България, богатата на култура страна на Балканския полуостров, се разкрива като очарователна страна на операта. Режисьорът-визионер Пламен Карталов и неговият всеотдаен ансамбъл създават със скромни средства истински сценични чудеса. Почти 200 продукции свидетелстват за неговото неуморно творчество и интензивното въздействие на неговите продукции, съобщиха от Софийската опера.
След шумния успех на фестивала на Рихард Вагнер, последва още една забележителна постановка, която трогна преди всичко българската публика, но също така и чуждестранните посетители.
На внушителния фон на храм-паметника „Св. Александър Невски" в София на 26 юли 2024 г. се състоя премиерата на музикалната поема „Рилският пустинник". Това произведение, което е наполовина опера, наполовина оратория, е по сценарий на Тихомир Павлов и по музика от Кирил Попов. По случай 100-годишнината от освещаването на храм-паметника Софийската опера представя това впечатляващо произведение, което има дълбоки корени в българската история и духовност.
Камбаните на катедралата тържествено биеха вечерта. Режисьорът Пламен Карталов възроди една важна традиция на операта на площада, която беше започнала през 90-те години на емблематични места в София. Спектаклите на „Рилския пустинник" не само са посветени на 100-годишнината от освещаването на катедралата, но и са получили личното благословение на новоизбрания патриарх Даниил, което подчертава духовния смисъл на постановката и чрез неговото присъствие подчертава тържествеността.
„Рилският пустинник" е музикална поема, която разказва историята на живота на Свети Йоан, важен български светец. Постановката се състои от две действия и десет сцени и се характеризира със смесица от оперни и ораториални елементи. Творбата пренася зрителя в българското минало и разкрива дълбоките духовни и културни корени на страната.
Писателят Тихомир Павлов, роден като Александър Александров Павлов на 14 юни 1880 г. в Казанлък, разкрива литературния си талант още в ранна възраст. Произведението на Павлов „Рилският пустинник" е написано малко преди смъртта му през 1937 г. и дълго време остава в забрава. Едва през 2022 г. то е преоткрито от Кирил Попов и от него му е придадено музикално звучене. Павлов е бил ангажиран писател и журналист, чието творчество е било силно повлияно от българската история и национална идентичност. Неговото литературно наследство включва стихотворения, романи, разкази и исторически изследвания.
Протойерей Кирил Попов, роден на 5 декември 1955 г., е видна фигура в българската църковна музика. Попов работи като диригент и композитор в продължение на десетилетия и е създал над 100 църковни песнопения и светски песни. С „Рилския пустинник" той създава творба, която по впечатляващ начин съживява българската духовност и история. Попов присъстваше на спектакъла и накрая беше бурно аплодиран за своята творба. Тук трябва да споменем и Георги Стрезов, който е написал отлична колоритна инструментация.
Действието на "Рилския пустинник" се развива през Златния век на България, когато страната процъфтява при управлението на царете Св. Борис-Михаил, Симеон Велики и Св. Петър. Историята започва с младия Йоан, който след смъртта на родителите си раздава имуществото си на нуждаещите се и се оттегля в уединението на българските гори, за да живее живот в пълна отдаденост на Бога.
Първото действие описва влизането на Йоан в манастир, първите му духовни преживявания и срещата с брат му, който се опитва да го върне в светското общество. Малкият му племенник Лука го търси, за да остане с него. Бащата на Лука взима обратно сина си, който малко след това умира ухапан от змия. Йоан е силно разтърсен от това, но остава твърд в своето решение да посвети живота си на уединение и молитва. Второто действие показва дълбоката молитва на Йоан за българския народ и срещата с цар Петър, който търси неговия съвет. Йоан, който отхвърля всички светски притежания, се моли за благополучието на своя народ и изрича пророчество за построяването на храм на мястото, където е умрял неговият племенник Лука. Творбата завършва с Възнесението на свети Йоан и многовековното почитане на неговите мощи в Рилския манастир.
Спектакълът се състоя вечерта на внушителния фон на храм-паметника св. Александър Невски в София. Тази монументална сграда осигури величествена и духовно заредена атмосфера, подобаваща на произведението. С тази постановка Софийската опера създаде нов, дълбоко вълнуващ образ на българския народен светец. Режисурата на Пламен Карталов беше обмислена и изпълнена с уважение към историческия и религиозен контекст на творбата. Карталов създаде постановка, която по впечатляващ начин предаде както историческото значение на Свети Йоан Рилски, така и неговото послание. Използването на откритото пространство пред катедралата св. Александър Невски осигури величествен визуален фон. Светлинният дизайн на Емил Динков беше изтънчен и ефектен. Създаваха се различните настроения на съзерцание и драма, които се изискваха от произведението. Изключително ефектните мултимедийни прожекции на Владимир Грънчанов допълваха декорите и визуално открояваха българските пейзажи и жизнения път на Свети Йоан. Тези прожекции бяха не само декоративни, но също така значително допринесоха и за наративната плътност на представлението. За първи път беше позволено да се прожектират ефекти с изображения върху катедралата. И това бяха завладяващи картинни светове: икони, горски атмосфери, светкавици и бури, погребението, огромни свещи. Завладяващ поток от картини.
