Да пиеш кафе в Париж на масата на Сартър
"Виж Неапол и умри", е фраза, останала в историята. Тя обаче не важи за Париж, защото там са нужни 10 човешки живота, за да успее човек да се наслади на цялата красота, изложена гордо на показ и скрита в потайни кътчета на френската столица.
Директно оттам дойде и новият ни служебен премиер Марин Райков, посланик на България първо в периода 2001-2005 г. и после от 2010 г. до момента на поемането на преходния кабинет.
Париж е безспорно един от най-посещаваните мегаполиси на света. Но бъркат онези, които решават да потънат в музеите, защото непременно трябва да се снимат пред Джокондата или Венера Милоска, пред туземките на Гоген или пред странните портрети с носове върху челата на Пикасо.
Да, всичко това безспорно е неизменна част от атмосферата на този уникален град и на френската цивилизация и то трябва да се види, но истинският чар на Париж е на улиците - в градинките, кафенетата, кварталните бирарии, на местата, където се събират младите, в книжарниците, на пазарите, които се появяват за няколко часа и след това изчезват сякаш никога не са били, в бутиците, белите каменни фасади с металните орнаменти, корабчетата по Сена и какво ли още не.
Затова, ако отивате за първи път, за музеи си отделете не повече от 2-3 дни, за да има защо да се върнете пак. Останалото време прекарайте в ходене пеша и си дръжте очите широко отворени.
Три квартала като цяло са превърнали в символи в Париж - Латинския, Маре и Монмартър. Ако човек отиде във френската столица и не посети точно тях, значи напразно си е купувал билета.
Правени са десетки класации на най-важното, което туристът трябва да си запише, когато готви пътуването си. В този списък почти винаги са изкачване на Айфеловата кула, разходка по булевард Шан-з-Елизе до Триумфалната арка и в Люксембургската градина, разглеждане на Лувъра, влизане в "Нотър Дам" и "Сакре кьор", посещение на спектакъл в "Мулен Руж" (за символите на Париж - виж карето).
Нощните разходки в Париж са задължителни. Центърът на града никога не притихва и там всеки би могъл да върви пеша до късно през нощта, без да се притеснява за сигурността си. Вечерната разходка с кораб по Сена също е незабравимо преживяване, особено ако е съчетана с вечеря на свещи. Друга запомняща се за цял живот гледка е тази от моста със златните статуи "Александър III" рано сутрин, когато градът започва да се събужда. Особено прекрасно е това в неделя сутрин, когато Париж е съвсем пуст и притихнал. Първият камък на този мост е поставен от Николай II през 1896 г. в чест на баща му Александър III, чието име носи.
Ако човек може да стане достатъчно рано, за да види изгрева на слънцето, застанал по средата между "Инвалидите" от едната страна, Гран и Пти пале от другата, това със сигурност ще е душевна наслада за цял живот.
Парижани използват всеки миг, когато не са на работа, да бъдат на открито, пък и било в центъра на града. През лятото те си имат "Пари плаж", когато бреговете на Сена около големия остров Сите се превръщат в плажове с чадъри и шезлонги. Всеки слънчев ден обаче те използват, за да полегнат на моравата около фонтаните на площад "Трокадеро", на Марсово поле или в градината на Тюйлери.
През съботите и неделите това се случва най-вече в Булонската гора или гората Венсен, която се намира на срещуположната страна на града. Там може да се кара велосипед или да се наеме лодка или водно колело за разходка в езерата.
Едно от много приятните места за отдих на открито е паркът "Андре Ситроен", разположен точно пред най-модерната болница на Париж, носеща името на президента Жорж Помпиду.
Разбира се, при по-продължителен престой е задължително да се отиде и до двореца Версай, който се намира само на половин час път с градските влакове RER. При хубаво време човек дори не изпитва желание да влезе в разкошните зали на самия дворец, в който е живял Кралят Слънце Луи XIV.
Защото най-забележителното нещо са разположените върху 815 ха градини, дело на Андре льо Нотър, както и фонтаните, някои от които са пеещи.
По онова време по телевизията в Белград показват само боеве и убити, храна почти няма, болниците са претъпкани. От този период семейството пази банкнота от 500 млрд. динара, тъй като парите се обезценяват не с дни, а с часове.
Докато работи в посолството в Белград, Райков започва борба за откриване на български културен център в Босилеград, а защитата на правата на сънародниците ни в Западните покрайнини и в Македония приема като мисия, защото приятелите му в Скопие са много.
