На бул. "Салвадор Алиенде", номер 508 в центъра на Хавана има една странна сграда. На покрива й е монтиран голям макет на земния глобус, увенчан с пергел. Чуждите туристи в Куба рядко ходят в тази част на града, защото предпочитат да висят по крайбрежния булевард "Малекон" или да обикалят места като "Ла Флоридита" или "Бодегита дел Медио", свързани с бонвиванския период на Хемингуей и коктейлните му фиести с мохито и дайкири.
Булевард "Алиенде" е малко встрани от любимите туристически пътеки на "ол инклузив" посетителите и затова те често пропускат сградата на номер 508. А тя всъщност е една от особено интересните забележителности на Хавана, защото там е седалището на Великата ложа на Куба - най-големия масонски храм на Карибите.
Пергелът на покрива не е единственият указател. Огромен надпис на фасадата над портала и часовник с астрални знаци не оставя никакво съмнение каква е тази постройка. Но всеки непосветен бива изненадан. Масони в комунистическа Куба?! Как е възможно това? И точно на булевард "Алиенде"! Както ще се окаже - нищо случайно.
Аз съм от България, където е пълно с масони, тамплиери, розенкройцери и ще ми е интересно да видя кубински масон. Глуповата наивност и любезен испански обаче не са достатъчни, за да стигнете до Еваристо Рубен Гутиерес Торес - ръководителя на кубинските масони. Но добрата дума в Хавана все още може да свърши работа. В преддверието на ложата дават информация за стъпките, които трябва да предприеме човек, за да получи прием. Както в столицата, така и в останалите братски ложи в страната. Оказва се, че в Куба има повече от 340 ложи с около 30 хиляди посветени членове.
Става дума за официално разрешена от правителството мрежа от организации. Част от масоните са членове и на Кубинската комунистическа партия (ККП).
През 1859 г., когато се смята, че е основана Великата ложа на Куба, в нея със сигурност не е имало толкова комунисти. Партийни членове масово се вливат в редовете на свободното зидарство след 1990 г. Вероятно това може да е свързано с така наречения "специален период" след разпадането на Съветския съюз и соцлагера, когато за Куба настават тежки години и правителството е принудено да предприема най-различни и странни мерки. Но официално никой не дава такова обяснение. Има много версии за това как масонството е оцеляло на острова след революцията на Фидел Кастро през 1959 г. Някои твърдят, че
младият Фидел получил убежище в една от ложите, криейки се от копоите на диктатора Фулхенсио Батиста. Най-разпространената версия е, че Ел Команданте, както кубинците наричат своя комунистически лидер, всъщност е посветен в свободното масонство. Брат му Раул - също. Няма никакво официално потвърждение на този слух. Има обаче един неоспорим факт. Хосе Марти - националният символ на Куба, е доказан масон. Такива са били и други бележити борци за независимост, най-светлите фигури от пантеона на кубинската националноосвободителна борба. Смятаните за бащи на нацията и отечеството Антонио Масео, Масимо Гомес, Карлос Мануел де Сеспедес, Игнасио Аграмонте - всичките до един са били членове на Великата ложа. Виден член на свободното зидарство е и Симон Боливар - освободителят на Южна Америка, почитан днес до обожествяване от братята Кастро, Уго Чавес във Венецуела и социалистическите вождове на Еквадор и Боливия.
А сградата на Великата ложа на Куба не случайно се намира на бул. "Алиенде" в Хавана. Или може би булевардът, наричен преди "Карлос III", не случайно е прекръстен на покойния чилийски президент Салвадор Алиенде - виден масон. По примера на женската ложа на Чили през 2008 г. в Куба са създадени две женски масонски организации. В столицата и в Пинар дел Рио.
Масонските знаци може да бъдат намерени по цялата територия на Острова на свободата. Дори в гробищата. Семейни параклиси и отделни могили - всичките декорирани с пергел вместо кръст.
Докато се оглежда за масонска символика из Куба, неподготвеният чужденец може да се натъкне и на други странни знаци.
Отрязани агнешки глави, кокоши крака, пера, кокали, цветя и нанизи от различни семена. Някои са поставени край пътищата, други плуват в кокосови черупки по реките или може да бъдат намерени под короната на някоя сейба.
Ако борците срещу колониализма, така наречените бащи на нацията, са привнесли масонството в Куба от Европа и Северна Америка, то вуду идва много по-рано заедно с африканските роби за плантациите. Докарвани най-често от Нигерия и Бенин, черните работници приемат католицизма.
Но само за пред господарите си. Тайно продължават да се кланят на африканските си божества и да произнасят молитви и заклинания на езика йоруба. Векове по-късно вярванията се преплитат. Католическите светци и африканските божества ориша се сливат. Днес за много кубинци свети Лазар и Бабалу Айе са едно и също, както Чанго и света Барбара. Свети Петър е Огун - бог на планините и ключовете, а Очун - богинята на реките и женската сексуалност, се слива с образа на Милосърдната Богородица от Ел Кобре - покровителката на Куба.
Много странно! Удивително е обаче каква огромна част от обикновеното население на Куба практикува сантерия или подобни религиозни обреди като майомбе и абакуа - също с африкански корен. И отново въпрос: Как е възможно оракули и магьосници да процъфтяват в комунистическа Куба? Отговорът пак е слух, повтарян под сурдинка, и е лесно да бъде отгатнат. Много кубинци смятат, че Кастро има връзка със сектата сантерия и се ползва с покровителството на божествата ориша. Някои дори дават за пример деня, в който се разбрало, че Фидел е опериран от рак. Тогава главният бабалаво на Хавана Виктор Бетанкур отслужил шестчасов обред под тътена на ритуални барабани, като предлагал на божествата Очоси, Ошун и Огун вътрешността на кокосов орех, накисната в ром. Дали Виктор Бетанкур не е член на Централния комитет на ККП? Глупав въпрос. Но все пак в Куба са се случвали и по-странни неща.
