Разложкото село е подходяща дестинация за двудневна семейна екскурзия
Независимо от сезона, то гостоприемно приема туристи и има с какво да ги изненада и очарова. Местни краеведи сочат Добърско за най-старото населено място в Югозападна България, известно от историята като селото на странстващите певци, а също и на самуиловите войници.
Според преданието войниците, ослепени от византийския император Василий II след Беласишката битка, тръгнали към Рилската света обител да търсят лек за слепотата си. По пътя били застигнати от снега и отседнали в Добърско да презимуват. Някои останали завинаги и създали тукашната певческа школа. Наричали ги странстващи певци, защото напролет тръгвали да обикалят надлъж и нашир българските земи и да пеят научените в Добърско песни. Наесен се връщали в селото, привлечени от гостоприемството на местните, от красотата на мястото и от лековитите свойства на водата, която бликала от десетки извори в околността.
И днес светена вода, която помага при очни болежки, църцори от аязмото в двора на храма "Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" - един от 100-те национални туристически обекта. Смята се, че е построен през 1614 г., но някои изследователи го датират още от XI в., именно от времето на самуиловите войни. Наполовина вкопана в земята, без камбанария и купол, черквата прилича на малка крепост отвън, а отвътре спира дъха с богатата си украса.
Нейните удивителните стенописи са сред най-ценните образци на българското църковно изкуство. Реставрирани са през 70-те години на ХХ в. и оттогава достъпът в храма е ограничен - вътре не се допускат повече от 15 души наведнъж, времето на престоя им се контролира, снимането на фреските не е разрешено. Свещи не се палят, а литургия се отслужва един-единствен път в годината - на Тодоровден. Храмът е единственият у нас, посветен на двамата светци с име Теодор - Тирон и Стратилат, византийски войни, посечени заряди вярата им в Христа.
Освен да се наслаждават на песните на Добърските баби, на техните чудни баници и други кулинарни специалитети, гостите на селото могат да минат и по т.нар. енергийна пътека. Тя свързва 8-те лековити извора в околността и стига до наскоро открита римска пещ от III-IV в. и други следи от антично селище. През лятото по-опитните планинари може да тръгнат по стъпките на средновековните пилигрими - оттук минава древен поклоннически път от Атон за Рилския манастир, чиято слава в миналото била не по-малка от тази на Камино във Франция и Испания. В Добърско си имат дори камбана от Атон, подарена от Ватопедския манастир през 1888 г., която може да се види в музейната сбирка.
Специално внимание заслужава и втората черква на селото, която е на една ръка разстояние от Стария храм. Тя единствена по нашите земи носи името "Сретение Господне". Построена е през 1860 г. и е изографисана от представителя на Банската художествена школа Симеон Молеров. Казват, че който веднъж е бил в Добърско, вдъхнал е тукашния кристален въздух и е напълнил очи с приказната гледка към Пирин и Разложето, няма как да не се върне отново и отново, както са правели странстващите певци в миналото.
Автор: ВЕРА ДАЧЕВА, в. "Всичко за семейството"