Музикална група от италианци, испанка, полякиня и румънка популяризират балканските мелодии в съвременен аранжимент
Първото нещо, което ви идва наум, когато гледате изпълнение на някоя от творбите на групата “Нубрас”, е, че в нея има поне двама-трима българи. Не се заблуждавайте – сред седмината от ансамбъла няма нито един, роден по нашите земи, въпреки че изпълняват български фолклор. Цяло лято четирима италианци, испанка, полякиня и румънка обикалят Ботуша и изнасят концерти, в които се преплитат джаз, балкански фолклор и класическа музика. Неотдавна групата записа диск на живо по време на концерта си в Рим. Като прощъпалник в нашия фолклор обаче може да се смята първият музикален албум на групата - “Български маршрути” (Bulgarian Routes). Той е записан миналата година в Пловдив с участието на народната певица Дияна Василева, част от “Мистерията на българските гласове”, кавалджията Кирил Бележков и гъдуларя виртуоз Борислав Гълъбов, част от националния ансамбъл “Филип Кутев”.
Всички заедно поставят началото на музикален проект с българска музика, финансиран от Европа чрез програмата Culture Moves Europe. Проектът е мост между западната класическа музика и фолклорните традиции от Балканите и Близкия изток. Аранжиментът е дело на Георги Сейменски. Затова и ритмите пулсират между български народни танци, типичния за италианската зона Саленто в Пулия народен танц пицика, сръбски и македонски мелодии. Народната песен “Чие е това момиче”, “Криво пазарджийско”, “Нубрас тропанка” и “Танц от Кърджалийско” са само някои от изпълненията на ансамбъла в диска.
С членовете на “Нубрас” се виждаме чрез видеовръзка в деня след концерта им в Ливорно, Тоскана. След час ще потеглят към Болоня за следващия си концерт. Един след друг те се редуват пред видеокамерата на Джулия Анита Бари, едната от цигуларките в групата, за да споделят за “24 часа” опита от турнето си. В този период към групата се е присъединила и румънската певица Роксана Ене, която също сътрудничи. От 1 юни до 21 септември те ще свирят в общо 18 града из Италия.
“Нубрас е арабска
дума, която означава
смел
Първоначално аз, другата цигуларка – Карла, и саксофонистът Джорджо свирехме в друга група, но решихме да създадем свой оркестър, който кръстихме “Нубрас” по съвета на наш арабски колега”, разказва Джулия. Тя е завършила Консерваторията във Венеция и политология и международни отношения в университетите на Падуа и Флоренция. Работила е за много неправителствени организации, а успоредно с това е сътрудничила и с много известни музиканти, сред които и Ренато Дзеро.
Испанката Карла Мулес Гонсалес, която е другата цигуларка в групата, разказва за “24 часа”, че членовете ѝ се събрали постепенно, един по един. Карла е завършила класическа цигулка в Консерваторията на Валенсия, но после се посветила и на танго, фламенко и на музика от Източна Европа. Първо се запознава с Джулия, а после срещат и Джорджо Гадоти, който свири в групата на алт саксофон и гайда. Той обаче още от малък свири и на други инструменти. Иначе е политолог, който след завършването на висшето си образование
обикаля три континента,
за да се усъвършенства
в различни стилове в музиката – в Куба, Индия, Австралия. В Италия се отдава на джаза, но свири и в оркестри за балканска музика.
И така по време на едно пътуване Джулия, Карла и Джорджо се запознават с виолончелистката Рахел Блубергер. Тя е полякиня, която е учила в Краков и е завършила Консерваторията на Болцано. Преподава виолончело в много училища в Трентино Алто Адидже. После идва и неаполитанският акордеонист Нино Конте, който от 2011 г. участва непрекъснато в спектакли, концерти и фестивали в Италия. “Научих се да свиря на акордеон в родния ми град до Неапол, където има много силни традиции в тази сфера. Още
от 11-годишен започнах
да се уча от
различни групи
После започнах да слушам и румънци, свирещи на акордеон по улиците. Бил съм и в Румъния, за да се уча да свиря. Слушал съм и изпълненията на българина Недко Богданов”, разказва Нино.
През миналата година към групата се присъединява и шестият член - Джовани ло Кашо, който е на ударните инструменти. Той е учил музика в колеж към римския университет “Сапиенца”. Има зад гърба си сътрудничество с най-известни композитори и музиканти – от Луис Бакалов до “Мистерията на българските гласове”, записал е над 50 диска, гастролирал е в десетки страни по света.
Как се ражда идеята за BG диск?
Джулия и Джорджо пътуват до Чипровци с членове от брюкселския оркестър “Балкан”. Заедно участват в 10-дневен курс по българска музика с местни музиканти - всичко това е организирано от белгийски цигулар. Когато се връщат в Италия, споделят преживяванията с колегите си. Решават да задълбочат интересите си в българската музика благодарение на запознанствата си с наши инструменталисти и така кандидатстват за субсидия от ЕС. След това отиват в България, където гостуват на Борислав Гълъбов и Дияна Василева. Присъединява се и кавалджията Кирил Бележков, когото познават от курса в Чипровци.
Заедно с българите сътворяват обща творба – “Пицика в България” (традиционен танц от Саленто и Базиликата). Така обединяват две традиции в музиката. След това всички отиват в Пловдив, където записват диска си през ноември 2023-а. За пръв път “Български маршрути” е представен в Рим през март 2024 г. По време на концерта си записват и втория си албум.
Членовете на групата живеят в различни точки на Италия, но се срещат периодично, за да работят заедно – понякога в Рим, друг път в Тоскана. Надеждата им е догодина да успеят да доведат тук българските си колеги, за да изнесат заедно концерти в Рим, Флоренция и Неапол.
