Над 10 000 км на мотор по шосетата на 12 американски щата - през земята на навахите, шайените и каубоите.
Това не е опит за шантав рекорд на Гинес, а сбъднатата мечта на един български рокер да пришпори мотора си из Дивия запад. Търновският моторджия и бизнесмен Петър Стефанов предприема авантюрата заедно с приятеля си от студентските години Валентин Диков, който от 12 г. живее в Сиатъл.
Всичко започва през 1984 г., когато няколко тийнейджъри си купуват мотори и създават първата мотодружинка, наречена "Бед къмпани".
"Още преди това си мечтаехме, повлияни от култовата книга "По пътя" на Керуак, да обиколим Америка - да видим прерията, пустините. След като се моторизирахме, тази мечта прерасна в пътешествие по историческия Route 66. Тогава всичко изглеждаше неосъществимо и абсурдно. Но животът свършва там, където свършват мечтите", казва Петър.
Почти 30 г. след това - през юли, търновецът прелита Атлантика. Началната точка на едномесечното пътешествие на 2 колела е Сиатъл. Крайната цел е най-големият в света мотосъбор в Южна Дакота.
"Всъщност идеята беше да се прекоси Route 66, който започва от Чикаго и стига до Санта Моника. Това са около 4000 км по целия маршрут, но понеже моят приятел живее в Сиатъл, решихме, че е по-добре да минем цялото Западно крайбрежие до Сан Диего. Оттам да се включим през Лас Вегас по Route 66, по който карахме неколкостотин километра, защото след това свихме на север към подножието на планината Блек Хилс", разказва Петър.
Два чифта слънчеви очила, аптечка, костюм за дъжд, маска, за да пази лицето от изгаряния, и помпа за нагласяне атмосферите в гумите за различните температури на шосетата през различните щати. Това най-общо бил багажът, който може да качиш на мотор.
Сега Петър си дава сметка, че пътуването е било авантюра, защото никой от двамата не познавал маршрута.
"Знаех, че Невада е пустиня, но не знаех, че и Аризона, и Ню Мексико са пустинни и е такава голяма жегата там. В Невада карахме при температура над 50 градуса, сякаш срещу нас духаше калорифер", споделя част от неволите си търновецът.
Другият проблем се оказали рокерските одежди. С кожен елек с надпис на търновския мотоклуб "Олд Бастардс" и България нашенците попаднали дори в базата данни на ФБР и на няколко пъти били на крачка от арест.
"В Америка такива гърбове носят само т.нар. еднопроцентови рокери. Наричат ги така, защото съставляват около 1% от всички мотористи и се занимават с не съвсем законни дейности", разказва Петър.
С кацането на летището в Сиатъл той е стриктно проверяван като съмнителен субект. "Още при вземането на виза ме питаха дали имам мотоклуб. Отговорих утвърдително, но се оказа, че това е равносилно да кажеш, че си престъпник. По-късно разбрах, че рокерските братства са били голям проблем за закона през 70-те години. Тогава, за да станеш член на мотоклуб, е трябвало да убиеш полицай, за да докажеш лоялност", казва Петър.
Още 2 случки с щатски полицаи вдигат адреналина на нашенските ездачи. Пътят им на изток от Лас Вегас преминава край най-големия язовир в Америка "Хувър Дам", построен в каньон на р. Колорадо на границата между Аризона и Невада. Язовирната стена е наречена на президента Хувър, който участва активно в нейното строителство през 1931-1935 г.
Двамата с Вал слизат от моторите и отиват да разгледат архитектурното чудо с височина повече от 200 м. На връщане към паркинга обаче полицейска кола с пуснати светлини се приближава към моторите им. "Отвътре излезе един униформен индианец и ни поиска документите. Любезно ни попита дали сме еднопроцентови и дали носим оръжие. Предупреди да не се приближаваме до моторите, докато прави справка в колата - на 10-ина метра от нас. Вальо се опита да му обясни нещо, тръгвайки към колата, но той излезе бързо, хвана се за револвера и изръмжа да не мърдаме от местата си. Замръзнахме", разказва Петър. Оказва се, че без да видят знака, са спрели машините на служебен паркинг, а обектът е изключително важен за националната сигурност.
Докато рокерите вече се виждат зад решетките на някой полицейски участък, индианецът излиза от патрулката и съобщава, че в справката не е излязло нарушение. Въпреки това настоява незабавно да напуснат щата Невада.
"След като се отдалечихме, си представих какви карикатури сме. Умрели от страх, но иначе с ръмжащи мотори и облечени в страшни кожени одежди с черепи по тях", смее се Петър.
В Стърджис момчетата от "Олд Бастардс" позират на ченге, което снима гърбовете и лицата им за архива на департамента на вътрешните работи и ФБР. Шегуват се, че са първият български мотоклуб, който ще фигурира в архивите на бюрото за разследване в САЩ.
Отличителните знаци им носят обаче и приятни преживявания - искат им автографи, многократно ги спират, за да се снимат с тях. В Лас Вегас дори ги намира Айс, вицепрезидент на един от най-големите щатски рокерски клубове International Orders Of Old Bastards.
Кани ги да посетят клубната къща и им дава ценен съвет как да си направят "климатик" за през пустинята - като сложат надупчени пакети лед на предния спойлер.
Друга "странна птица", привлечена от българските рокери, бил пастор на Байкърска църква, който раздавал студена вода на отбивка край едно от шосетата в Колорадо. Оказало се, че той често трябвало да умиротворява враждуващи за територии клубове.
Сред най-запомнящите се моменти от лудото препускане Петър откроява преминаването по моста Голдън Гейт в Сан Франциско. "Там имах мисия. Бях взел от общината в Търново лилавото знаме с герба на града ни, което до този момент се ветрееше на мотора ми. Отидох до средата на знаменития мост и го завързах на парапета. На другия ден, когато минахме оттам, то отново се вееше", казва моторджията.
Всички впечатления от пътуването си търновецът е описал в книга.
"С мотора усещането е много по-различно, защото си много близко до природата. Можеш да се оглеждаш във всички посоки, докато на задната седалка на една кола виждаш едно прозорче и нищо повече. Когато си на мотора, усещаш ароматите на тревата, на дъжда, това е авантюрата -да си зависим от природата и да ти е малко гадно.
Американците имат нещо, останало им от каубоите, да се качат на седлото и да обикалят с коне.
Съвременните рокери са наследници на тогавашните каубои", казва моторджията и вече замисля следващото си пътуване до Австралия или Нова Зеландия.
