Италия е топла и слънчева страна, в която туристите обичат да се разхождат по джапанки, потници и бермуди още от пролетта. Колкото и да е горещо обаче, запомнете, че не можете да се представите в такъв вид в базиликата “Свети Петър” в Рим.
За да влезете там, е задължително да сте прилично облечени и с покрити рамене. Много от информираните туристи си носят шалове с тази цел.
Ако пътувате из Италия с кола под наем, трябва да знаете, че влизането в центровете на почти всички градове, а не само големите, е ограничено до определени часове. Никога не паркирайте на местата, ограничени с жълти линии. Ако успеете да се вредите на тези с бели очертания, там паркирането е гратис. Ако паркирате на местата със сини очертания, трябва да платите билет чрез намиращите се наблизо машини паркометри.
Ако пътувате с кола из страната, не се увличайте по криволичещите пътчета, а ползвайте винаги “царските” пътища. Рискът да се загубите, ако се впуснете по тесни шосета, е изключително голям заради объркващите или липсващи указания. Много често
Google Maps може да ви отведе на съвсем различно място.
Ако не разбирате езика, носете си винаги италиански разговорник. Италианците никак не са шампиони по чужди езици, така че не разчитайте на собствените си познания по английски или френски, особено в провинцията. За немски пък и дума не може да става.
За да вкусите от най-добрата кухня в рестораните на всеки град или село, които посещавате, питайте винаги за местните специалитети. Не рискувайте да ядете талятели ала болонезе в Пулия или паста с песто дженовезе в Неапол.
Няма чужденец, на когото да не се харесва зрялото италианско сирене пармезан. Затова и то се ръси винаги в обилни количества върху сервираните макарони или спагети. Запомнете обаче, че то никога не се използва при ястия с риба и рибни дарове, с трюфели или гъби манатарки. Те сами по себе си имат силен аромат и вкус, който не се нуждае от подправяне. В Италия се смята за истинско кощунство да се яде с пармезан ризото ала пескатора, както се нарича типичното ястие с ориз и морски дарове.
Ако искате да опитате от най-добрите ястия в ресторантите, никога не си поръчвайте от готовите и на фиксирана цена менюта. Те са само уловка за дилетанти, на която един италианец никога не би се хванал.
Ако не можете без българския навик да пиете ракийка вечер, опитайте поне да я консумирате по италиански - след края на вечерята. Италианската грапа се пие като дижестив след приключването на яденето.
Въпреки че в Италия като средиземноморска страна се вечеря късно, не е рядкост в ресторанта да не можете да си поръчате в 23 часа или след това, тъй като “кухнята е затворена”. Това е така, защото е свършило работното време на готвачите и собственикът не е склонен да им плаща за извънреден труд.
Ако искате да спестите от сметката си в кафенето, винаги консумирайте кафето или сандвича си на самия бар. Ако сте седнали удобно на маса, поръчаното от вас във всички случаи ще бъде по-скъпо поне с 30 на сто, а много често и повече.
Ако сте на пазар в Северна Италия, там цените са почти като тези в магазина и не е прието хората да се пазарят и надвикват. В Южна Италия обаче на пазара клиентът винаги се пазари за цената. Ако пък купувате стока от амбулантни търговци
на тротоара или площада, не се хващайте на предложената ви цена Можете да я свалите и наполовина.
Ако сте в Южна Италия или в Рим, не се учудвайте, ако човекът, с когото току-що сте се запознали, ви попита директно колко получавате и дали сте женен. В Северна Италия обаче са много по-дискретни в това отношение и не е прието да се говори за пари и семейно положение.
Ако сте в Италия през лятото и искате да отидете на плаж, помнете, че никога не можете
просто ей така да постелите хавлията си на плажа гратис.
Ако сте на плаж под аренда, това е забранено и трябва задължително да ползвате чадър или шезлонг. Ако пък сте на свободен плаж, се плаща минимална цена от порядъка на 2-3 евро за използване на душовете и тоалетната.
Ако сте в градове на изкуството като Рим и Флоренция, никога не се катерете по паметниците и фонтаните, за да си щракнете снимки на техния фон. Рискувате глоби от 500 евро, които се плащат веднага. Забранено е и разхлаждането във водите на фонтаните, дори термометърът да показва 40 градуса.
В много градове като Рим е забранено и яденето пред паметниците на изкуството. Не си и помисляйте да си хапнете сандвича и да си пийнете бирата, седнали на стълбите на Пиаца ди Спаня (площад “Испания”), освен ако не искате да се разделите със сума от 50 евро. Глобата обаче може да стигне и 500 евро.
Във Венеция избягвайте да храните гълъбите на площад “Сан Марко”. Ако не можете да устоите да дадете нещо за ядене на птиците, които понякога са повече и от хората на площада, ви застрашава глоба до 500 евро.
Какво не трябва да очаквате от жителите на Ботуша
- Италианците имат много повече положителни качества, отколкото дефекти, и със сигурност никога няма да ви е скучно да общувате с тях. Едно от първите правила обаче, което е полезно да знае всеки, който стъпи на Апенините, се състои в местната поговорка Qui lo dico e qui lo nego, или “Тук го казвам и тук го отричам”.
Никога и в никоя сфера не очаквайте съответствие между казано и сторено в Италия.
Ако приемете това като железен принцип, ще си спестите много време и разочарования във всички области. Само един от всеки трима италианци според проучване изпитва някакви угризения за неспазено обещание. На практика заедно с изневярата това е “грехът”, който кара най-рядко италианеца да се чувства виновен.
