Изненадите в Санкт Петербург започват още от гарата.
Когато експресът от Москва приближава, от високоговорителите
на перона еква класическа музика. Подобно посрещане стъписва чуждите туристи, които започват да се оглеждат дали с тях не пътува някой знатен гост, заради когото е тази тържественост. Все пак това е родното място на президента Владимир Путин и на премиера Дмитрий Медведев.
Местните хора обаче обясняват, че така се прави за всеки експрес, идващ от руската столица. Хитър ход да се подготвят пристигащите за царския разкош и спокойствие, на който ще станат свидетели.
Санкт Петербург наистина стъписва с красота и елегантност, особено ако го видиш след Москва, както правят повечето туристи. В него няма бясно движещи се луксозни коли, задръствания и неразумно високи цени в ресторантите, с което отблъсква руската столица. Животът в града така е устроен, че да изглежда максимално гостоприемен.
Той може да бъде разгледан по суша, въздух и вода. Най-добре е обиколката ви да започне от Дворцовия площад пред Зимния дворец. Там има организатори на различни туристически маршрути и е разположена основната забележителност - Ермитажът.
За него обаче трябва да си отделите поне ден, ако искате да разгледате основната част от експонатите му. Всичките е невъзможно, тъй като са над 2,7 млн. А и самият дворец е толкова голям и пищен, че спира дъха на европейците, свикнали монарсите им да обитават много по-скромни помещения.
Пред него чакат поне две каляски с дубльори на Петър I (Велики) и императрица Екатерина II, които срещу заплащане могат да ви разходят, за да си направите снимки като истински царски гости. Подобна услуга се предлага до почти всички забележителности в Санкт Петербург.
Десетки копия на Петър Велики бродят по улиците в услуга на туристите. Това е обяснимо, защото създаването и славата на това място се дължат точно на руския цар. През 1703 г. монархът решава да направи голям град, който да бъде като витрина за културната и архитектурната мощ на Руската империя. Той събира някои от най-добрите архитекти и художници в света по това време, за да го проектират. В продължение на години те създават от блатистото място около устието на река Нева град шедьовър. Прокарани са над сто канала с около 800 моста.
Днес по тях пътуват десетки корабчета с туристи.
Върху отвоюваната от водата суша са издигнати дворци, храмове, театри и административни сгради с невероятно красива и пищна архитектура.
В Санкт Петербург се намира една от най-големите църкви в стил ампир. Казанската катедрала е построена за чудотворната икона на Дева Мария от Казан. Заради внушителния си размер след Отечествената война от 1812 г. е превърната в паметник на военната слава. По-късно е използвана за музей на религиите, а преди 12 г. отново е върната на Руската православна църква.
Недалече от нея се издига църквата "Възкресение Христово", известна още като "Спас на Крови". Тя е построена на брега на Грибоедов канал на мястото, на което през 1881 г. смъртоносно е ранен император Александър II при атентат, организиран от партия "Народна воля". Градена е цели 24 години със средства, събирани от цяла Русия. Стилът е доста по-различен от останалите храмове в града, но не им отстъпва по пищност. Наподобява основната катедрала на Кремълския площад в Москва "Василий Блажени".
който е включен в списъка на световното културно наследство.
На него е разположен Маринският дворец, в който след революцията през 1917 г. се помещава временното руско правителство, а сега градският съвет.
Смолни е друго място, свързано с успешния опит на болшевиките да свалят буржоазното управление. Първоначално красивата сграда, построена по проект на италиански архитект, е била институт за благородни девици. През 1917 г. обаче става база на Владимир Илич Ленин и Лев Троцки за подготовка на нападението срещу Зимния дворец.
Днес Смолни е резиденция на губернатора на Санкт Петербург, затворена за посетители, но има музей за случващото се по време на Октомврийската революция. Дори и да го пропуснете, няма да е голяма загуба. Има много други по-интересни места.
