Родопите, Пирин и Рила са като на педя от българската площадка за Скайуок (небесна разходка), изградена до смолянското село Ягодина.
Уникалната платформа по подобие на тази от Гранд каньон в Колорадо, наречена "Орлово око", е на ръба на скала на високия 1563 метра връх Свети Илия, където погледът може да стигне до далечни земи и безкрайни хоризонти. Спиращата дъха гледка обаче е надолу към пропастта към Буйновското ждрело.
Дължината на пролома е около 10 км, но се виждат около 2/3 от него. Това е един впечатляващ с красотата си природен кът в Родопите и привлича за посещения много туристи. Ждрелото се извисява величествено над Буйновска река близо до село Тешел. Реката прорязва варовитите скали, а отвесните са в непосредствена близост една до друга. Мястото, където скалите почти се допират, е наречено от местното население Вълчия скок.
Жителите на село Ягодина разказват, че там зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за да нападнат кошарите им. Буйновското ждрело е известно и с голямото си разнообразие на растителни и животински видове, много от които са защитени. То е обявено за природна забележителност през 1971 г. и е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Вдигащата адреналина и на най-спокойните туристи площадка на ръба на скалите е най-новата атракция на района. Направена е от Туристическо дружество "Родопея" през 2009 г. С нея местните се гордеят, че могат вече да покажат всичките си красоти, извисявайки се над скалите във величавото ждрело.
Стоманеното съоръжение е надвесено на 670 м над живописното ждрело и криволичещия успоредно на реката път. Проектирано е да издържа 3 тона тежест.
"Самата рампа е 2600 кг. Направена е от стомана 65 G, от два профила двойно Т - 20/10. Дължината е 11 метра и 90 см. Двата профила, които сме пуснали да излизат над пропастта, са общо 5 метра. Площадката е затворена с ламарина 4 мм и вътре има отработено масло 63 литра в двете стени, за да не ръждясва", обяснява Венелин Исаков, конструктор на съоръжението. Според него при лек пробив на заварките ще потече масло, което е знак, че трябва да се ремонтира. Всички материали са пренасяни с високопроходими машини.
За укрепването на площадката са изразходвани 103 торби цимент, който се е бъркал на върха с вода, доставяна с бидони. От гледна точка на безопасността се разрешава на платформата да бъдат не повече от 5 души едновременно.
"Първо искахме да направим площадка за бънджи скокове, но след това решихме да има наблюдателна платформа по подобие на американската. Тя обаче бе правена 4 години и струва 40 млн. долара, а нашата, макар и не от стъкло и толкова голяма, стана за 3 месеца и е на стойност 36 хил. лв.", разказва родопчанинът.
Тя е финансирана изцяло от входни такси от Ягодинската пещера, стопанисвана от туристическо дружество "Родопея". Наблюденията са напълно безплатни. Единственото условие за туристите е да не се качват до върха в лошо време, защото падат много гръмотевици, предупреждават местните. Затова върхът носи името на повелителя на гръмотевиците Свети Илия. До него от село Ягодина се стига по пътека за малко повече от половин час. Туристическата пътека е около 4,5 км по прекия път. Дотам има черен път, който е непроходим за леки коли, но с джип може да се мине.
Местните превозват туристите на цена от 10 до 15 лева на човек по офроуд трасе с дължина 7165 метра. Денивелацията от площадката по отвес до шосето в Буйновското ждрело е повече от 600 метра. Заради височината му трите мобилни оператора у нас и водещите ефирни телевизии са поставили ретранслатори на билото му.
Преди дни на един от склоновете му на метри от "Орлово око" бяха заснети сцени от филма "Съдилището" на Стефан Командарев с участието на Асен Блатечки. Части от бивш граничен кльон, който е реквизит в лентата, все още са там.
На 3 март по традиция вече цялото село Ягодина - млади и стари, правят поход до връх Свети Илия. Шествието тръгва от центъра на селото под звуците на гайди и родопски песни. На върха се организират различни игри. Същия ден се провежда и офроуд състезание. Пали се черешово топче и се празнува освобождението на България, а и на селото.
От пика на най-старата скална повърхност на връх Свети Илия се откриват величествени панорамни изгледи. На запад се виждат връх Виденица, връх Боздаг, Пирин. На север се открояват Чернатишкият дял с върховете Голям и Малък Персенк, билото на Стара планина с връх Ботев.
