Експремиерът Жан Виденов го нарече "онзи флейтист".
Полицаите, които го арестуваха в понеделник при протестите в София, едва ли са имали представа, че в ръцете им е един световноизвестен музикант, пълнил зали в целия свят. Ако пък знаеха, със сигурност щяха да зяпнат с отворени уста, защото е ясно, че флейтистът Кристиян Коев далече не е беден и не нуждата го е принудила да участва в протестите.
(Вижте и чуйте някои от виртуозните изпълнения на Кристиян Коев тук, тук и тук.)
"Това, което най-много ме накара, е ценностната система, която дори понякога мразя, че притежавам", споделя пред "24 часа" знаменитият маестро.
"Не мога да си представя, че живея в една държава, където възрастните хора са подложени на геноцид поради липса на пари, отопление и ток, нямат достойна старост. Но и за младите е страшно. Не мога да си представя да има майки, които да не могат да купят на децата си най-обикновени дрешки. В момента младият работоспособен човек не може да издържа дори себе си, камо ли своите родители. Това е някакво Средновековие."
Но музикантът протестира не от вчера. Участвал е в демонстрации и в Рим. И то не срещу мизерията, а срещу увеличението на цените на пакетчетата спагети само с някакви си 5 евроцента. "Представяте ли си каква обида е това за италианците? Това е удар срещу националната им кухня", казва Кристиян, който има и българско, и италианско гражданство.
Апенинската страна е мястото, където той получава музикалното си образование и откъдето тръгва към световната слава.
Всъщност маестро Коев изобщо не е трябвало да става музикант. Поне това не са искали родителите му, също добре познати у нас виртуози на флейтата. Николай Коев е член на знаменития български квартет "Еолина". А Росица Иванова е единствената флейтистка в света, записала концерт с известния кубински китарист Лео Брауер.
"Няма как да не обикна флейтата, след като съм познал звука още от бебе", споделя Кристиян.
Едва 8-месечен, през пролетта на 1970 г. той е отведен от родителите си в Куба, където живее чак до 13-ата си година. Баща му е преподавател по флейта в хаванската консерватория, а майка му - солист във филхармонията.
Започнал да свири на пиано като малко дете, по-късно Кристиян пожелал флейтата и родителите му отстъпили.
Завърнал се в България, младият още музикант постъпил в музикалното училище "Любомир Пипков" в София, което завършил през 1989 г. Тъкмо го приели в консерваторията, и дошла демокрацията.
Още в първите месеци Кристиян Коев заминал с един български оркестър за Италия, където свирили нещо, което по думите му било халтура, просто за припечелване на някоя друга пара. Един ден в залата, където репетирали, Кристиян забелязал знаменития италиански флейтист Северино Гадзелони, чиито изпълнения слушал от най-ранната си възраст. Но и италианският виртуоз харесал как свири българинът. Веднага след репетицията Гадзелони предложил на Кристиян да му отпусне стипендия и той да дойде да учи в Рим.
Коев изпитал неудобство и предпочел да се прибере в България. Но в София започнал редовно да получава от Гадзелони програма на лекциите и ноти. Тогава Кристиян взел назаем 300 долара и долетял в Рим.
Кристиян става любимият ученик на италианеца, наричан Златната флейта. И след смъртта на Гадзелони през 1992 г. българинът е обявен за негов наследник. Така, едва 22-годишен, той получава прозвището Златната флейта.
Друг е въпросът, че той, а и много други негови колеги наистина свирят със златни флейти. Те са най-качествените.
"Металът при флейтите е като дървото при струнните инструменти. Вибрацията минава през молекулите. Среброто е добро, златото е отлично, а платината - много зле", обяснява Кристиян. Самият той си купил златната флейта, след като спечелил Конкурса на богатите в Милано. Това е годишна проява на музиканти, финансирана от заможни хора. Флейтата на маестро Коев е 18-каратова.
Да се чуди човек защо се е върнал в България!
"Дойдох си преди година, защото все пак е моя родина. Имам и възрастни родители, искам да съм до тях. Тук е и семейството ми. Имам осеммесечно бебе от приятелката ми, с която скоро смятаме да се оженим официално. По-лесно е аз да се върна, отколкото те да дойдат при мене. Може да вляза един ден в политиката, ако ситуацията продължава да е тежка и ме принуди", казва маестрото.
В Колумбия го пазили като президент
Няма най-хубав или най-знаменит концерт, има само най-различни изживявания, казва Кристиян Коев. Всяко изживяване е по своему уникално.
Енрике Батис Кембъл, диригент на Симфоничния оркестър на щата Мексико в едноименната държава, е човекът, прекъснал за първи и последен засега път концерт на Кристиян Коев, за да помоли намиращи се в залата група военни незабавно да напуснат. "Те си разлистваха програмите, шумяха и маестрото им каза, че ако са прости, да бъдат така добри да стоят далече от това място. След което се обърна и продължи концерта", смее се флейтистът.
В столицата Мексико същият диригент накарал персонала да прогони птиците от дърветата в парка, защото му пречели.
Изключително трудно е да се свири на флейта в град Толука, столицата на щата Мексико. Причина е голямата надморска височина. "Там едва ли не трябва да промениш изцяло техниката на свирене, защото не ти стига въздухът."
В колумбийския град Кали Коев бил охраняван като президент. Там всеки чужденец е заплашен с отвличане или от партизани от марксистките Революционни въоръжени сили на Колумбия (ФАРК), или от наркотрафиканти. Те искат баснословни откупи, които правителството в Богота е принудено веднага да плаща, за да не бъде убит отвлеченият. "Концертът беше в края на престоя ми в Кали. Оркестърът на този град е уникален, един от най-добрите в света. Но животът ми беше над всичко и изобщо не разбрах какво съм изсвирил", припомня си Кристиян.
