Една необичайна любов събира край релсите и в интернет форумите десетина пловдивчани. От най-малкия до най-големия те си падат по железниците и заради рядкото си увлечение кръстосват страната с влак надлъж и нашир.
"Запалих се преди 2-3 г. Като малък, пресичайки жп линия, винаги се спирах, за да дочакам влака, да го видя", разказва 11-класникът Александър Балевски. Той е един от малкото пловдивчани, които членуват във виртуалната група приятели на железниците. Вече тийнейджър, Александър потърсил в сайта за обмен на видеофайлове vbox7 клипчета с локомотиви. После сам записал няколко и ги качил в интернет. Форумците го насърчили и той продължил. Вместо от компютърни игри, и всякакви пасващи на възрастта му дейности, Сашо се занимава с изучаване на различните серии парни локомотиви, говори си със жепейци, вълнува се даже от обществените поръчки,
които БДЖ обявява. "Отначало мотрисите "Дезиро" даваха дефекти, защото те не са конструирани да се движат по лошите ни железни пътища. После свикнаха с нашите условия", коментира момчето. Чакал с нетърпение доставката на луксозните рециклирани вагони, които БДЖ поръча. "Докараха ги на 1 юни. Отидох на гарата да ги гледам, бяха прикачени към бързия влак София-Бургас, даже се повозих", светят очите на Александър.
Той и приятелите му от хоби клуба често ходят в жп депото и кръстосват България постоянно по железния път. За всичко обаче си плащаме, нали имам ученическа карта с 50% намаление, казва момчето. Вече са си направили няколко срещи, едната била в Банкя. Тогава се разбрало, че фенове на железниците от цялата страна са около 50 човека, като 20 от тях живеят в София. Имало и една жена, машинистката Виолета. Най-младият любител на релсовите возила бил 13-годишен, а най-възрастният - на 58 г. Миналата есен всички се събрали в Горна Оряховица за възстановяването на старинен парен локомотив от музейната колекция "Железопътно наследство" на БДЖ. Държавата осигурила за реновирането 60 000 лева, а момчетата помогнали за свалянето на старата боя, изстъргали на ръка и ръждата отдолу. Включили се и в смазването на ходовата част. Обновеното возило ще пътува по атракционни курсове из страната.
Туристи от цял свят се интересували от такива пътешествия с наши парни локомотиви. Един от най-известните маршрути бил по теснолинейката между Септември и Добринище. Започва от гара Септември, минава през скалисто дефиле, следва изкачване към Велинград. Срещу 50 лева туристите могат да се любуват на величествени, живописни гледки, докато стигнат до най-високата гара на Балканите - Аврамово, с надморска височина 1267 м. Спираща дъха отсечка е междугарието Света Петка-Аврамово, в което само за десетина километра се преодоляват 224 метра височина и има 17 тунела.
Повечето вагони по теснолинейката са ремонтирани, седалките имат синя тапицерия, вагоните са окичени с картини. Скоростта по линията е между 30 и 40 км/ч. Александър обаче се ядосва, че атракционът не се развива достатъчно добре. Железничари от форума му казали, че само за това лято над 160 английски туристи дали заявка за пътуване с парния влак. От БДЖ обаче отказали туровете неясно по какви причини. Държавната компания не се грижела достатъчно добре и за старинните парни локомотиви, които са запазени и до днес. Машината, на която е работил поетът Никола Вапцаров, уж била музеен експонат, но стояла заключена в хале в база Асеново до Кулата. "На локомотива си пише, че е юбилеен, специална табелка показва, че е 46-та серия, произведен 1929 г. в Австрия. Но не може да се види от всеки", разказва Александър.
В Пловдив е започнала реставрацията на стар парен локомотив 14-та серия. "Машината е уникална - швейцарско производство, доста голяма, с нормално междурелсие. За съжаление няма никакъв напредък поради липса на части, а БДЖ няма желание да помага", пояснява Сашо.
Момчето и приятелите му от клуба дали силно рамо и при възстановяването на детската железница в Пловдив. Само за 156 дни през 1979 г. ученици и студенти успели да положат дългото 960 метра трасе с междурелсие 600 mm и да завършат всички съоръжения за осигуряване на движението. "Срамно е, че после почти 20 г. детският атракцион стоя затворен в халетата на гарата. Ние обаче свършихме малко груба работа по локомотива, електроинсталациите си ги правеха техниците", отбелязва скромно Александър Балевски.
Той е един от най-активните форумци в www.lokforum.com. Там има специални раздели за електрически, дизелови и парни локомотиви, за мотриси и вагони. Може да се направи техническа консултация, или пък да се намери информация за
частни железопътни оператори. Администратор на сайта е 24-годишният Марио Евстатиев, който го поддържа вече 4 г. Младежът работи като железничар на гарата в Подуяне.
Не смятам да превръщам железниците в своя професия, защото заплатите са малки, а и в БДЖ има големи съкращения, казва Александър Балевски. Той учи в специализирана паралелка по ювелирство в Пловдив. Решил е като завърши да потърси късмета си в Щатите и там да се занимава с бижутерство. Ако пък заплатите в американските железници са по-добри от българските, мечтае да превърне хобито си в професия.