Българите в Париж имат културен център също благодарение на неговите усилия по време на първия му посланически мандат там от 2001 до 2005 г.
Съпругата на новия служебен премиер Марияна е завършила френска филология и има специализация в престижното училище по администрация ENA в Париж. Голяма част от нейното детство - цели 6 години, също минава във Франция покрай баща , който е служител на "Балканкар". Самата тя е работила в държавната агенция на архивите, а по-късно е шеф на дирекцията за международни програми и проекти в министерството на правосъдието. Като жена на дипломат се налага периодично да слага пауза на собствената си кариера, за да придружава съпруга си.
Всъщност френският език ги среща. Запознават се на международна конференция, на която и двамата са преводачи. През 1984 г. стават семейство.
Оттогава са неразделни. Марияна е най-голяма опора на Марин Райков в трудни моменти. А такива за него настъпват по времето на тройната коалиция, когато той е отзован предсрочно от Париж. Връща се във външно министерство, където го назначават на длъжност, която изобщо не съответства на ранга му на посланик. За този период той обича да казва, че е бил поставен във фризера сред всеобщото безразличие. Правителството на ГЕРБ го кани отново за зам.-министър, а през 2010 г. заминава за втори мандат като посланик в Париж.
Като ученик и студент Райков ходел на тенис и карал ски, но сега не му остава време да спортува. Не играе футбол, но по стечение на обстоятелствата сега точно на него се падна отговорността да бъде рефер на изборния мач.
Двете му деца вече са самостоятелни хора. За разлика от баща си, който се разтоварва единствено с разходки в планината и из София, синът от малък се занимава със спорт, а дъщерята - с балет, за да бъдат приучени на постоянство, дисциплина и труд. Райко, кръстен на дядо си, тренира 8 г. таекуондо и стига до черен пояс. Това лято той ще завърши право в Сорбоната. Едновременно ще получи диплома и от Колумбийския университет в Ню Йорк. За там печели стипендия с конкурс, на който се явяват 350 кандидати. Има награда за най-добра пледоария от факултета си във Франция. Иска, когато вземе дипломите си, да се върне в България и тук да прилага наученото.
Дъщерята Лора е първа година студентка по културен мениджмънт също в Сорбоната. Тя танцува от детската градина.
Сама взема решението да учи в балетното училище в София. Когато баща заминава на втория си мандат в Париж, тя се записва в гимназията, но паралелно всеки следобед посещава балетната школа на името на руската балерина Станлова.
Въпреки че са много сплотено семейство, времето им да се събират всички заедно е оскъдно. Опитват се обаче да спазват поне традицията на неделните обеди. Но в момента отново са разделени - децата продължават образованието си в чужбина, а Райков и съпругата му са в България, където им предстоят два много трудни месеца.
Посолството ни в Париж строено от аристократи през XIX в.
Българското посолство в Париж е разположено в един от най-красивите квартали на френската столица - точно на ъгъла на булевардите "Рап" и "Боске" в VII арондисман. През моста "Алма" на другия бряг на Сена е тунелът, където през 1997 г. се разби в катастрофа британската принцеса Даяна. Днес там има паметник като пламък, където се събират нейните почитатели от цял свят.
Кварталът, където се намира българската мисия, е застроен в средата на XIX век според градостройствения план на барон Осман, според проучване на историята на мястото, направено от Културния институт към МВнР.
Фамилията Мустие-Меринвил, чиито инициали и герб с маркизка корона са запазени на фронтона на сградата, издига на това място своя частен дом в стил Людвик ХV. Скоро домът става собственост на голямата аристократична фамилия Николау. От 1879 до 1889 г. резиденцията е обитавана от апостолическите нунции Часки и Сичиалиано ди Ренде.
През 1889 г. на адреса е открит атракционният парк "Страната на феите". При окупацията на Париж през юни 1940 г. немците реквизират сградата и настаняват в нея щаба на военната флота. Едно подземие (сега затрупано) било връзка с градската канализация и река Сена и било използвано за задържане на затворници и за тайни комуникации.
Българското правителство става собственик на сградата на 26 май 1944 г. в присъствието на генералния консул на България Христо Шишманов.
Неофициално в Париж се говори, че заради лошата слава на мястото, където се е смятало, че нацистите са измъчвали хора на Съпротивата, тя е била продадена доста евтино и държавата ни я придобива на стойността на няколко вагона тютюн.
