Антверпен се намира в северна Белгия и е разположен на река Схелде. Населението му е около половин милон души, а пристанището му е второто по големина в Европейския съюз след това на Ротердам. Градът се е превърнал в нещо като търговски център на цяла Белгия, Франция, Германия и диамантените мини в Южна Африка. Антверпен е на около час с влак от Брюксел и е толкова красив, че ти спира дъха. Виктор Юго, влизайки в Антверпен възкликва, че "такова насилие над сетивата трудно може да се поеме".
Архитектурата в Антверпен е впечатляваща - влиянието на Холандия и Франция създава усещането, че сградите са от захар. Подобно чувство изпитва човек и в Брюж. Разходките в града са задължителни дори и в дъждовно време - снимките ви може и да не станат перфектни, но всичко останало ще бъде.
В центъра на известния площад Grote Markt е фонтанът Brabo fountain. Легенда разказва как римският войник Силвий Брабо – роднина на Гай Юлий Цезар, освободил града и посещаващите го кораби от тираничния великан Антигоний, отрязал за наказание ръката му и я хвърлил в реката. Именно от това хвърляне на ръката, на холандски “hand werpen”, според някои изследователи произлиза наименованието Антверпен. Зад фонтана е кметството на града. В ренесансовата сграда, строена под ръководството на Корнелис Флорис де Фринд, е вградена статуя на Дева Мария – покровителката на града. Кметството е строено между 1561-1564 г., а към партерния етаж водят цели 45 външни врати.
В Антверпен има много интересни музеи, които си заслужават да се посетят ако имате повече време - на фолклора, етнографски, археологически, на изящните изкуства и т.н. Къщата на Рубенс обаче е едно от най-посещаваните места в града. Рубенс се настанява в къщата си на улица Wapper през 1615 г. след завръщането си от Италия и сътворява повече от 2000 картини с помощта на неговите ученици Ван Дайк, Якоб Йордаанс, Питър Брьогел. В музея на изящното изкуство пък можете да видите произведения на Ян ван Ейк, Жан Фуко, Куинтен Масейс, Рубенс, Якоб Йорданс, Ван Дайк.
Непременно трябва да видите и катедралата “Света Богородица” - най-голямата готическа катедрала на територията на някогашна обединена Нидерландия, строена почти два века – между 1352 и 1521 години. Централният неоготически портал, представящ Страшния съд, датира от началото на миналия век. Подът на катедралата е специално повдигнат и отвън тя изглежда по-висока, отколкото вътре, където можете да разгледате четири от картините на Рубенс.
По време на разходката в Антверпен хапнете от прочутите waffles, наподобяващи познатите ни гофрети, ама естествено, в Антверпен са по-вкусни, особено със сладолед и шоколад едновременно. Разбира се, трябва да си вземете и пържени картофки, а и някое друго диамантче при наличие на средства за подобна покупка.
Царството на диамантите е в района на Централната гара в града. Витрините блестят от злато и скъпоценни камъни и изкушават окото с разнообразни модели и цветове. Диамантената индустрия се заражда преди пет столетия с идването в града на евреи хасиди от Португалия. В края на XIX век в индустрията навлизат все повече евреи от Източна Европа, предимно от Русия, Полша и Украйна. Именно те създават първото тържище за скъпоценни камъни през 1904 г. Борсите за диаманти са четири, като най-голяма е залата на Антверпенската диамантена борса, създадена още през 1904 г. Между 70 и 80% от търгуваните по света нешлифовани диаманти и половината от обработените преминават през Антверпен. Тук се продават и 40% от промишлените диаманти, създавани по изкуствен начин и използвани в индустрията.
Централната гара на Антверпен е забележителна сграда и едно от най-важните архитектурни забележителности в Белгия. Списание "Нюзуик" я поставя на четвърто място в проучването си за най-красивите гари в света. Тя е открита през 1905 година от крал Леополд II. Дело е на архитекта Луи дьо ла Сансри от Брюж (1838 - 1909 г.). Построена е в стил еклектика (комбинация от няколко предходни стила), като главната зала е в необароков стил. В реставрацията на гарата има пръст и българският скулптор Ивайло Вутов, работил по скулптурните групи по фасадата.
Връщайки се от гарата към центъра, изяжте един сладолед, ама най-шарения! Защото Антверпен е сладурско шарен...и вкусен.
