„Дотам и назад" е поредица на „24 часа", реализирана в партньорство с Българския туристически съюз (БТС) и Yettel, с които през летния сезон ви каним на едно вълнуващо пътешествие из 100-те национални туристически обекта на България. Разходихме се до 10 изключителни дестинации, които разкриват впечатляващата история, култура и природни чудеса на нашата страна, и ви призоваваме да „попътувате" заедно с нас.
Независимо дали сте изкушени от историята или просто от летни пътешествия на път за морето, може да слезете от магистралата за Варна край Шумен и да поемете към перлата на Симеонова България, както често определят Велики Преслав.
Наблизо има и още места, съхраняващи хилядолетната българска история. Вземете и децата - сега е времето да им покажете на живо величието на България по време на "Златния век", за него с охота ще ви разкажат в Археологическия музей "Велики Преслав".
Кой знае - възможно е навръщане в колата ви вече да има един бъдещ историк повече.
През 2023 г. БТС и Yettel дигитализираха хартиения паспорт на Национално движение "Опознай България - 100 национални туристически обекта" и го пренесоха в телефона, без това да го заменя.
Мобилното приложение на Yettel предлага допълнително съдържание от български артисти, шест категории постижения, възможност да каните приятели в инициативата и месечна игра с много награди.
Както при хартиените паспорти, така и тук, всеки може да се възползва от приложението и да опознае страната, докато получава нови знания по иновативен начин, събира постижения и печели награди. Нужна е само регистрация в приложението, без значение дали сте клиенти на оператора. Можете да го свалите от Apple App Store, Google Play Store и Huawei AppGallery.
Останките от някогашната столица на България и един от най-цветущите периоди на страната ни са на 26 км югозападно от Шумен и на 3 км от днешния град Велики Преслав. Първият, който се заел да изучава старините тук през 1897 г., бил проф. Васил Златарски.
Основан преди повече от 1110 години като град крепост, провъзгласен за столица на българската държава през 893 г., Велики Преслав е представлявал дворцов комплекс от няколко свързани с топла връзка монолитни сгради.
Преди да се отправите към блясъка на Симеоновата столица, не забравяйте да си вземете дигитален печат. Yettel и БТС организират месечна игра в периода юни - август. Всяко завършено постижение и всеки поканен приятел, взел първия си дигитален печат, ви дават шанс да спечелите страхотни технологични награди като смарт часовници, безжични слушалки и различни аксесоари. Освен тях, Yettel и БТС са подготвили също тематични туристически канчета, плажни кърпи и пъзели с избрани обекти. Голямата награда е iPhone 15.
Този блясък може би е описан най-добре от Йоан Екзарх.
"Когато смерд и беден човек, и странник дойде отдалеч до крепостните стени и кули на княжеския дворец и ги види, той се удивлява. И като пристъпи към вратите, чуди се и пита. А като влезе в двореца (вътрешния град) и като види високите палати и черквите, богато украсени с камък и дърво и багри, а отвътре пък с мрамор и мед, сребро и злато – така и не знае с какво да ги сравни. Бедният започва да губи ума си и да им се чуди.
Но ако му се случи да види княза, седнал в мантия, обшита с бисери, със златна гривна на шията, с гривни на ръцете, препасан в кадифен пояс и увиснал на бедрото златен меч, а от двете му страни седналите боляри със златни огърлици, с пояси и гривни, той, когато се завърне в своята земя, когато някой го запита: "Какво видя там?", ще рече: "Не зная как да разкажа това, защото само със собствените си очи бихте могли достойно да научите за тази красота и ред."
Днес масивната стена на външния град с площ 3,5 кв. км не е запазена. Най-забележителната постройка тук безспорно е Кръглата или Златната Симеонова църква, открита през 1927 г. от преславския учител и археолог Йордан Господинов.
Храмът - произведение на изкуството с невероятното си архитектурно решение, е имал три входа, а наосът е с кръгла форма и с прекрасен вътрешен двор – атрий. За съжаление и от стените на вътрешния град се е запазила само малка част.
Археологът Карел Шкорпил разкопава две порти – северната, която вероятно е главната, и южната. Най-забележителна сграда във вътрешния град е тронната зала и жилището на владетеля. Недалеч от тях се е намират редица други монолитни, дворцови сгради оформящи цял архитектурен ансамбъл в най-представителната част на столицата.
С малко по-голямо въображение и с помощта на макета, разположен в музея, може да си представите - когато пресечете площада, пред вас се разкрива масивна постройка, наречена условно административната сграда. В продължение на няколко археологически лета там учените откриват повече от 500 оловни печата – най-богатата колекция в целия свят открита на едно място.
Музеят е строен през 1981 г. по повод 1300 г. от основаване на Дунавска България. Той е в изискан стил, с причудливи кактуси, които се катерят по стените, облицовани с балчишки камък.
Просторен и светъл, тук са показани паметниците, открити при разкопките в средновековния град, накитите от Преславското златно съкровище, великолепната керамична икона на Св. Теодор, рисуваната керамика и битовите предмети. В експозицията са изложени и находки от предстоличния, както и такива от следстоличния период на града в периода от VІІІ до XІV век.
Специално място е отредено за най-интересната част, подредена в специален трезор - преславското златно съкровище и други ценни находки като богата колекция от печати и предмети от крепостта „ Аул на кан Омуртаг" до село Хан Крум - обект, който се проучва и до момента.
Златното преславско съкровище от над 150 златни предмета - както често се случва, е открито по чиста случайност при обработка на нива, в средновековна землянка, скрито в пещ в местността „Кастана" на 2 км от града. През 1978 г. земеделци от АПК "Преслав" попадат на невижданата гледка. Вероятно година по-рано, когато земята е подготвена за лозя при дълбока оран, то се е приближило до повърхността, но никой не го е видял дотогава.