Всъщност Санкт Петербург преживява три революции. Най-голямото изпитание за града е през Великата отечествена война (1941-1945 г.), когато изкарва под блокада 872 дни и повече от 600 000 жители умират от глад.
Една от добре запазените крепости и до днес е Петропавловската, може би защото никога не е участвала пряко във военни действия. Тя е проектирана при създаването на града от Петър I заедно с френски инженер. Разположена е срещу Зимния дворец на малък остров. Още от самото създаване в нея са държани политически затворници. Там умира синът на Петър I - Александър. Болшевиките я използват за щаб по време на революцията и за артилерийска стрелба при щурма на Зимния дворец.
Днес около стените руснаците правят слънчеви бани дори през зимните месеци. Точно пред крепостта е площадката за туристически хеликоптери, с които може да се разгледа Санкт Петербург от въздуха. В двора има храм, няколко музея и монетен двор, в който са се произвеждали всички руски монети и медали до 1990 г. Това не е изненадващо, тъй като градът винаги е възприеман като важен център за управлението на държавата.
Жителите му продължават да смятат, че той е по-добрата столица на Русия, както е било от 1712 до 1918 г.
Санкт Петербург по нищо не отстъпва на големите градове в Западна Европа - широки булеварди, площади и много красиви паркове, до които през почивните дни паркират лимузини със сватбари за фотосесии. Дългите бели коли явно са задължителен атрибут за брачния съюз, тъй като има десетки. Те карат младоженците и на брега на Нева, където под звуците на оркестър се завъртат в първия си семеен танц. Катинарите на любовта, изглежда, са друг важен елемент, защото повечето мостове са окичени с тях.
Освен за сватби Санкт Петербург е подходящ и за посрещане на всякакви празници, защото атмосферата му кара човек да се чувства специален. Най-добре е да отседнете в централната част, където са повечето забележителности. Не се притеснявайте да наемете апартамент или хостел, тъй като заради хилядите чужди туристи, посещаващи Санкт Петербург, всички места за нощувка поддържат високо качество. А и архитектурата на сградите в центъра е такава, че всяка е като малък дворец.
Така ще сте по-близо и до добрите ресторанти, в които предлагат традиционна руска кухня. Един от тях е "Маша и мечокът". Намира се в закътано подземие, което трудно бихте открили случайно. Ресторантът обаче присъства в повечето пътеводители за чужди туристи, защото е превърнат в приказно място за добро хапване и пиене. Там може да опитате истински самогон - силна ракия от пшеница, картофи и цвекло със сельодка, както и фантастични пирожки и блини.
Дори да наемете хотел в по-отдалечен район, има много удобно метро, автобуси и маршрутки, за да обикаляте без проблем града до късно вечерта.
Най-неприятната част за пътуване до Санкт Петербург е получаването на руска виза. Оказва се, че просто не можеш да отидеш и сам да си подадеш документите в посолството в София. Трябва или да имаш покана от руски гражданин, или да минеш през туристическа фирма От посолството услужливо раздават визитни картички на компании, с които работят, но визата чрез тях струва между 150 и 300 лв. Освен това получаването е една малка част от големия сблъсък с руската бюрокрация. Нужни са медицинска застраховка с определено покритие и допълнителна регистрация в хотела, в който отсядаш.
Друга изненада са различните цени за руски граждани и чужденци в музеите, което някога беше и в България.
Проблем е и липсата на директна самолетна връзка между София и Санкт Петербург. Повечето полети са през Москва, така че планирайте екскурзията така, че да видите и двата града. От столицата Москва до Санкт Петербург можете да стигнете и с влак. Трябва обаче да сте готови да пътувате около 8 ч или пък срещу 150 евро да си вземете двупосочен билет с експреса "Сапсан". Той съкращава времето двойно и от прозореца му можете да разгледате руската провинция.
Приблизително толкова струва и самолетният билет между двата града. Полетът е около час, но с пътуването до летището и мерките за сигурност пак ще са ви необходими минимум три. Затова се пригответе за дълго, но и вълнуващо пътуване.