На изток погледът опира до Перелишкия дял с в. Перелик (2191 м) и цялата верига от върхове. На югоизток се издига обраслият с вечнозелена иглолистна гора връх Дурдъга (в превод "стой и гледай") който разделя землищата на Ягодина и Триград. Върхът е бранището на мурсалския чай в този район.
Между двете туристически селища са местността Чаирите и природният феномен Пияната гора, до които се стига по трасирани пътеки. Там има кристално чисти води и люшкащи се като пияни хора дървета.
Двете природни чудеса са любим маршрут за туристите. Езерата са изключително красиви, с бистра вода, в която вирее планинска пъстърва. Обградени са от над 2000 дка ливади, откъдето идва и името им (думата чаир в превод от турски език означава ливада). Едно от езерата, обвито в мъгли и изпарения, заобиколено от дървета с причудливи форми, се нарича Магическото езеро. За него се носят легенди, че е обитавано от самодиви.
Наблизо е и другият феномен Пияната гора. Тя е получила атрактивното си име от местните и няма алюзия с романа на Джерълд Даръл със същото заглавие, тъй като назаванието е възникнало по-рано от публикуването му.
В нея дърветата не изглеждат нормално. Всички са наклонени в различни посоки, много са наполовина изкоренени, няма и един вертикален склон. Свлачищните процеси в тази част са много бързи и горният земен слой постоянно се измества. Това води естествено до изкривяване на дърветата, а те се мъчат да възстановят вертикалното си положение спрямо земята, в резултат на което придобиват зигзагообразни и други странни форми. И наистина приличат на пияна компания, която се шляе из долината, търсейки напразно пътя за вкъщи.
Ягодина, където сега живеят около 450 души, е разположена над една от най-посещаваните пещери у нас. Със своите 10 500 метра Ягодинската пещера е третата по дължина в България и най-дългата в Родопите. Образувана от протерозойски мрамори, тя е на три основни нива и две междинни. Посетителите влизат през прокопания изкуствен отвор, докато естественият е 30 м по-нагоре. Средната температура вътре е около 6 градуса дори през най-горещите дни.
Специална пътека, минаваща през пещерата, предоставя възможност да се види красивият подземен свят, формиран в продължение на милиони години. Електрическото осветление ефектно осветява причудливи образувания: драперии, цевични сталактити, пещерни бисери,"леопардовата кожа", сталактони и много други.
Някои от образуванията наподобяват Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Дева Мария и Младенеца, Пижо и Пенда, други носят имената Слона, Крокодила. В пещерата вече стана мода и традиция да се правят и сватби в специална зала на 200 метра от входа. Докато чакат за тур в подземията, малки и големи се забавляват и на “Тролея на Тарзан”, опънат над реката до входа на пещерата.
От село Ягодина освен до връх Свети Илия тръгват още 3 обозначени екопътеки с различна дължина и трудност. Едната води до Ягодинската пещера, друга до пещерата Дяволското гърло, третата е Южнородопска екопътека, която започва от средата на пътя между селата Тешел и Ягодина и по дървено мостче води до водопада Хайдушки дол. Малко по-нагоре е Дяволският мост.
На североизток от връх Свети Илия се намира и пропастната пещера Хаджийска робка. В малкия овал, намиращ се в склоновете на Орлово око, в основата на скален венец, се чернее отворът на пропастта. До отвора на пещерата вдясно се виждат останките от олово, забито в скалата.
"Оловните късчета" ни разказват за страшната драма, разиграла се на това място. Двама младежи били хванати от местните банди през 1945 г., малтретирани и застреляни от упор на това място. След това ги хвърлили в тъмното гърло на пропастта Хаджийска робка. Младежите са от с. Солища до с. Гела. С помощта на добър инструктор по спелеология и малка тренировка всеки турист, любител на силните усещания, може да посети този обект на природата. Пропастната стена е 55 м. След каменния конус пропастната пещера продължава с наклонена галерия и малко езерце. Дъното на галерията е запълнена с малки скални късове. Преди езерото има два скелета и една дъска табела, на която пише: "Тук през 1965 г. влезе Санчо от с. Ягодина и откри два скелета".
