Гей-парад, немай-къде, гейпарад, немайкъде, гей парад?!?
Свят се зави на ученици, родители, хомо- и хетеросексуални при изписването на тези думи. Объркващи са дори и “безспорните” речници. По един начин са изписани в изданието на БАН от 2002 г., което според академиците е нормата на книжовния български език. По друг в речника на покойниците Петър Пашов и Христо Първев, преиздаден наскоро от издателството на Софийския университет и разпространено в училищата от министерството на образованието.
В двата обаче съвпада изразът “до немай-къде” - правилният отговор на въпрос от теста за кандидатстване в елитна гимназия тази година.
И речниците в спор как се пише - Гейпарад, гей-парад или гей парад?!
Чудят се как да изпишат думата за предстоящото събитие и хетеросексуални, и би, и хомо.
Отговорът е твърде сложен. Объркват те и правописните речници!
Истината е, че правилното изписване е гей парад, както е и джаз концерт, казва проф. Владко Мурдаров, специалист по слятото и полуслятото писане от Института за български език на БАН.
В новото издание на речника на Петър Пашов и Христо Първев на издателството на Софийския университет, което министерството на образованието ще раздава безплатно в училищата, гейзаведение обаче е една дума.
Всъщност през 2009 г. ни връщат назад, смята проф. Мурдаров. От БАН твърдят, че речникът на двамата учени покойници вече има само историческа стойност, не може да бъде норма. Нормата засега била речникът на БАН от 2002 г.
Учените от академията в момента подготвят нов, който ще бъде готов до края на годината. Това не ти е като да ушиеш рокля, необходимо е време, ядосва се шефът на института проф. Васил Райнов.
“Речникът на Пашов и Първев е от 1975 година. Представете си в закона за училищното образование да пише учениците трябва да имат приятна вънкашност. Дума, която съществува в изданието на Софийския университет, казва доц. Петя Костадинова.
Немай-къде вместо немайкъде пише в новото издание на Софийския университет. Изразът “до немай-къде” е използван например в теста за кандидатстване в елитна гимназия тази година и затрудни мнозина.
Според проф. Мурдаров речникът на университетското издателство има проблеми и в правоговорната си част.
“През 2002 г. ние в БАН правим съществена промяна, казваме: форми като ходйх, правйх, казах не са книжовни.
В онзи обаче казват: допускат се. Двамата учени Пашов и Първев, които всички уважаваме, са наши учители. Когато излезе първото издание на правоговорния речник, скочихме. Под влияние на западните говори, те решиха, че може глаголи като рецитирам в минало време да се произнасят като рецитирах”.
Във второто издание това е било поправено, но в сегашното отново се допускало.
"Вчера три пъти ти телефонирах", пошегува се проф. Мурдаров.
Доц. Петя Костадинова показва, че Пашов и Първев са събирали материал за своя речник от 1925 г.
ОТГОВОР
Не може феодализъм в науката
“Не може да има феодални области в науката. Не само специалистите от БАН могат да създадат речници. Учените да не бързат да казват кое е остаряло и кое не, защото езикът е една традиция.”
Това отговори задочно на специалистите от БАН вчера шефът на издателството на Софийския университет Димитър Томов.
Това, че в речника има остарели форми, всъщност е негово достойнство, а не минус, допълни издателят. Според него тезата, че каквото и да е в науката може да се върне назад, е антинаучна. Речникът, който допълнихме със закона за транслитерацията, е пето издание и нито един човек не си е позволил да го опровергае, каза още Димитър Томов.
От образователното министерство пък обясниха, че поемат финансирането и разпространението в училищата и на речника на БАН.(24часа)