Възможно ли е германци, французи, испанци, гърци и българи след време да пишат на една и съща азбука. Отговора на този въпрос се опитва да даде един българин в Германия.
Казва се Димитър Кирязов, от няколко години се е посветил в разработването на нови универсални шрифтове.
Покрай хобито си, което впоследствие се превръща в научен труд, 45-годишният консултант по икономика в Берлин стига до идеята, че след време кирилица, глаголица и латиница постепенно може да се обединят в една азбука чрез взаимнозаменящи се букви.
За нейна основасъздал 36 знака, които е патентовал в Германия, Испания и у нас.
Идеята на българина е, че новият шрифт може да стане азбука на обединена Европа. Затова и патентовал творението си само в страни-членки на ЕС.
"Защо икономическото и културно обединение да няма проявление и в тази насока", подхвърля Кирязов. Сега си дава сметка, че идеята му е ексцентрична, но пък е напълно убеден, че след време новата азбука може да стане напълно приложима.
За нея узрял в Германия, където попада като преводач в зората на демокрацията покрай строителните бригади и завършва мениджмънт.
Преди това се дипломирал с икономика във ВМИ "Ленин", където факултативно записал втора специалност "Промишлено проектиране, ергономия и дизайн", което всъщност го провокира да се захване с калиграфията.
Първият му допир с шрифтовете обаче бил в казармата, където бил писар и издавал стенвестник на ротата.
За изобретението си има научно обяснение - че латиница, глаголица и кирилица са всъщност една и съща азбука, мутирала през вековете в различни знаци и фонетика. Теорията му е, че това, което ги е разединило, е формата - едните са по-заоблени, другите събрани в правоъгълник или триъгълник. Така в рамките на тези геометрични форми впоследствие са се родили трите основни азбуки, които в началото са били едно цяло.
"Българското А, като го завъртим наляво, се получава гръцката Алфа", дава пример Кирязов.
В подкрепа на доводите си цитира и Библията. "Там пише, че в древността всички са говорили един и същ език, съответно са имали и една и съща азбука, преди да се разделят на 40 народа", казва Кирязов.
В немския етимологичен речник също намира потвърждение на тезата си.
Сходството в някои думи при различните езици не е случайно и си има своето знаково обяснение, разсъждава Кирязов и дава за пример еднаквия корен на думите tall, превод от немски "долина".
Различното произношение и изписване на древния гръцки герой Херакъл също свързва със съществуването на една и съща азбука навремето.
Според него неправилното разчитане на древни надписи може да повлияе върху прочита и тълкуванието на историята. Затова сега се е посветил да чете трудовете и разработките на световни учени в тази насока, като ги пречупи през своята теория за общата азбука.
В родния Бургас приятелите му се майтапят, че е вторият Кирил и Методий, но в Германия го възприемат съвсем на сериозно.
В Берлин Димитър Кирязов намира подкрепа за тезата си и от известната специалистка по семиотика Весела Позднер, която го насърчава да твори в тази насока.
Шрифтовете азбука е показвал и в изложби, последната от която бе през септември м.г. През май пък Кирязов участва в специализираното изложение "TYPO" в Берлин, което е един вид атестат за признание.
Два вестника вече проявили интерес към творението му, което предложил и на няколко фирми.
