Зрителят, който харесва “Кой се страхува от Вирджиния Улф” и “В очакване на Годо”, ще остане може би равнодушен към страстите в “Коварство и любов” на сцената на Народния театър. Казвам - “може би!”. Но качествата на спектакъла, които могат да го подразнят заради предпоставените отношения, следващи изречената им заявка, заради високия патетичен тон на репликите, заради страничната помощ на звуците от висящите от тавана метални ленти, които насочват зрителя към природата на чувствата на сцената, ще се харесат от зрителя, който е по-задълбочен театрал. Защото “Коварство и любов” в този сезон на Народния театър е красив спектакъл, изработен със страхотен усет към театралното от режисьора Асен Шопов. След финала 90-годишният постановчик бавно се изкачи на сцената, подпомогнат от актьорите, а емоционалната Александра Василева, която прави страхотна роля, падна на колене пред него.
Наистина, като учебник е тази постановка! Учебник за това, как се режисира днес Шилер, поет от 18-и век.
Представлението е динамично, редуващо драматични сцени с комични (смешната фигура на маршала, изигран от Евгени Будинов в златни одежди и гротескова реч), отреждащо на актьорите привлекателността да покажат най-доброто от себе си. Христо Шопов е точен и лаконичен в ролята си на президента, използващ вероломни средства, за да постигне целите си. Валентин Ганев в ролята на секретаря на президента Вурм е разнообразен в действията си на интригант, автор на фалшивото писмо на Луиза Милер, с което се счупва любовта ѝ с Фердинанд. Александра Василева е лейди Милфорд, емигрирала в Германия англичанка, лакома за място във висшето общество. Сцената с увещанията към Луиза да се откаже от любовта си с Фердинанд е много силна и издава ревност, завист, нетърпение, неочаквана симпатия на съчувстващото женско сърце към съдбата на нещастната девойка, борба между целта за спечелване на Фердинанд и срам от средствата на тази борба. Веселин Мезеклиев като бащата на Луиза е почтен демодиран гражданин, неспособен да защити дъщеря си заради старовремските си неприспособими принципи на живот.
Аня Пенчева, горката, неизвестно защо, е оставена да седи безмълвна като майката на Луиза почти през цялото действие. Би могла да вземе кубчето на рубик, за да убие скуката. Или да пише домашните на децата на колегите си. Луиза се изпълнява от Жаклин Даскалова, актриса с атрактивна хубост, много добра в мятането между влюбена девойка и жертва на политическите козни. Чистота и наивност е изисквал режисьорът от нея. И го е получил. Сцената с лейди Милфорд е прекрасна с градацията на емоциите между двете жени и неочаквания крах на англичанката.
Павел Иванов, като синът на президента, е най-горещият персонаж в представлението, влюбен със съвременно разбиране на тези чувства, готов да се противопостави на баща си и на целия свят, за да защити любовта си. Финалната сцена със смъртта на Луиза не е съвсем ясна в действията на Фердинанд и трябва да се доверим на дотогавашното му поведение. Представлението е много силно, подпомогнато от решенията на Шопов с различните звуци и светлини, като акценти в действието. А също така и с решението на режисьора в ролята на сценограф да заобиколи сцената с части от тавана на Сикстинската капела. Вероятно негова представа за Шилер, съхранена през годините.
Въпреки че знаем развитието на фабулата, седим като на тръни и следим сблъсъка на чувствата и жестовете на отличните актьори с неотклонно внимание.