В центъра на вниманието на всеки посетител е двустранната огърлица - най-голямата от всички предмети, изработена със завидно за времето си майсторство. Като прибавим и петте плочки от диадема - част от корона, няколко чифта наушници, пръстени, златни копчета и апликации... всичко това дава представа за един изискан и пълен с разкош царски двор.
При появата на първите находки на терена се явяват незабавно екип от археолози начело с проф. Тотю Тотев, които запретват ръкави и работят неуморно да разгадаят колкото се може повече от историческия пъзел под краката им. Разкрива се неукрепено селище от землянки - тук са живеели обикновените хора, а в крепостта - болярите и владетелското семейство - царя и неговите приближени. Новата столица вече нямала за цел да приюти цялата ханска орда, а да бъде място, в което да се разположи елитът на българското общество – царят и неговите приближени.
През 893 г. на преславски събор, се утвръждава българския език, като официален в църковния и административен живот на младата българска държава, начело застава цар Симеон.
Така градът остава навеки свързан със „Златния век „- разцвета на средновековната българска култура. Именно тук е създадена Преславската книжовна школа, оказала влияние върху цялостното културно развитие на Източна Европа.
Има с какво да се гордеем - в онези далечни години България е била фактор, с който са се съобразявали европейски владетели и варварски племена. Най-великите хора на перото са работили тук - Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Презвитер Козма, Тудор Дуксов...
Средновековният Преслав е граден още от началото на IX век, за да достигне своя възход в края на IX и X век. Жителите му са се движили по добре изградени средновековни улици, радвали са се на течаща вода и канализация - все луксозни за времето си придобивки. Открити са и бани с хипокаустово изградено подово отопление. Високи крепостни стени са затваряли площ от 3,5 кв. км, дворцовият център остава във вътрешността. В двора има и голям комплекс от свързани една с друга сгради монументално строителство - голяма част от него е все още непроучена.
Историята на средновековен Велики Преслав е много нерадостна. Още в края на Х век е бил превземан два пъти. Първо от киевския княз Светослав, после от император Йоан Цимисхи. В края на XI век тук идват печенеги, кумани и узи от Азия, градът е разрушен и в него се настанява византийска администрация. И така всичко се променя - новопристигналите преустройват градежите за своите нужди и налагат своя бит и култура, която е на по-ниско ниво от досегашната.
При възстановяването на българската държава градът отново започва да функционира като градски център. През второто българско царство също е важен административен и военен център - тук процъфтяват занаятите металообработване, стъкларство, керамика. Някъде около XIV век за зла участ предишният недостижим Преслав се превръща в кариера за добив на строителен материал и така до XX век.
През 20-те години на миналия век се издават няколко разпоредби, които разрешават ползването на старините, за да могат да се обезпечат бежанците, които идват от Одринска Тракия с достъпен строителен материал. И така старите крепости, свидетели на възхода и падението на великата столица, се превръщат в обикновени стени на къща - говори се, че вековните каменни блокове са използвани при градежа на възрожденски къщи, както и в Томбул джамия и християнски храмове в с. Осмар, Преслав и Шумен.
Миналото не можем да върнем назад, но можем да се опитаме да го преживеем. Поне за кратко и в един от най-важните моменти от живота - сватбения ден. Да, точно така - тук десетки влюбени годишно се пременяват в одеждите от разцвета на българската държава и сключват брак в изнесен ритуал в пространството на музея и археологическия резерват.
Една от последните сватби се превръща в истинска атракция, за която още говорят в Преслав и село Мадара. До там младите се придвижват величествено в бяла кола, като младоженците са пременени като цар и царица, а кумовете - като боляри.
От старото към новото, модерните технологии навлизат в мавзолея на миналото - две холограми представят визията на владетели от великите времена - в реален размер ще ви проговорят цар Симеон и епископ Константин Преславски. Съвсем скоро сградата ще бъде реновирана, а начинът на представяне на експозицията - обновен и то без комплексът да затваря врати.
Музеят е посещаван от над 35 хил. души целогодишно, работи през четирите сезона, без почивен ден. Има множество инициативи като събора на средновековното културно наследство "Преславни дни - Велики Преслав", чиято богата програмата включва конни демонстрации, средновековни бойни практики, представяне на облекло, въоръжение, медицина и храна от средните векове.
В продължение на два дни през пролетта има и игри с деца и възрастни, стрелба с лък, музика и танци, музей на открито със занаятчийски работилници, щандове и шатри.
След като сте се потопили в Златния век на българската държава и докато сте още тук, може да се отправите към зеленината на манастир "Св. Пантелеймон" в Патлейна, който е на 6 км южно от днешния Велики Преслав. Именно на това място се предполага, че се е замонашил и умрял през 907 г. княз Борис I. Предполага се, че откритата гробница с шест гроба вероятно е негова и на висши църковни сановници.
При разкопките в манастира е открита и мозаечната икона на „ Св. Теодор„ от Х в. - едно от най-забележителните произведения на българското изобразително изкуство от онова време.
И докато сте на историческа вълна - Мадарският конник и първата столица Плиска са само на четеридесеттина километра оттук. Преди това може да похапнете в някой от изисканите ресторанти с градини край Археологически музей и резерват „Велики Преслав".
Във Велики Преслав се намира и най-старата действаща църква в Североизточна България „Св. св. Петър и Павел", строена през 1808 г., Карталовата къща, където може да усетите бита на възрожденските преславски домове, множество скални манастири, феноменът "Окото" над село Осмар, аулът на кан Омуртаг и много други.