Площад „Св. Александър Невски" предлагаше 50-метрова сцена, която даде възможност на Пламен Карталов да разгърне творческия си обхват като режисьор и сценограф. Декорът е изработена във филмовото студио в Бояна специално за тази специална продукция. Сценографията, дело на Нела Стоянова, впечатлява с два огромни скални масива и впечатляващо показва пътя на развитие на пустинника. Костюмите, проектирани от Марта Миронска, бяха детайлни и исторически точни. Одеянията и монашеските одежди отразяваха облеклото от 9-ти и 10-ти век и допринасяха за достоверността на представлението. Особено внимание заслужават великолепните дрехи на цар Петър, които подчертаваха неговото царско достойнство и сериозността на неговата молба за благословението на отшелника. На сцената пред катедралата персонажът на цар Петър също така яздеше истински бял кон, заедно с други четирима ездачи, в качеството на придружители.
Съставът на солистите беше първокласен и допринесе значително за успеха на спектакъла: Ириней Константинов в ролята на по-възрастния Йоан Рилски беше вълнуващ и правдоподобен. Той изрази впечатляващо мъдростта и мира, които излъчваше отшелникът. Неговата речитативна роля беше в хармоничен диалог с изпятите партии, които оживяваха взаимодействията на сцената. Атанас Младенов, баритон с много харизма, пресъздаде с великолепен глас младия отшелник и впечатли с наситеното представяне на вътрешните борби и духовното развитие на светеца. Веселин Михайлов в ролята на брата на светеца отлично извежда в ролята си конфликта и отчаянието по повод решенията на своя брат. Силният му глас подходящо обрисуваше сприхавия му характер. Специални похвали и одобрение от публиката заслужи младият Иван Радев в ролята на неговия син Лука. С чисто момчешко сопрано и много актьорска ангажираност, представянето на краткия му живот беше особено трогателно. С величествения си басов глас Ангел Христов направи впечатляващ цар Петър, който разкри човешката страна на владетеля в диалога си с Йоан. Николай Петров в ролята на отец Авксентий с дълбок, топъл глас се представи с много присъствие на сцената. Достоен духовен водач, който показва пътя на младия Йоан. Заслужилият бас Димитър Станчев като преживяване беше впечатляващ като глас на Бога. Стефан Владимиров с неговия мек басов тембър беше посрещнат с много симпатии като глас от народа. Многото певци в по-малките роли впечатлиха с високото си ниво на интерпретация и вокална ангажираност.
Хорът на Софийската опера с диригент Виолета Димитрова и оркестърът с диригент Старозагорският митрополит Киприан създадоха музикална основа, която допълваше емоционалната дълбочина на произведението. Музикалната интерпретация на партитурата беше впечатляваща и вълнуваща. Ръководителят на хора Виолета Димитрова и ръководителят на детската певческа и театрална формация Димитър Костанцалиев се погрижиха хоровете и детските гласове да бъдат перфектно интегрирани в цялостната постановка. Оркестърът интерпретираше с много чувствителност и динамика композициите на Кирил Попов. Музикалният език е по-скоро съзерцателен, с много струнни пасажи с ортодоксална стилистика. В големите хорови сцени, особено във финала, музиката се издига до величествен апотеоз.
Един много впечатляващ спектакъл предложи тази така впечатляваща постановка, която беше убедителна както музикално, така и визуално. С тази продукция Софийската опера направи значителен принос към българския културен пейзаж и съживи историята на Свети Йоан Рилски по начин, който дълбоко докосва и вдъхновява. Комбинацията от историческа точност, музикално съвършенство и впечатляваща режисура превърнаха това представление в незабравимо преживяване. Качествата на текста на Тихомир Павлов и музикалната композиция на Кирил Попов като резултат създадоха творба, която е значима както исторически, така и като съдържание. С този спектакъл Софийската опера под ръководството на Пламен Карталов и ангажирания ансамбъл възродиха едно уникално произведение от българската културна история. С изобразяването на живота и делата на Свети Йоан Рилски се предаде послание за надежда, безкористна преданост и непоклатима вяра. Тази музикална поема е свидетелство за богатата културна традиция на България и за почитта към един от най-големите светци на страната. Бурните аплодисменти на очарованата публика бяха съответно силни и настойчиви, като зрителите веднага станаха от местата си и продължително аплодираха изпълнителите.
