата е 16-19.
В последната си част пътешествието е 5-10 минути по суша. Достатъчно, за да се видят красиви минерали и да се стигне до изхода на крайбрежието. А там са синьото на морето, разходката по каменния плаж или почивката в някоя от малките таверни край пътя обратно, където сервират най-вкусните салати с билки, брани из планините наоколо.
