Прочутият цигулар идва за два концерта у нас
Дейвид Гарет гостува за първи път в София и Варна с класическата си програма ICONIC. С турнето си ICONIC прочутият цигулар отдава почит на златната ера на виртуозите на цигулката. Концертите му са на 5 март, в София, зала 1 на НДК и на 6 март – Варна, ДКС
- Дейвид, какво е чувството най-накрая да тръгнеш на турне с класически репертоар след толкова дълго време
- През годините винаги съм се опитвал да намеря добър баланс между класическите и кросоувър проекти. За съжаление, поради пандемията изобщо не успях да изнеса на сцена никакви класически концерти. Ето защо исках да издам новия си класически албум ICONIC възможно най-скоро и да се върна към турнетата, за да могат моите почитатели да му се насладят на живо.
- От колко време обмисляш идеята за ICONIC?
- Мисля, че работя по този проект повече от 30 години. Всеки велик цигулар е записвал такъв албум с кратки, специални акценти от музикалната история, които първоначално са били написани за цигулка. Само си помислете за онези красиви албуми на Исак Щерн, Йехуди Менухин или Фриц Крайслер, например.
- Значи просто следваш стъпките на твоите учителчи?
- Независимо дали става въпрос за Нейтън Милщайн или Миша Елман, или Хенрик Шеринг, всички тези изключителни цигулари са записали албум с известни произведения в духа на тази традиция. Така че почти се е превърнало в нещо задължително, нещо, което човек трябва да направи в даден момент от професионалното си развитие. Спомням си, че като дете обичах да слушам албумите, записани от тези емблематични музиканти. Разбира се, слушах техни изпълнения и на Брамс или Бетовен, но любимите ми албуми винаги бяха тези с кратките, енергични произведения.
- Всички аранжименти в ICONIC се изпълняват в комбинация от цигулка и китара. Как си хармонизират тези два инструмента?
- Беше много лесно да се намери точният баланс между цигулката и китарата, защото има безброй пиеси, които например Николо Паганини е написал за тези инструменти. Това, което малко хора знаят е, че Паганини е бил виртуоз, както на цигулката, така и на китарата. Пианото основно служи като основа по отношение на хармониите и прогресията на акордите. Най-общо казано, човек може да гледа на китарата като на пиано от 18-ти и 19-ти век. Като акомпаниращ инструмент, китарата има много по-дълги традиции от пианото. Ето защо мисля, че китарата и цигулката си пасват страхотно.
- С третото произведение ни връщаш в епохата на барока, при Кристоф Вилибалд Глук.
- Тази композиция е включена и във филма, за който говорех - „Портрет на един художник“. Това е нишка, която минава през целия концерт. Когато правите албум, винаги се опитвате да работите върху нещо ново и различно за себе си. Повечето от произведенията в ICONIC са парчета, които никога преди не съм свирил у дома или не съм свирил на живо. И затова решихме да направим нов аранжимент на тази мелодия.
-… и след това продължаваш със „Зима“ от „Годишните времена“ на Вивалди.
- Знаеш ли, мисля някой ден да запиша цял албум с „Годишните времена“. А дотогава - ще свиря това произведение за онази част от публиката, която може би сега навлиза в класическата музика.
- Следва една от най-известните композиции на Сен Санс – „Лебедът“ от неговия „Карнавал на животните“, друга популярна мелодия.
- Както казах и преди, моите концерти не са само за любители на класическата музика и съответно - обичам да смесвам нещата. „Лебедът“ е за публиката, която може да не е толкова запозната с класическата музика.
- Връщаш се към Вивалди. Този път с „Лято“...
- Вивалди ни връща в ерата на бароковата музика. През онези дни все още не е имало модерно пиано, тъй като то се появява едва по времето на Бетовен. Следователно пианото е намерило своето място като инструмент сравнително късно във вида, в който го познаваме днес. Въпреки това мисля, че клавесинът има много подобен звук на класическа китара. „Лято“ на Вивалди е много добре познато, виртуозно произведение. За огромно международно турне, като ICONIC, където можем да свирим в толкова различни в културно отношение държави - Сингапур, Тайван, Китай или Австралия, трябва да има парче в програмата, което всеки знае.