- В италианския език съществува думата “не”, но това е само на теория. Иначе в ежедневието никой никога няма да я употреби в общуването си с вас, защото жителят на Ботуша не тряска вратата театрално под носа ви. Той ще го направи само с кадифени ръкавици или мислено. Ако ви кажат “да”, това означава със сигурност “може би”. Ако чуете “може би”, това е равносилно 100% на “не”.
- За разлика от всички останали езици в италианския има два израза, с които
може да се каже “обичам те”. По първия начин, който е повсеместно разпространен - Ti voglio bene (“ти вольо бене”), ще се обърне към вас интимният ви приятел или приятелка, ако не иска да се ангажира с връзката, защото не е влюбен. По същия начин ще се обърне към вас всеки, който иска да покаже отвореност и симпатия. Така може да ви засвидетелства добронамереност и обич дори портиерът на кооперацията, в която живеете, или барманьт, при когото си пиете редовно кафето.
Ако някой наистина ви обича или поне си мисли, че ви обича в момента (и тук важи правилото “Тук го казвам и тук го отричам”), ще употреби израза Тi amo. В тон със скъперническото отношение към този израз са и изневерите в семейството, които са един от националните спортове в Италия.
Само при три от всеки десет двойки е чужд феноменът на свиването от правия път. Най-рисковата категория са мъжете на 40-50 години, а най-любимото място, където се консумира изневярата, е службата. 60 на сто от италианците изневеряват на половинките си в работно време.
- В Италия диалогът започва задължително чрез облеклото. Правилото, че по дрехите посрещат, а по ума изпращат, не важи особено за страна с формата на ботуш. Тук обувките и дрехите, с които сте облечени, говорят много често повече от вашите думи.
Ако закъснявате за среща, а чорапът ви е скъсан или подгъвът ви виси, върнете се спокойно и ги поправете, без да се притеснявате за закъснението си. В Италия точността не се цени и това е качество, което притежава едва 1% от населението. Ако обаче вие се представите на среща неугледен или пък с вратовръзка и чорапи, които не са в един и същ цвят, това може да се превърне за вас в присъда. В съзнанието на събеседника ви вие ще останете завинаги като “онази със скъсаните чорапи” или като “онзи с мръсните обувки”. Чувството за стил е едно от качествата, които се ценят най-високо от италианците, редом с интелигентността, чувството за хумор или пък непринудеността. Затова и в повечето италиански сайтове за запознанства има задължително графа “стил на обличане”.
- Непринудеността в общуването е типична за всички нива на Апенините и не зависи от социалния ви статус. Вие можете да минете на “ти” и с човек, с когото току-що сте се запознали. В италианските градове можете да общувате дори на светофара, чакайки зелената светлина. Можете да си определите среща с шофьора на съседната кола, ако той ви харесва. Не е проблем, нито пък е нещо странно с вас да флиртуват шофьорите на депутатите на паркинга пред парламента, така както и самите депутати - в баровете до парламента. Ако отидете обаче на т.нар. festa, или парти, у приятели, не е изключено да не направите никакво запознанство. Много е възможно да си общувате през цялата вечер единствено с човека, с когото сте отишли, така както правят и останалите поканени на купона.
- Ако се запознаете с 40-годишен мъж и той се опита да привлече вниманието ви с думите, че е “симпатично момче”, той не се шегува. Италия открай време е страна на т.нар. mammoni, или мамини синчета, и е нормално 40-45-годишни мъже да смятат себе си за момчета, както и да живеят с родителите си дори когато не става въпрос за финансови мотиви. Повечето от мъжете в Италия напускат бащиния дом единствено ако се оженят. Според Националния статистически институт половината от младежите на възраст до 35 години живеят с родителите си. Други 12 на сто са се отдалечили от родния си дом, но само на 1 км. В Южна Италия, където са още по-силни семейните традиции, пък една трета от възрастните “деца”, напуснали дома, остават да живеят в същата община. Където и да се намират обаче, 95% от италианците от Южна Италия
обядват задължително с родителите си в неделя.
Това обаче не важи за тези в Северна Италия.
Повечето от живеещите с родителите си възрастни италианци са убедени, че е по-добре пълният пансион на мама, която готви и пере, отколкото самостоятелна, но забутана квартира в покрайнините на града. Това означава, че припечеленото може да се вложи в кола, дрехи и имидж.
В Италия е много важен начинът, по който се представяме пред другите, който често е съвсем различен от онова, което сме в действителност.
Много от жителите на Апенините изглеждат перфектно и имат красиви коли, но всъщност живеят на кредит - от банките или родителите си. Според някои проучвания един от всеки трима италианци харчи повече, отколкото печели. В същото време обаче е нещо обикновено да срещнете пеша по улиците, и то без охрана, не само известни политици, а и милионери.
- Ако сте жена и се намирате в Северна Италия, почти е сигурно, че ще плащате винаги сама сметката си в ресторанта, когато сте в компанията на мьж. Италианците от Севера нямат навика да предлагат, както правят например мъжете в Южна Италия, които идват дори да ви вземат от вкъщи.
Ако сте в Рим пък, тук важи желязното правило, че в ресторанта се плаща “ала романа”. Т.е. сметката се дели на броя на хората и всеки плаща поравно, независимо че може и да не сте консумирали десерт.
Ако сте поканени на колективно празнуване на рожден ден в ресторант, това не значи непременно, че ви предлагат вечеря. Много често всеки плаща сам консумираното от него, а рожденикът предлага само тортата.
- Сутрин всички в Италия се поздравяват с “Добър ден”. Ако обаче вече е 14 часа, съвсем нормално е да ви поздравяват с “Добър вечер”. Когато пък някой ви говори за среща следобед, това може да означава и 18 часа.
